Грей

— Ще започнем тук, но искам да те чукам права. Ето защо ще стигнем до стената там. — Соча кръста на Сейнт Андрю. — Вдигни ръце над главата си.

Тя изпълнява веднага. Хващам кожените белезници, които висят от решетката, и стягам китките ѝ. Методичен съм, но тя ме разсейва. Като съм толкова близо до нея, усещам възбудата и нетърпението ѝ. Трудно ми е да се съсредоточа. Щом стягам белезниците, отстъпвам назад и си поемам дълбоко дъх. Облекчен съм.

„Най-сетне си там, където исках, Ана Стийл“.

Обикалям я бавно, наслаждавам се на гледката. Няма начин да изглежда по-възбуждащо.

— Изглеждате ужасно привлекателна така, госпожице Стийл, и многознайната ви уста почти не се отваря. Харесва ми, когато сте тиха.

Млъквам и заставам пред нея, бръквам в бикините ѝ и съвсем бавно ги смъквам по дългите ѝ крака, докато не коленича пред нея.

Обожавам я. Тя е великолепна.

Без да откъсвам очи от нейните, свалям бикините, слагам ги под носа си и вдишвам дълбоко. Тя отваря уста и се кокори престорено.

Точно така! Подсмихвам се. Съвършена реакция.

Пъхвам бикините в задния джоб на дънките и се изправям, обмислям следващия си ход. Протягам камшика, прокарвам го по корема ѝ и нежно описвам кръгче около пъпа с кожения език. Тя си поема рязко дъх и потръпва.

„Ще бъде страхотно, Ана. Само почакай“.

Започвам бавно да я обикалям, прокарвам камшика по кожата ѝ, по корема, по ханша, по гърба. При второто завъртане я первам в основата на задника така, че кожата шляпва вулвата.

— А! — вика тя и дръпва белезниците.

— Тихо — предупреждавам и отново започвам да я обикалям. Первам я отново на същото сладко място и тя изскимтява, остава със затворени очи, докато свиква с усещането. Трепвам отново с китка и нагайката я шляпва по зърното. Тя отмята глава и стене. Прицелвам се отново и нагайката близва другото зърно; аз наблюдавам как се втвърдява и издължава под захапката на кожата.

— Хубаво ли е?

— Да! — отвръща тя с продран глас, затворени очи, отметната глава.

Первам я по дупето, този път по-силно.

— Да какво?

— Да, сър — извиква тя.

Бавно и внимателно я обсипвам с ласки, докосвания и удари по корема, надолу по тялото и се насочвам към целта си. С един замах коженият език захапва клитора ѝ и тя изкрещява задавено.

— О, моля те!

— Тихо! — заповядвам и я наказвам с по-силен удар по гърба.

Прокарвам кожения език по срамните косми, по вулвата чак до вагината. Кафявата кожа блести от възбудата ѝ, когато я изтеглям.

— Виж колко си влажна, Анастейжа. Отвори очи и уста.

Тя диша тежко, но разтваря устни и ме гледа, очите ѝ са замаяни, потънали в плътската наслада на момента. Пъхвам нагайката в устата ѝ.

— Виж колко си вкусна. Смучи! Смучи дълбоко и силно, бебчо.

Тя затваря уста около върха и на мен ми се струва, че е обхванала члена ми.

Мама му стара!

Тя е толкова невероятно сексапилна, че не мога да ѝ устоя.

Вадя нагайката от устата ѝ, прегръщам я. Тя отваря уста, за да я целуна, езикът ми проучва, наслаждава се на вкуса на похотта ѝ.

— О, Анастейжа, имаш най-прекрасния вкус на света — прошепвам. — Искаш ли да свършиш?

— Моля те — хленчи тя.

С едно трепване на китката камшикът перва задника ѝ.

— Моля какво?

— Моля, сър — хленчи тя.

Браво на момичето! Отстъпвам крачка назад.

— С това ли? — питам и вдигам пръчката, за да я види.

— Да, сър — изненадва ме тя.

— Сигурна ли си? — Не мога да повярвам на късмета си.

— Да, моля, сър.

„О, Ана. Моя прекрасна богиньо“.

— Затвори очи.

Тя изпълнява. Безкрайно внимателно, с огромна доза благодарност, аз обсипвам с бързи, парещи первания корема ѝ. Скоро тя започва да диша тежко отново, възбудата ѝ нараства. Придвижвам се надолу и нежно первам клитора ѝ с кожения език. Отново. След това отново. И отново.

Тя дърпа белезниците и стене безспир. След това притихва и разбирам, че всеки момент ще свърши. Неочаквано отмята глава, застива с отворена уста и изкрещява, когато оргазмът разтърсва цялото ѝ тяло. Аз пускам камшика на мига и я сграбчвам, поддържам я, когато тялото ѝ се отпуска. Тя увисва в ръцете ми.

„А, не, Ана, все още не сме приключили“.

Пъхвам ръце под бедрата ѝ, повдигам треперещото ѝ тяло и я понасям, както е все още окована за решетката, към кръста на Сейнт Андрю. След това я пускам, изправям я, притисната между кръста и раменете ми. Дръпвам дънките, разкопчавам копчетата и освобождавам члена си. Вадя презерватив, скъсвам опаковката със зъби и с една ръка си го нахлузвам.

Нежно я повдигам отново.

— Повдигни крачета, бебчо, увий ги около мен.

Подпирам гърба ѝ на дървото, задържам краката ѝ на кръста си, а лактите поставям на раменете.

„Моя си, малката“.

С един тласък съм в нея.

Мамка му. Тя е великолепна.