Грей

— Хайде, разкажи ми за момичето си — настоява тя. В този момент Грейс влиза забързано и успявам да си поема въздух, докато майка и дъщеря се прегръщат.

— Много се извинявам, че не дойдох да те посрещна, миличка — започва Грейс. — Бях дежурна. Пораснала си. Крисчън, би ли качил багажа на Мия горе? Гретхен ще ти помогне.

„Сериозно? Сега портиер ли станах?“

— Добре, мамо — отвръщам. Не ми трябва Гретхен да ми прави мили очи.

След като приключвам със задачата, им казвам, че имам среща с треньора си.

— Ще се върна довечера.

Целувам бързо и двете и си тръгвам преди да започнат да ме заливат с въпроси за Ана.

Бастил, треньорът ми, ме тормози до пълно изтощение. Днес тренираме кикбокс в салона.

— Размекнал си се в Портланд, момче — подиграва ми се той, когато се стоварвам на постелката след ритника му със завъртане. Бастил е почитател на хард школата в тренировките, което ме устройва напълно.

Изправям се. Искам и аз да го поваля. Той обаче е прав — днес направо ме разбива и аз не мога да направя нищичко.

— Какво не е наред? — пита той, когато приключваме. — Разсеян си, мой човек.

— Животът е такъв. Нали знаеш — отвръщам и се опитвам да се престоря на безразличен.

— Да бе. Тази седмица в Сиатъл ли ще бъдеш?

— Да.

— Добре. Ще те стегна.

Докато тичам към апартамента, си спомням за подаръка за новото жилище на Ана. Пускам есемес на Елиът.

●Какъв е адресът на Ана и Кейт?

Искам да ги изненадам с подарък.●

Той ми праща адреса и аз го препращам на Андреа. В асансьора съм, когато Андреа отговаря.

●Изпратени са шампанско и балон. А.●

Когато влизам в апартамента, Тейлър ми подава пакет.

— Това пристигна за вас, господин Грей.

А, да! Веднага познавам безличната опаковка — камшикът за езда.

— Благодаря.

— Госпожа Джоунс каза, че ще дойде утре, в късния следобед.

— Добре. За днес това е всичко, Тейлър.

— Добре, господине — отвръща той с любезна усмивка и се връща в кабинета си. Взимам камшика и отивам в спалнята си. Това ще е съвършеното въведение в моя свят: Ана сама призна, че не се страхува от телесни наказания, освен от пляскането по дупето. А и то я възбуди. С камшика обаче се налага да действам бавно, за да ѝ е приятно.

Наистина приятно. Камшикът за езда е съвършен. Ще ѝ докажа, че страхът е в главата ѝ. Щом се почувства спокойна с това, можем да продължим.

Надявам се да продължим…

Ще действам бавно. Ще правим единствено онова, което тя може да преглътне. Ако искам да се получи, ще трябва да се съобразявам с нейното темпо. Не с моето.

Поглеждам камшика още веднъж и го прибирам в шкафа за утре.

Тъкмо отварям лаптопа и се каня да започна работа, когато телефонът ми звъни. Надявам се да е Ана и оставам разочарован, когато чувам гласа на Елена.

Трябваше ли да ѝ се обадя?

— Здравей, Крисчън. Как си?

— Добре, благодаря.

— Върна ли се от Портланд?

— Да.

— Какво ще кажеш за вечеря днес?

— Няма да стане. Мия току-що се върна от Париж и ми беше наредено да се явя у нас.

— А, мама Грей се е разпоредила. Тя как е?

— Мама Грей ли? Добре е. Така мисля. Защо питаш? Знаещ нещо, което аз не знам ли?

— Просто питам, Крисчън. Не ставай мнителен.

— Ще ти звънна следващата седмица. Тогава можем да отидем на вечеря.

— Добре. От известно време ми се губиш. Освен това се запознах с една жена, която май ще отговаря на изискванията ти.

„И аз се запознах с една такава“.

Не обръщам никакво внимание на думите ѝ.

— До следващата седмица. Чао.

Докато вземам душ се питам дали това, че трябваше да гоня и преследвам Ана, я направи по-привлекателна и желана? Дали не е защото Ана си е такава, каквато е?

Вечерята е забавна. Сестра ми се е върнала, истинска принцеса, както винаги, останалите от семейството са ѝ подчинени, върти всички на малкото си пръстче. След като всичките ѝ деца са си у дома, Грейс е във вихъра си: сготвила е любимото ястие на Мия — пиле, мариновано в бътърмилк, с картофено пюре и сос.

И на мен ми е от любимите.

— Разкажи ми за Анастейжа — моли Мия, докато седим на масата в кухнята.

Елиът се отпуска назад и вдига ръце зад главата си.

— Държа да чуя. Знаете ли, че тя му е направила сефтето?

— Елиът! — кара му се Грейс и го перва с кухненска кърпа.

— Ау! — Той се свива, за да избегне кърпата.

Извивам очи към тях.

— Запознах се с едно момиче. — Свивам рамене. — Точка.

— Не може да кажеш единствено това — цупи се Мия.

— Според мен може, Мия. И току-що го направи. — Карик я поглежда укорително над очилата си.

— Крисчън, нали ще я доведеш утре вечер? — казва Грейс с настойчива усмивка.

О, мама му стара!

— Кейт ще дойде — хвали се Елиът.

Долен интригант! Поглеждам го злобно.

— Нямам търпение да се запозная с нея. По всичко изглежда, че е страхотна! — Мия подскача от вълнение на стола си.

— Да, да — мърморя аз и се питам има ли начин да се измъкна от утрешната вечеря.

— Елена те търси, миличък — продължава Грейс.

— Така ли? — Правя се на напълно незаинтересован, нещо, което съм усъвършенствал през годините.

— Да. Каза, че от известно време не сте се виждали.