Градът на златната сянка

— Ще започна с това — каза човекът бръмбар, — че е голямо удоволствие да бъда отново във вашата компания. Да бъда сред равни — кръглата кафеникава глава внимателно се извърна и огледа всички. Богът едва се сдържа да не се разсмее на глас на опитите му за политическо достойнство, сериозно подкопани от въртящите се черни очи и люлеещите се щипци. Озирис беше уцелил с бога, персонаж на Рикардо Клемент. Бръмбарът Кепера беше изражение на слънчевото божество, но въпреки това си беше просто торен бръмбар — същество, което си прекарва живота в бутане на топчици от лайна, а това превъзходно характеризираше аржентинеца. — Днес имаме да обсъждаме много неща, затова няма да ви губя времето с ненужни приказки — Клемент се облегна на масата като бръмбар дюкянджия от някоя детска книжка — много подходящо сравнение, тъй като беше натрупал състоянието си с отглеждане на органи за продан на черния пазар.

— Тогава недей — Сехмет извади ноктите си и изящно се почеса по брадичката. — Та за какво става въпрос?

Ако лицето на бръмбара беше с отчетливи черти, може би погледът, който й хвърли, щеше да я засегне повече.

— Бих помолил председателя за текущ доклад по проекта „Небесен бог“.

Озирис отново преглътна кикота си. Аржентинецът беше станал страшна досада, що се отнася до „Небесен бог“, защото смяташе, че това си е негова територия — даваше купища калпави съвети и безсмислени лични препоръки. Но Озирис умишлено се мъчеше да му изразява благодарности за помощта. В крайна сметка и един глас си беше глас.

— Благодарение до голяма степен на тебе, Рикардо, нещата вървят наистина много добре. Очаквам включване преди края на събранието. Така че би ли ми позволил да отложа за тогава по-задълбочените дискусии…

— Разбира се, председателю — човекът бръмбър се поклони и седна на стола си.

Озирис наблюдаваше Птах и Хор, които не помръдваха. Подозираше, че американците са заети с малка странична комуникация. Зачуди се какво ли ги бе направило толкова нетърпеливи, че да преместят по-напред датата на днешното събрание.

Обичайните работи вървяха бързо — консорциум, който трябваше да се организира колкото се може по-добре, за да се заобиколят определени наложени от ООН ограничения за превоза на благородни метали; току-що приватизиран източник на мощност в Западна Африка, който трябваше да се купи на изгодна цена; неколцина свидетели по съдебен процес в Индия, които трябваше да бъдат подкупени или премахнати. Озирис започваше да си мисли, че може би е надценил американските си съперници. Очакваше добри резултати от Колумбия всеки момент и си мислеше как ли да оркестрира най-добре съобщението, когато жълтоликият Птах изведнъж се изправи.

— Преди да сме приключили, председателю, има още едно нещо.

Богът замръзна за миг — практически незабележим миг.

— Да?

— Ако си спомняте, на последното събрание говорихме за загубен субект — онзи, който по някакъв начин изчезна в системата на Граала. В ТМКС беше изнамерена някаква вътрешна информация, тъй че си помислихме, че моментът е подходящ да ни кажете как върви вашето собствено разследване на инцидента — усмивката му беше напрегната, ала широка. — Така Братството ще получи актуалната необходима информация, която можем да си споделим.

Така. Сега жицата се виждаше, а това означаваше, че според Уелс и Якубиан примката не може да бъде избягната. Озирис трескаво запрехвърля наум последните резултати, които бяха малко. Накъде ли биеха?

— Както знаете, мои агенти оперират в системата — отговори той. — Те направиха няколко непълни идентификации — които за беда се оказаха достатъчни, за да стартират възвръщане. Вероятно това са били просто роботи за статистическо подобие — обърна се и фокусира репликите си върху Тот, Сехмет и другите от азиатския контингент. Знаеше, че азиатците обичат личните гаранции. — И все пак съм напълно уверен — напълно, — че съвсем скоро ще имаме резултати — пак се обърна към Птах и разпери ръце като баща, който дразни своите млади, твърде ентусиазирани синове: — А сега вие какво имате да добавите?

— По време на една проверка на охраната на ТМКС — ставаше дума за нещо, което няма абсолютно никаква връзка, така се случи — се натъкнахме на някои аномалии в достъпните записи на проекта „Граал“. Да го кажем просто, открихме несъответен достъп — Птах го каза угрижено и беше възнаграден с подобаващи угрижени възклицания по цялата маса. — Моля ви, отбележете си, че казах „несъответен“, а не „непозволен“. Да, разбира се, че енергията и ресурсите, които влагаме, за да опазим целостта на проекта „Граал“, да не говорим за неговата секретност, са огромни — и ние си мислехме, че нищо не би успяло да ги надвие.

Озирис си мълчеше. Никак не му харесваше накъде отива тази работа. Защото това, че Уелс си беше признал пробив в охраната на собствената си операция пред събрания елит на Братството, означаваше, че той си мисли, че има нещо, което би могъл да обърне в своя полза. Иначе просто щеше да го премълчи. Избягалият субект не означаваше почти нищо за всички освен за Озирис.