Градина на желанията

Сидни изтръпна. Том беше негов състудент и биз-неспартньор. Дейвид много държеше на мнението му и беше побеснял. Вероятно си беше купил пистолет и заслепен от ярост, бе тръгнал да я търси.

-    Да не мислиш, че ще ми избягаш, Синди? Знам какво целиш. Искаш да отвлечеш вниманието ми от тази жена. — Той се обърна към Клеър: — А ти коя си?

-    Клеър. Сестрата на Сидни.

—    Сидни! — Дейвид се засмя и поклати глава. — Още не мога да свикна с това име. Сестра си й, казваш. По-висока си от нея и си по-жилава, май няма

да се пречупиш толкова лесно. Не си толкова красива, обаче циците ти са по-големи. Всъщност няма значение. Сигурно и ти си глупава като нея, иначе нямаше да ми отнемеш онова, което ми принадлежи.

Тейлър застана пред Клеър. Дейвид, който освен всичко друго се славеше като побойник, понечи да се нахвърли върху него, но Сидни извика:

-    Недей!

Той се обърна към нея:

-    Как ще ме спреш, а? Не можеш да ми попречиш, тъпачко! И знаеш ли защо? - Устните му се разтегнаха в злобна усмивка. - Къде е Бей? Видях я преди малко. Покажи се, котенце. Ела да прегърнеш

татко!

-    Не мърдай от там, Бей! - изкрещя Сидни

-    Не смей да ми подриваш авторитета пред дъщеря ни! - Дейвид пристъпи към нея, но една ябълка се изтъркаля в краката му. Той погледна към дървото, обгърнато от сенки. — Там ли се криеш, мъниче? Искаш татко ти да си хапне ябълка, така ли?

Сидни, Клеър и Иванел затаиха дъх, когато той взе ябълката.

Тейлър явно реши да се възползва от моментното му разсейване и да му отнеме оръжието, но Клеър го хвана за рамото и прошепна:

-    Не, почакай.

Дейвид отхапа от розовата ябълчица. Звукът отекна в градината, цветята потрепериха и се огънаха, сякаш обзетй от страх.

След миг той се вцепени. Очите му се застрелкаха като на подплашен звяр. Той изпусна ябълката и пистолета. Примигна, втренчи се в Сидни, после се извърна към хората в градината.

264

-    Какво беше това? — произнесе с треперещ глас. Никой не му отговори и той изкрещя: — Какво беше това, кретени такива?

Сидни погледна снимките на майка си, разпилени на тревата. Внезапно я обзе странно спокойствие.

До края на живота си нямаше да забрави как Дейвид я преби от бой на задната седалка на колата, когато я откри в Боас. По едно време беше сигурна, че ще умре. Струваше й се, че стои встрани и наблюдава как той я убива с тежките си юмруци. Изненада се, когато се свести и усети, че Дейвид я изнасилва. Изглежда, че и той се изненада от оцеляването й. Смъртта на друго човешко същество не го вълнуваше. Ала онова, което бе видял, го разтърси.

-    Видя как ще умреш, нали? - процеди Сидни. -Най-големите ти страхове се сбъднаха, така ли? Май този път някой нараняваше теб.

Той пребледня като платно.

-    Години наред тормозиш и изтезаваш други хора, но ето, че някой ще отмъсти за всичките ти жертви.

- Сидни пристъпи към него, вече не изпитваше и капчица страх. До този миг вярваше, че никога няма да се отърве от него, че той ще я плаши в съня й, ще обсебва мислите й. Но Дейвид щеше да умре някой ден. Сега и двамата го знаеха. - Бягай! - прошепна му. - Може би ще се изплъзнеш. Докато си тук, предсказанието ще се сбъдне. Ще направя така, че да се сбъдне!

Той се обърна, олюля се, после хукна по алеята.

Щом изчезна от погледа й, Сидни извика:

-    Бей! Бей, къде си?

Малката изтича от другия край на градината и се хвърли в прегръдката на майка си. Сидни я притисна

до себе си и двете тръгнаха към Хенри. Сидни коленичи до него.

-    Ще се оправи — успокои я Иванел.

-    Забранявам ти да ме спасяваш! - през сълзи му прошепна тя.

Хенри се поусмихна:

-    Да не мислиш, че ще умра, преди да ми кажеш онова, за което загатна одеве в кухнята?

Сидни неволно се засмя. Как бе възможно той да е влюбен в толкова неподходяща жена? Как бе възможно тя да е влюбена в толкова свестен мъж?

—    Ще се обадя за линейка — каза Иванел.

-    Повикай и полиция! Опиши им онзи безумец! -извика й Тейлър, наведе се и взе пистолета. — Може би ще го заловят. Каква е колата му, Сидни?

—    Повече няма да се върне — промълви тя. — Бъди спокоен.

—    Да съм спокоен ли? Какво ви става, бе, хора? — Тейлър ги изгледа и внезапно разбра, че всички, дори Хенри, знаят нещо, което не му е известно. - Какво го изплаши толкова? И как ябълката се изтъркаля пред него, след като Бей е била в другия край на градината?

-    Дървото... - промърмори Клеър.

—    Какво за дървото? Защо само аз не знам тайната? Не видяхте ли какво стана преди малко? Безумецът щеше да ни застреля. Ще се опитам да го настигна и да запиша номера на колата му. - Но преди да се затича, Клеър го хвана за рамото.

—    Тейлър, чуй ме. Ако изядеш ябълка от това дърво, ще видиш най-значимото събитие в живота си. Знам, че ще ти се стори абсурдно, но мисля, че Дейвид видя как ще умре. Видението го прогони, както навре-

266

мето прогони и майка ни. За някои хора най-лошото, което може да им се случи, е най-важното събитие в живота им. Той няма да се върне.

-    Я стига! - намръщи се Тейлър. - Веднъж изядох една ябълка, но не обезумях и не побягнах с писъци накъдето ми видят очите.