— Благодаря.
Наблюдавам го как влиза в стаята. Дори Тейлър е забелязал ефекта, който ми оказва Анастейжа Стийл. Телефонът ми избръмчава: получил съм есемес от Елиът.
— Господин Грей? — Тейлър ме прекъсва отново, стиснал в ръка багажа ми. — Куриерът е заминал с блакберито.
— Благодаря.
Той кима и когато си тръгва, аз пиша нов имейл на госпожица Стийл.
„Може пък да отговаряш на този телефон, когато звъня“.
В 11:30 ме чака нов конферентен разговор с финансовия директор, за да обсъдим благотворителността на компанията ми през следващите четири месеца. Това отнема почти час и когато приключвам, изяждам лек обяд и дочитам списание „Форбс“.
Преглъщам последната хапка салата и си казвам, че нямам друга причина да остана в хотела. Време е да си вървя, но не ми се иска. Дълбоко в себе си признавам, че е така, защото няма да се видя с Ана до неделя, освен ако тя не реши нещо друго.
Мама му стара, надявам се да не стане така!
Изтласквам тази неприятна мисъл. Започвам да прибирам документите в чантата и когато посягам към лаптопа, за да го преместя, виждам, че съм получил имейл от Ана.
Тя ми се кара! Отговарям на мига.
Тя не отговаря веднага, затова прибирам лаптопа. Грабвам си чантата и тръгвам към рецепцията, за да съобщя, че напускам. Докато чакам колата, Андреа ми звъни, за да ми каже, че е намерила акушер-гинеколог, който ще дойде в Ескала в неделя.
— Казва се доктор Грийн и вашият личен лекар я препоръча, господине.
— Добре.
Тя ми казва къде работи доктор Грийн и добавя:
— Има още нещо, господине… скъпа е.
Прекъсвам я, защото няма нужда от подобни притеснения.
— Андреа, няма проблем колко иска.
— В такъв случай ще бъде в апартамента ви в един и трийсет в неделя.
— Добре. Разберете се.
— Разбира се, господин Грей.
Затварям, след това се изкушавам да се обадя на мама и да я помоля да провери доктор Грийн, защото работят в една болница, но това ще предизвика нови въпроси от Грейс.
Щом се качвам в колата, изпращам на Ана имейл с подробности за неделя.