Грей

— Здравей — отвръща тя и бузите ѝ поруменяват.

— Идваш точно навреме, а аз уважавам точността. — Хващам я за ръка и я повеждам към канапето. — Ела, искам да ти покажа нещо. — Сядаме и аз ѝ подавам „Сиатъл Таймс“. Снимката я кара да избухне в смях. Съвсем не съм очаквал подобна реакция.

— Значи съм приятелка? — шегува се тя.

— Така излиза. Пише го във вестника. Значи трябва да е вярно.

След като тя вече е тук, съм по-спокоен — вероятно защото е тук. Не е избягала. Прибирам меката копринена коса зад ухото ѝ, а пръстите ми тръпнат от желание да я сплета.

— И така, Анастейжа, седмица след като бе тук за първи път, имаш вече доста добра представа за мен.

— Да. — Погледът ѝ е напрегнат… многозначителен.

— И въпреки това се върна.

Тя кима и ми отправя срамежлива усмивка.

Не мога да повярвам на късмета си.

„Знаех си, че си откачалка, Ана“.

— Яла ли си?

— Не.

О! Трябва да направим нещо по въпроса. Прокарвам ръка през косата си и питам с колкото е възможно по-спокоен глас:

— Гладна ли си?

— Не и за храна — шегува се тя.

Леле! Все едно говори на пениса ми.

Навеждам се напред, притискам устни към ухото ѝ и усещам опияняващия ѝ аромат.

— Нетърпелива сте, както винаги, госпожице Стийл. И за да бъда честен с вас, ще ви споделя, че аз също съм доста нетърпелив, но доктор Грийн ще е тук всеки момент.

Облягам се назад и казвам:

— И все пак ми се ще да се храниш редовно.

— Кажи ми нещо за доктор Грийн.

Тя умело сменя темата.

— Тя е най-добрият гинеколог в Сиатъл. Какво повече искаш да знаеш?

Поне така е казал личният ми лекар на асистентката ми.

— Мислех, че ще ме преглежда твоят личен лекар. А сега ми казваш, че е гинеколог. Ти не си жена. Трудно е за вярване след това, което съм виждала.

Потискам сумтенето си.

— Мисля, че е по-добре да те прегледа специалист. Не си ли съгласна с мен?

Тя ме поглежда въпросително, но кима.

Има още един въпрос, по който трябва да се разберем.

— Анастейжа, майка ми иска да дойдеш с мен на вечеря днес. Мисля, че Елиът ще покани Кейт. Не знам ти какво мислиш по въпроса, но за мен ще е много… странно да те представя на семейството си.

На нея ѝ трябва секунда, за да помисли над тази информация, след това замята коса през рамо, точно както прави всеки път преди да се скараме. Струва ми се обаче, че е обидена, не се готви за скандал.

— Срамуваш ли се от мен? — пита тя задавено.

За бога!

— Разбира се, че не! — Откъде измисли тази смехория? Поглеждам я обидено. Как е възможно да мисли по този начин за себе си?

— Защо да е странно тогава? — пита тя.

— Защото никога досега не съм го правил — отвръщам раздразнено.

— Защо на теб е разрешено да въртиш очи, а на мен не?

— Не беше умишлено. — Пак ме предизвиква. За пореден път.

— И аз не го правя умишлено по принцип — озъбва се тя.

Мама му стара, караме ли се?

— Доктор Грийн, сър.

— Покани я в стаята на госпожица Стийл.

Ана се обръща към мен и аз ѝ подавам ръка.

— Нали няма да идваш и ти? — пита тя ужасено.

Избухвам в смях и усещам как тялото ми потръпва.

— Повярвай ми, Анастейжа, бих платил доста добри пари да гледам, но не мисля, че един добър лекар би одобрил. — Тя пъхва ръка в моята, аз я притеглям към себе си и я целувам. Устните ѝ са меки, топли, приканващи; ръцете ми се плъзват в косата ѝ и аз задълбочавам целувката. Когато се отдръпвам, тя ми се струва замаяна. Притискам чело към нейното. — Толкова съм щастлив, че си тук. Нямам търпение да те съблека гола. — Не е за вярване колко много ми липсваше. — Ела, и аз искам да се запозная с доктор Грийн.

— Не я ли познаваш?

— Не.

Стискам ръката на Ана и се качваме на горния етаж към нейната стая.

Доктор Грийн има очи на човек с късогледство; пронизващи, които те карат да се чувстваш малко неловко.

— Здравейте, господин Грей — казва тя и стиска протегнатата ми за поздрав ръка стегнато и уверено.

— Благодаря ви, че се отзовахте. Разбирам, че повикването ми е било съвсем извън плана ви, и оценявам това. — Отправям ѝ най-ласкавата си усмивка.

— Благодаря ви, че оценявате подобаващо качествата ми, господин Грей. Здравейте, госпожице Стийл — обръща се тя любезно към Ана и аз разбирам, че преценява връзката ни. Сигурна съм, че мисли, че би трябвало да засуквам мустак като престъпник от немите филми. Обръща се към мен и ми отправя поглед, с който иска да ми подскаже, че е време да изляза.

„Добре де“.

— Ще сляза долу — примирявам се аз. Много ми се иска да гледам. Сигурен съм, че реакцията на лекарката ще е невероятна, ако я помоля да остана. Подсмихвам се при тази мисъл и слизам в хола.

След като Ана вече не е с мен, отново ставам неспокоен. За да се поразсея, слагам две подложки за храна на плота в кухнята. Правя го за втори път и първия път също беше за Ана.

„Размекваш се, Грей“.

Избирам за обяда шабли — едно от малкото шардонета, които харесвам — и след като съм готов, се настанявам на канапето и преглеждам спортните страници на вестника. Надувам звука с дистанционното на айпода с надеждата музиката да ми помогне да се съсредоточа върху снощния резултат от победата на „Маринърс“ над Янкитата, вместо да мисля какво правят Ана и доктор Грийн.