Градът на златната сянка

— Щом си намерил това, значи си избягал — каза гласът. Пол се огледа — беше се уплашил, че спасителите му ще се ужасят, но те продължаваха да го гледат все така леко притеснено и сдържано. След миг се сети, че не чуват гласа, че гласът говори само на него. — Знай това. Ти беше пленник. Ти не си в света, в който си роден. Нищо около тебе не е истинско, ала въпреки това нещата, които виждаш около себе си, могат да те наранят или да те убият. Ти си свободен, но ще те преследват и аз мога да ти помогна само в сънищата ти. Трябва да не се оставяш да те хванат, докато не намериш другите, които ще ти изпратя. Те ще те търсят по реката. Ще те познаят, ако им кажеш, че златната арфа ти е говорила.

Гласът замлъкна. Когато Пол разтвори дланта си, лъскавият предмет беше изчезнал.

— Ти да не би да си речен дух? — попита го онзи с ножа. — Птицеловеца смята, че си удавник, който се е завърнал от земята на мъртвите.

— Земята на мъртвите ли?

Пол отпусна глава на гърдите си. Усети как изтощението го притиска тежко като каменистия склон над тях. Изведнъж се разсмя — смехът му прозвуча като пукот, мъжете се дръпнаха със сумтене и шепот. Сълзите отново бликнаха и замъглиха очите му.

— Земята на мъртвите. Добре звучи.

ПЕТА ГЛАВА ДЖОНИ ИЗКРИВЯВАЩИЯТ

МРЕЖА/СПОРТ: ТМКС прави олимпийски „жест на добра воля“.

(Картина: знамето на „Телеморфикс“ — олимпиадата се вее пад Атенеума в Букурещ.)

Диктор: „Телеморфикс инкорпорейтид“ направи своя така наречен „жест на добра воля“, за да разреши спора си с Международния олимпийски комитет и с правителството на Влашката република. Вместо „Олимпийски игри на «Телеморфикс» в Букурещ“, както първоначално корпорацията беше настоявала да се нарича събитието, официалното име ще бъде „Олимпийски игри в Букурещ, спонсорирани от «Телеморфикс»“.

(Картина: вицепрезидентът на ТМКС Настася Сисенсен.)

Сисенсен: Ние уважаваме олимпийската традиция на мирния компромис и според нас подадохме много важна маслинова клонка. Но въпреки това МОК трябва да не забравя, че никой не получава нещо срещу нищо. Или поне аз не съм чувала.

Луната беше само сребърен нокът над черната Байя де Барбакоас. Островът, обграден от оранжеви прожектори, сияеше по-ярко от всякакви звезди на небето. Дред се усмихна. Това беше гнездо, пълно с яйца със скъпоценни камъни, а той беше хищникът. Щеше да захапе с челюсти тези светлини и да ги смачка, докато ги превърне в мрак.

Дред намери „Exsultate Jubilate“, древно музикално произведение, което пулсираше като електрически ток и звънтеше с радостно превъзходство. Съжаляваше, че използва препрограмирана музика, но имаше твърде много работа, а тази вечер нямаше да има време да подбере саундтрака си, докато играе главната роля. Е, и Моцарт ставаше.

Опита телематичния си жак, щастлив като вълк, че се е измъкнал от нашийника с фибервръзки. Отпусна длани на коленете си и усети напрегнато непропускливия неопрен на костюма си и мъничките песъчинки, които полепваха по дланите му. После затвори очи, за да огледа важните неща.

— Следа едно, докладвай.

Един прозорец с изглед отвисоко към набраздената вода се появи на черния фон.

— Listo — обяви водачът на Следа едно, — готови.

— Следа две.

… нов прозорец, запълнен със смътен силует, в който той разпозна неотразяващата се лодка само защото сам я беше купил. Пред нея една група смътни фигури лежаха по корем на пясъка. Една от фигурите се размърда леко: очилата й за нощно виждане проблеснаха.

— Готови, jefe.

— Следа три.

… купчина апаратура, струпана до лошо боядисаната стена на апартамент под наем. Всяка кутия беше дразнещо матовочерна, което изживяваше възраждане сред складиращите гъзари. Нищо друго.

„Какво, по дяволите…?“

Мълчанието продължи няколко секунди, после една обръсната глава се появи и гласът на Селестино отекна в черепа на Дред:

— Правех последните приготовления. Вече съм готов.

„По-скоро си се изпикал от страх за последно.“ Дред изпрати двустранно затворено повикване до стаята в съседство с апаратната. Появи се едно женско лице — кръгло и бледо под огненочервената коса.

— Дулси, какво става? Ще го направите ли?

— Той е идиот, ама е кадърен, ако ме разбираш какво ти казвам. Аз съм тук. Давай, пали.