Градина на желанията

-    Изял си една от нашите ябълки? - ахна Клеър.

-    Да. Онази вечер, когато се запознахме. Плодовете бяха нападали в моята градина и аз ти ги донесох.

-    Какво видя?

-    Само теб. - Той видя, че изражението й се смекчи. - Какво... - Не довърши, защото Клеър притисна устни към неговите.

-    Ей! - обади се Бей. - Къде се дянаха снимките?

Сканирал: 1лш1$еу > 1тр://е8саре-Ъ§.пе1

Трета част

от бъдещето

Сканирал: 1лш1$еу > ЬИр://е8саре-Ь§.пе1;

Четиринайсета глава

—    Не мога да ги достигна! - извика Сидни.

През този неделен следобед Бей се беше проснала

на тревата в градината и бе задрямала, но гласът на майка й я събуди. Сидни се беше покатерила на дървената стълба, облегната на дънера на ябълковото дърво, и се пресягаше към клоните.

—    Може би ще хвана тази, ако преместим стълбата.

Клеър поклати глава:

—    То ще ти я издърпа изпод носа.

—    Глупаво дърво! - гневно възкликна сестра й.

—    Здравейте. Предчувствах, че ще ви намеря тук.

Двете се обърнаха и видяха как Иванел се приближава към тях.

—    Здрасти, Иванел. Ей-сега слизам. — Сидни спря на предпоследната напречна стъпенка и скочи на тревата, а полата й се изду като кокетно дамско чадърче. Бей се усмихна.

—    Какво правите, момичета? — попита Иванел.

—    Опитваме се да вземем от дървото снимките на мама - обясни Клеър, но се въздържа да добави, че се е съгласила само защото Сидни много е настоявала. Бей си помисли, че напоследък леля й е много разсеяна. Днес например носеше една синя и една розова обица. — Минаха вече шест седмици. Не разбирам защо не ни ги дава.

Иванел погледна черно-белите фотографии, надничащи измежду листата и ябълките на най-високи-те клони:

—    Оставате му ги. То обичаше Лорълай.

Сидни сложи ръце на кръста си и се закани:

—    Ще му отрежа клоните!

—    Няма да се пречупят — напомни сестра й.

—    Ако не друго, ще си направя удоволствието да опитам.

—    То ще започне да те замеря с ябълки. — Клеър въздъхна. - Ако искаш, ще помолим Бей отново да му поговори.

—    Само веднъж дървото престана да се държи опър-ничаво — обясни Сидни на старицата. - Бей каза, че иска да види как е изглеждала баба й, тогава то сведе един клон, за да й покаже, но го отдръпна, щом посегнахме да го хванем. — Тя се обърна към Бей и малката побърза да затвори очи. След онази страшна вечер научаваше нещо интересно само когато всички мислеха, че не ги чува какво си говорят. — Заспала е, да не я будим.

—    Още носи брошката — доволно отбеляза старицата.

—    Никога не я сваля.

Бей искаше да докосне брошката, както правеше, когато нещо я тревожеше, обаче всички я гледаха.

—    Какво те води при нас, Иванел? - попита Клеър, а малката отвори едното си око, защото сега те бяха с гръб към нея. - Мислех, че днес двамата с Фред ще обядвате със Стив.

—    О, да! Изгарям от нетърпение да разбера какво е приготвил нашият готвач. Обясних на Фред, че е голям късметлия, задето в него е влюбен кулинарен

272

експерт. Той ме изгледа така, сякаш му бях казала, че му е поникнал още един нос.

-    Още ли си мисли, че трябва да се среща със Стив заради уреда за рязане на манго?

—    Да. Засега късметлийката съм аз. Все едно Стив е и мое гадже. Където и да отидат двамата, Фред настоява да ги придружа. Щастлив е, но още не е готов да го признае пред себе си. Рано или късно ще разбере как стоят нещата. Нямам намерение да му давам съвети и да го поучавам. А Стив му позволява да го командва — тъкмо това му е необходимо. Междувременно моя милост се наслаждава на кулинарни шедьоври. Миналата седмица за пръв път опитах охлюви! Страхотен деликатес. — Иванел се изкиска. - Обожавам гейовете. Страхотни са.

-    Радвам се, че си изкарваш приятно - усмихна се Клеър.

—    Фред чака в колата, аз само се отбих да ви дам нещо. - Тя извади от торбата си някакъв бял плик.

-    Семена от гипсофилия — онова цвете, което наричат „бебешки дъх“? — учуди се Сидни. — За коя от нас е подаръкът?

-    И за двете. Изпитах потребност да го дам и на двете ви. Фред ме закара чак до специализирания магазин за семена и градинарски пособия. Между другото, на пазара видях Хенри. Беше дошъл да си купи ябълки. Изглеждаше много добре. Каза, че раната била почти заздравяла и че скоро щял да бъде като нов.

—    Въобразил си е, че ябълките му помагат. — Сидни се усмихна и поклати глава. — След онази вечер не може да им се насити.

—    С Тейлър пък стана тъкмо обратното — въздъхна Клеър. - Вече не иска да припари до дървото. Твърди,

18. Градина на желанията

че вероятно това е единственият полицейски рапорт, в който е записано, че заподозреният е бил прогонен от ябълково дърво. Най-страшното според него обаче е, че докладът не учудил никого.