Грабеж по сценарий

— Знам, че искаш да се отървеш от мен, разбирам те… Само че ми дължиш нещо. Аз вложих месеци в тази работа и досега не съм получил нищичко за нея.

— Това е, защото досега не си свършил абсолютно нищо — заяви Макс. — Провали цялата задача от самото й начало.

— Стига де… Не е моя вината, че Елена умря.

— Може би — изгледа го Макс, — ала определено е твоя вината, че Лео е все още жив.

49

— Причината Лео да е все още жив е една-единствена: той така и не стигна до лимузината — изсъска ядосано Джеръми. — Как можеш да виниш мен за това?

— Не виня теб. — Макс внимателно поглади брадичката си с пръсти. — Само че ти имаше предостатъчно други възможности след това.

— Възможности ли? За какво, по дяволите, говориш?

— Прекара цялата нощ вчера гушнат с него в хотел.

— И какво се очакваше да сторя? Да го застрелям в леглото и да оставя тялото му на количката на румсървиса ли? — попита гневно Джеръми.

— Не аз отговарям за изпълнението на поставените ти задачи — сви рамене Макс. — Ти си знаеш. Аз знам единствено, че с теб имахме уговорка. Обещах ти дяволски много пари, много повече, отколкото заслужаваш. А от теб се искаше да направиш така, че Лео да се окаже нещастната жертва на обир на бижута, прераснал в убийство.

— И точно това щеше да стане. Реймънд Дейвис беше отвратително хладнокръвен боклук. Единственото, което му трябваше, за да се навие да убие Лео, беше да му обещая десет хиляди отгоре на това, което щях да дам на Теди. Планът беше сериозен.

— И въпреки това — прекъсна го Макс и вдигна бирата си от масата, след което внимателно попи със салфетка останалото мокро кръгче от бутилката — Реймънд не само не успя да застреля Лео, а взе, че уби Елена Травърс. И превърна сериозния ти план в международно раздухан скандал за смъртта на знаменитост.

— Стават грешки, Макс.

— Очевидно при теб стават по-често, отколкото при повечето престъпни умове. Аз обаче бях склонен да не обърна внимание на това. И знаеш ли защо? Защото вярвах, че ще можеш да поправиш грандиозния си гаф и да изгладиш нещата при втория опит. Имам предвид, че все още Реймънд Дейвис ти беше подръка, и от това, което успях да разбера, нямаше да ти коства много да го убедиш да се пробва втори път с Лео. Но ти направи ли го? Потърси ли Реймънд, за да опиташ да накараш лично подбрания от теб служител да довърши работата си?

Макс стовари бутилката от бира върху масата.

— Не! — изкрещя той. — Вместо това отиде в апартамента на Реймънд и го застреля. А сега искаш да ти платя за цялата трудна работа, която си свършил?

— Хубаво — съгласи се Джеръми, — може и да не съм довършил тази част от работата, но все още държа да ми се плати за кражбата на огърлицата.

— Открадна я, но след това я изгуби — изсъска Макс. — И то два пъти. Първия те надхитри един полуидиот, а след това я държа в ръцете си и я върна, оставяйки ме в положение, в което се налага да преговарям с жена, която е обиграна в изкуството на сделките не по малко от банкер от „Уолстрийт“. В крайна сметка ти се провали на всяка стъпка, а Макс Басет не възнаграждава провалите. С риск да се повторя, ще ти кажа: „Сбогом, Джеръми!“.

— Не, Макс, моля те — сви рамене Джеръми. — Знам, че обърках нещата, но не ме отстранявай точно сега. Дай ми още един шанс да оправя всичко.

Макс скръсти ръце пред гърдите си и се облегна назад на стола. Езикът на тялото му говореше достатъчно красноречиво: Неумолим съм.

Джеръми също заложи на езика на тялото — разпери широко ръце и постави длани на масата. Аз съм беззащитен и ти вярвам.

— Знам от какво имаш нужда — изрече почти шепнешком той. — Лео е бил като трън в задника ти през целия ти живот. А сега с възможността за сделка с „Пресио Мундо“, която се изплъзва от пръстите ти, трънът в задника се превръща в огромен бодил, дори в цял храст.

Макс наклони леко глава. Движението беше неволно кимване, но Джеръми долови, че е нацелил правилната струна.

— Познавам го, Макс — продължи той и се наведе напред през масата. — Познавам го и в най-интимните му подробности и той ми се закле, че никога няма да се предаде. Брат ти ще застава на пътя на мечтите ти чак до деня, в който умре. Дай ми още един шанс да направя така, че този ден да дойде бързо. Дори още днес, ако пожелаеш.

— Колко ще искаш? — попита Макс.

— Плащането ще е еднократно. Щом получа парите, никога повече няма да ме видиш или да чуеш нещо за мен.

— Колко ще искаш, Джеръми?

— Един милион долара — усмихна се мъжът. — Разбирам, че можеш да поразпиташ наоколо и да намериш някого, който да го свърши и за по-малко, но ти ме подготвяш за тази работа от месеци. Лео ми има доверие. Само кажи и щом се събудиш утре сутрин, съдбата на бижутерска къща „Басет Брадърс“ ще бъде единствено и само в твоите ръце.

— Направи го — каза Макс. — Ще отида на вечеря в моя клуб и ще играя покер до единайсет вечерта. Лео ще бъде сам у дома. Ако е мъртъв, когато се прибера, ще ти платя милиона. В противен случай се считай за разорен, безработен и издирван за убийство.