Грей

Искам дупето ѝ. Само че е още много рано за това.

— Имаш прекрасен задник, Анастейжа Стийл. Какви неща искам да направя с него! — Галя и двете бузи, нежно, след това пъхвам два пръста в нея.

Тя изскимтява отново.

Готова е.

— Колко си мокра. Никога не ме разочароваш, госпожице Стийл. Дръж се здраво, този път ще е много бързо, бебчо.

Хващам здраво дупето ѝ и се нагласявам, след това протягам ръка, сграбчвам плитката и я навивам на китката си и я задържам здраво. С едната си ръка обхващам пениса си, а с другата държа косата ѝ и се плъзвам в нея.

Тя е толкова адски сладка!

Изтеглям се бавно от нея, след това сграбчвам ханша ѝ с другата си ръка и стискам косата по-силно.

Подчинена.

Тласъците ми я блъскат напред и тя вика.

— Дръж се, Анастейжа — напомням ѝ. Ако не се държи, може да се нарани.

Останала без дъх, тя отвръща на тласъците, стегнала крака.

Браво на моето момиче!

Започвам да забивам и тя надава кратки приглушени викове, докато се държи за колоната. Въпреки това не отстъпва. Тласка назад.

Браво, Ана!

И тогава го усещам. Как тя се свива около мен. Губя контрол, забивам се в нея.

— Хайде, Анастейжа, направи го за мен — ръмжа и се отпускам, изчаквам освобождаването, докато я изправям.

Прегръщам я и двамата се отпускаме на пода, Ана е върху мен, и двамата сме с лице към тавана. Тя е напълно отпусната, със сигурност е изтощена; тежестта ѝ ми доставя удоволствие. Гледам към карабините и се питам дали някога ще ми позволи да я окача.

Едва ли.

А пък аз пет пари не давам.

Първият ни път заедно тук е истинска мечта. Целувам я по ухото.

— Вдигни си ръцете.

Гласът ми е дрезгав. Тя ги повдига бавно, сякаш са от бетон, и аз плъзвам ножицата под мястото, където са стегнати.

— Обявявам Ана за освободена — прошепвам и щраквам ножиците, освобождавам я. Тя се киска, тялото ѝ подскача върху мен. Това странно и приятно чувство ме кара да се усмихна широко.

— Какъв прекрасен звук — прошепвам, докато тя разтрива китките си. Сядам, за да я наместя в скута си.

Обичам да я карам да се смее. Тя не се смее достатъчно.

— И аз съм виновен за това — признавам пред себе си, докато втривам живот в раменете и ръцете ѝ. Тя обръща лице към мен с уморен, търсещ поглед. — Че не се смееш по-често — уточнявам.

— Не съм от тези, дето се смеят много-много — признава тя и се прозява.

— Да, но когато го правиш, е като чудо, извор на щастие и живот.

— Много колоритно казано, господин Грей — шегува се тя.

Усмихвам се.

— Бих казал, че си напълно наебана, в буквалния смисъл, и трябва да се наспиш.

— Това не беше много възпитано — цупи се тя заядливо.

Вдигам я от скута си, за да мога да стана, посягам към дънките и ги навличам.

— Не искам да плаша госпожа Джоунс и господин Тейлър.

Няма да е за пръв път.

Ана седи на пода замаяна и сънена. Изправям я на крака и я отвеждам към вратата. От кукичката отзад дръпвам сивия халат и я обличам. Тя не ми помага с нищо — наистина е изтощена.

— Към леглото — настоявам и я целувам бързо.

По съненото ѝ лице преминава страх.

— За сън — уверявам я. Навеждам се и я поемам на ръце, притискам я до гърдите си и я отнасям в стаята на подчинената. Замятам завивката и я полагам на чаршафа и в момент на слабост се отпускам до нея. Завивам и двама ни и я прегръщам.

„Ще я подържа, докато заспи“.

— Спи, мое прекрасно момиче. — Целувам я по косата и се чувствам напълно задоволен… и благодарен. Направихме го. Тази сладка, невинна жена ме остави да правя каквото искам с нея. Струва ми се, че ѝ харесва. Знам, че за мен е супер… повече от когато и да било преди.

Мама ме наблюдава през огледалото с голямата пукнатина.

Реша ѝ косата. Тя е мека и мирише на мама и цветя.

Тя взима четката и навива косата си.

Прилича на змия на буци, както е спусната на гърба ѝ.

Ето — казва тя.

След това се обръща и ми се усмихва.

Днес е щастлива.

Приятно ми е, когато мама е щастлива.

Приятно ми е, когато ми се усмихва.

Красива е, когато ми се усмихва.

Да направим пай, въшчице.

Пай от ябълки.

Приятно ми е, когато мама пече нещо.

Будя се изведнъж, сладкият аромат все още е в съзнанието ми. Това е Ана. Тя спи дълбоко до мен. Отпускам се по гръб и гледам в тавана.

Кога съм спал в тази стая?

Никога.

Тази мисъл ме притеснява и по някаква необяснима причина се чувствам неудобно.

„Какво става, Грей?“

Сядам внимателно, за да не я събудя, и я поглеждам. Знам какво става — неспокоен съм, защото съм тук с нея. Ставам от леглото и я оставям да спи, връщам се в стаята с играчките. Вдигам използваната кабелна връзка и презервативите и ги натъпквам в джоба си, където откривам бикините на Ана. С нагайката, дрехите ѝ и обувките в ръка излизам и заключвам вратата. Връщам се в нейната стая, закачвам дрехите в гардероба, поставям обувките под стола и оставям отгоре сутиена. Вадя бикините ѝ от джоба си и ми хрумва откачена идея.

Отивам в моята баня. Трябва да се изкъпя преди да отидем на вечеря с нашите. Ще оставя Ана да поспи още малко.