Грей

— Можем да продължим с разговора офлайн — предлага Рос на Кавана. — След като вече знаем какво очаквате и от какво имате нужда, ще подготвим подробна оферта и ще се срещнем следващата седмица, за да я обсъдим.

— Чудесно — отвръщам аз и се правя на много заинтересован.

Хората кимат, след това се сбогуват.

— Благодаря ти, че ни даде възможност да представим продукта си, Еймън — обръщам се към Кавана.

— Момчета, струва ми се, че знаете от какво имаме нужда — отвръща той. — Ще се радвам да ви видя утре. Довиждане.

Всички затварят, освен Рос, която ме е зяпнала така, сякаш са ми поникнали две глави.

Имейлът на Ана звънва в инбокса ми.

— Чакай малко, Рос. Трябват ми една-две минутки — казвам. Почвам да чета.

Избухвам в смях.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Интересни думи

Дата: 27 май 2011, 08:52

До: Крисчън Грей

 

Намира се няколко страници след „маниак“ („маниак по контрола“, „маниак по проследяването“).

А интересните за мен думи са в раздела с категоричните ограничения.

Ще спреш ли вече да ме занимаваш?

Бих желала да отида на работа с новата си кола.

Ана

Пиша бърз отговор.

От: Крисчън Грей

Относно: Предизвикателни и забавни млади жени

Дата: 27 май 2011, 08:56 До: Анастейжа Стийл

 

Ръката ме сърби.

Карай бавно, Стийл!

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Включвам звука. Рос е вбесена.

— Какво става, Крисчън?

— Какво да става? — правя се на невинен.

— Знаеш какво. Не провеждай тъпото събрание, след като не се интересуваш.

— Толкова ли е очевидно?

— Да.

— Мама му стара.

— Да, мама му стара. Това може да се окаже огромен договор за нас.

— Знам, знам. Извинявай. — Ухилвам се.

— Не знам какво ти става напоследък. — Тя клати глава, но аз разбирам, че се опитва да прикрие факта, че се забавлява, нищо че се прави на възмутена.

— Това е от въздуха в Портланд.

— Колкото по-скоро се върнеш, толкова по-добре.

— Ще се върна по обяд. Междувременно накарай Марко да проучи всички издателства в Сиатъл и дали някое от тях не става за поглъщане.

— Да не би да си решил да се заемеш с издателска дейност? Това не е сектор, който дава бързи и сигурни печалби.

Май е права.

— Просто проучвам. Нищо повече.

Тя въздиша.

— Щом настояваш. Ще дойдеш ли по-късно следобед? Така ще можем да наваксаме качествено.

— Зависи от трафика.

— Ще си запиша при Андреа време за наваксване.

— Супер. Чао засега.

Затварям Уебекса, след това звъня на Андреа.

— Да, господин Грей?

— Обади се на доктор Бакстър и му кажи да дойде в апартамента ми в неделя, някъде по обяд. Ако го няма, намери свестен гинеколог. Намери най-добрия.

— Добре, господине — отвръща тя. — Нещо друго?

— Да. Как се казва личният стилист, когото използвам в „Ниймън Маркъс“ в център „Бравърн“?

— Каролайн Актън.

— Дай ми номера ѝ.

— Веднага.

— Ще се видим по-късно днес следобед.

— Добре, господине.

Затварям.

Досега сутринта е доста интересна. Не помня писането и получаването на имейли да е било толкова забавно. Поглеждам лаптопа, но няма нищо ново. Ана сигурно е отишла на работа.

Прокарвам ръце през косата си. Рос забеляза, че съм разсеян по време на разговора.

„Мама му стара, Грей, вземи се стегни“.

Изяждам закуската, изпивам студеното вече кафе и отивам да си взема душ и да се преоблека. Дори докато си мия косата не мога да избия тази проклета жена от главата си. Ана.

Невероятната Ана!

Образът как се вдига и спуска над мен не ме оставя на мира; просната е на коляното ми, задникът ѝ е розов, устата ѝ е отворена в екстаз. Господи, тази жена е страхотна! А тази сутрин, когато се събудих до нея, не беше толкова лошо, освен това съм спал добре… много добре.

Крещял съм бил с главни букви, моля ви се. Имейлите ѝ ме карат да се смея. Забавни са. Тя е забавна. Не съм и предполагал, че ще харесам това качество у някоя жена. Трябва да помисля какво ще правим в неделя в стаята с играчките… нещо забавно, нещо ново за нея.

Идеята ми хрумва, докато се бръсна, и щом се обличам, сядам пред лаптопа, за да прегледам любимия си магазин за играчки. Имам нужда от камшик за езда — кафява мрежеста кожа. Подсмихвам се. Ще направя така, че сънищата на Ана да оживеят.

Правя поръчката и се връщам към работните имейли, зареден с енергия, продуктивен, докато Тейлър не ме прекъсва.

— Добро утро, Тейлър.

— Добро утро, господин Грей. — Поглежда ме учудено. Едва тогава усещам, че съм ухилен, защото отново мисля за нейните имейли.

„А интересните за мен думи са в раздела с категоричните ограничения“.

— Прекарах приятна сутрин — обяснявам аз.

— Радвам се, господине. Нося прането на госпожица Стийл от миналата седмица.

— Прибери го с моите неща.

— Добре.