Грей

Оставям си кратка минутка, за да ѝ се порадвам. След това започвам да се движа, наслаждавам се на всеки тласък. Чувствам я, в нея съм, собственото ми дишане става бързо и тежко, боря се за всяка глътка въздух, губя се в тази красива жена. Устата ми е отворена до врата ѝ, вкусвам я. Ароматът ѝ изпълва ноздрите ми, изпълва ме целия. Ана. Ана. Ана. Не искам да спра.

Неочаквано тя се напряга, тялото ѝ се свива около мен.

Ето че пак го направи. Отпускам се. Изпълвам я. Придържам я. Благоговея пред нея.

Точно така. Точно така. Точно така.

Толкова е красива. Мили боже, това направо ме побърква.

Изтеглям се от нея и тя се отпуска на гърдите ми, затова бързо освобождавам китките ѝ от решетката и я подкрепям, докато и двамата се отпускаме на пода. Гушвам я между краката си, обгръщам я с ръце, а тя се отпуска напълно, очите ѝ са затворени, диша тежко.

— Браво, бебчо. Болеше ли?

— Не.

Едва долових гласа ѝ.

— Очакваше ли да боли? — питам и приглаждам кичури коса, полепнали по лицето ѝ, за да мога да я виждам по-добре.

— Да.

— Виждаш ли? Повечето ти страхове са в главата, Анастейжа.

— Галя лицето ѝ. — Искаш ли да го направим пак?

Тя не отговаря веднага и решавам, че е заспала.

— Да — прошепва след малко.

„Благодаря ти, добри ми боже“.

Прегръщам я.

— Добре. И аз. — Отново и отново. Целувам я нежно по косата и вдишвам. Мирише на Ана, на пот и секс. — И все още не съм свършил с теб — предупреждавам я. Много се гордея с нея. Тя се справи. Направи всичко, което исках.

Тя е всичко, което искам.

Неочаквано съм зашеметен от непознато чувство, което ме разтърсва, прорязва ме през мускули и кости, оставя след себе си студен страх.

Тя обръща глава и потрива с нос гърдите ми.

Тъмнината се надига, стряскаща, позната, измества чувството на неловкост с усещане за ужас. Всички мускули в тялото ми се напрягат. Ана мига с ясни очи, които не се откъсват от мен, докато се опитвам да овладея страха си.

— Недей! — прошепвам. „Моля те!“

Тя се отпуска назад и поглежда гърдите ми.

„Овладей се, Грей“.

— Коленичи до вратата — нареждам аз и се отдръпвам от нея.

„Върви. Не ме докосвай“.

Тя е разтреперана. Клатушка се към вратата и отново заема познатата ѝ вече поза.

Поемам си дълбоко дъх, за да се съсредоточа.

„Какво правиш с мен, Ана Стийл?“

Ставам и се протягам. Вече съм по-спокоен.

Тя е коленичила до вратата и прилича на съвършената подчинена. Очите ѝ са стъклени; уморена е. Сигурен съм, че адреналинът се оттича. Очите ѝ се затварят.

„А, не, тази няма да я бъде. Нали искаш да ти е подчинена, Грей. Покажи ѝ какво означава това“.

От чекмеджето с играчките вадя една от кабелните връзки, които съм купил от „Клейтън“, и ножица.

— Отегчавам ви, така ли, госпожице Стийл? — питам и се опитвам да прикрия съжалението си. Тя се стряска и ме поглежда гузно. — Стани! — нареждам.

Тя бавно се изправя.

— Много си изморена, нали?

Тя кима срамежливо и се усмихва.

„Миличка, справи се чудесно“.

— Издръжливост трябва, госпожице Стийл. И не съм ти се наситил още за днес. Сложи ръцете си отпред, като за молитва.

Челото ѝ е прорязано от бръчка; тя обаче притиска длани и вдига ръце. Затягам кабела около китките. Очите ѝ проблясват разбиращо към мен.

— Позната ли ти е? — усмихвам ѝ се и прокарвам пръсти по пластмасата, проверявам дали има достатъчно място, да не би да е твърде стегнато.

— Имам ножици. — Показвам ѝ ги. — Лесно мога да срежа връзката. — Тя ме поглежда по-уверено. — Ела. — Стискам вързаните ѝ ръце и я повеждам към леглото с балдахин. — Искам повече, много, много повече — шепна на ухото ѝ, докато тя гледа към леглото. — Но ще го направя бързо. Уморена си. Хвани се за колоната.

Тя се поколебава, но се хваща за дървения пилон.

— По-надолу! — заповядвам. Тя смъква ръце и се превива. — И не пускай. Ако пуснеш, ще те пляскам. Разбра ли ме?

— Да, сър — потвърждава тя.

— Добре. — Сграбчвам бедрата ѝ и я вдигам към себе си, така че да заеме подходяща поза, красивият ѝ задник е вирнат във въздуха и ми е удобен. — Не пускай, Анастейжа — предупреждавам. — Ще те чукам отзад. Силно. Дръж здраво колоната. Разбра ли ме?

— Да.

Плясвам я отзад.

— Да, сър — поправя се веднага тя.

— Разтвори крака. — Поставям дясното си стъпало до нейното, за да я разкрача още повече. — Така е по-добре. След това ще ти позволя да спиш.

Гърбът ѝ описва съвършена извивка, всеки прешлен е очертан, от тила до страхотното дупе. Проследявам очертанията с пръсти.

— Кожата ти е толкова красива, Анастейжа — казвам на себе си. Привеждам се зад нея и обсипвам пътя на пръстите с целувки. В същото време обхващам гърдите ѝ, стискам зърната между пръстите си и тегля. Тя се гърчи под мен, аз лепвам нежна целувка на кръста ѝ, след това засмуквам и нежно пощипвам кожата, докато въртя зърната.

Тя скимти. Спирам и се отдръпвам, за да се порадвам на гледката. Само като я гледам се надървям още повече. Протягам ръка за втори презерватив от джоба и бързо изритвам дънките си, отварям пакетчето. С две ръце го нагласявам на члена си.