Грабеж по сценарий

Кайли се приближи към него, каза му няколко думи и служителят й се усмихна широко, след което й подаде пластмасова чипкарта.

— Напълно безпроблемно — отбеляза Родриго, когато тримата се отправихме към асансьорите.

На вратата на стаята на Спенс висеше табелка „Не безпокойте“. Кайли ме погледна и устните й оформиха беззвучното: Благодаря ти. След това тя пъхна картата в ключалката и я издърпа обратно. Ключалката примигна в зелено и тя натисна рязко вратата.

Спенс беше проснат на пода в стаята, облечен само в боксерки и един-единствен чорап. Лежеше по гръб, а от ъгълчето на устата му капеше ивица повръщано, която се стичаше по килима.

Принадлежностите, с които се беше дрогирал, бяха разпръснати наоколо, а на сантиметри от неподвижното му тяло лежеше празна спринцовка.

51

През последните години броят на младите бели мъже, починали от свръхдоза, се беше увеличил драстично, а Спенс Харингтън, изглежда, беше на път да се превърне в част от черната статистика.

Устните му бяха посинели, зениците му се бяха свили до размера на черни главички на карфици, а зловещото хриптене, което се чуваше от гърлото му, беше сигурен знак, че дихателната му система беше пред окончателен срив.

Кайли веднага се свлече на колене и се опита да му приложи изкуствено дишане, но тялото му не отвърна.

— „Наркан“! — изкрещя тя. — В чантата ми!

Грабнах черната й кожена чанта, обърнах я на килима и от нея се изсипаха пари, гримове, тампони, ключове и малка синя торбичка с големи бели букви, принтирани отгоре:

КОМПЛЕКТ ЗА БЪРЗА РЕАКЦИЯ ПРИ СВРЪХДОЗА

PREVENCION DE SOBREDOSIS EQUIPO DE RESCATE

Така нареченият „Накран комплект“ — ампула с налоксон хидрохлорид, спасява живота на прекалили наркозависими в постоянната война срещу наркотиците. Обикновено комплектите са част от оборудването на екипите при повикване до 911, но Кайли се беше сетила да грабне един комплект от управлението, преди да тръгнем.

Повдигнах главата на Спенс и я наклоних назад, докато тя напълни спринцовката и я пъхна в едната от ноздрите му, впръсквайки половината от съдържанието й в носа му. След това я пъхна и в другата му ноздра и повтори същото, изтласквайки останалия налоксон право към рецепторите в мозъка на Спенс.

Лекарството подейства мигновено и той скочи като опарен, закашля се, започна да ругае и да се бори с нас. Не показа никаква благодарност, а само гняв — това беше естествената реакция на всеки наркозависим, чието надрусване е било прекъснато рязко.

— Родриго — извика Кайли, — ефектът на това нещо преминава за по-малко от час. Трябва да го заведем в болница.

— Веднага, шефе. — Той долепи мобилния си телефон до ухото. — Това е доста ужасна сцена, за да я оставим за камериерките — отбеляза той, сочейки стаята наоколо с широк жест.

Кайли грабна пътната чанта на Спенс от гардероба и започна да събира в нея всичките му наркопринадлежности.

Приклекнах, за да й помогна.

— Недей! — спря ме тя.

Отдръпнах се. Тя унищожаваше доказателства на местопрестъпление и не искаше да й се меся.

— Можеш обаче да прибереш нещата ми обратно в моята чанта — каза.

В този миг на вратата се почука силно.

— Почистване — чу се дълбок мъжки глас откъм коридора.

Родриго отвори и трима мъже с каменни физиономии, облечени в тъмни костюми, влязоха в стаята, тикайки инвалидна количка. Без да продумат, двама от тях вдигнаха Спенс от пода, закрепиха го седнал в количката и закопчаха предпазния колан около него.

Събрах вещите на Кайли, докато екипът по дискретното почистване й помагаше да събере обувките и панталона на Спенс, както и евентуалните други вещи, които можеха да го свържат с импровизираната наркоманска бърлога. По-малко от трийсет секунди след пристигането им тримата мъже в черно ни изтикаха през вратата навън. Двама от тях ни поведоха към дъното на дългия коридор, следвани от третия, който буташе инвалидната количка, а след тях бързахме аз и Кайли. Родриго остана последен.

Спенс мрънкаше за правата си, но нито един от костюмарите не си направи труда да го накара да млъкне. Млада двойка ни подмина в коридора, едва вдигайки глави, за да ни огледат. Имах чувството, че гледката на цяла делегация хора, дошли да изведат един луд човек от хотел в Атлантик Сити, изобщо не беше чак толкова необичайна.

Цялата операция бе режисирана до съвършенство — служебният асансьор, водещ до подземния паркинг, ни очакваше, както и необозначен микробус, с който бяхме превозени на километър и половина до Регионалния медицински център на Атлантик Сити. Още щом предадоха Спенс в ръцете на лекарите от спешното отделение, екипът от почистването изчезна, а Родриго ни придружи до ВИП чакалнята на болничното заведение.

Четиридесет и пет минути по-късно при нас дойде уморен на вид млад лекар и попита:

— Харингтън?

— Как е той? — веднага се изправи Кайли.