Грей

— Аз — казваме едновременно с Ана.

Мия подскача и пляска с ръце.

— Вие дори говорите едни и същи неща! Ще донеса напитките! — И изхвърча от стаята.

Ама какво им става на всички?

Ана се мръщи. Сигурно и на нея ѝ се струва странно.

— Вечерята е почти готова — казва Грейс и излиза след Мия.

— Седни! — Посочвам на Ана едно от канапетата. Тя изпълнява послушно и аз сядам до нея, като внимавам да не я докосвам. Трябва да дам пример на развилнялото се семейство.

Дали пък не са били такива открай време?

Татко ме разсейва.

— Говорехме за почивката, Ана. Елиът е решил да отиде с Кейт и семейството ѝ до Барбадос за седмица.

Леле, пич! Зяпвам Елиът. Какво, по дяволите, е станало с господин Чукаш и се разкарваш? Сигурно Кавана е страхотна в леглото. Има доста самодоволен вид.

— Мислиш ли да си починеш сега, след дипломирането? — обръща се Карик към Ана.

— Обмислям дали да си отида за няколко дни до Джорджия.

— Джорджия? — възкликвам, неспособен да скрия изненадата си.

— Майка ми живее там — обяснява тя неуверено, — а не съм я виждала от доста време.

— Кога мислиш да ходиш? — сопвам се аз.

— Утре, късно вечерта.

Утре ли? Какво става, по дяволите? Защо научавам едва сега?

Мия донася розово просеко за нас с Ана.

— Да пием за здравето на всички — вдига чаша татко.

— За колко време? — продължавам да питам, като се старая да говоря спокойно.

— Още не знам. Зависи как ще минат интервютата ми утре.

Интервюта ли? Утре?

— Ана заслужава почивка — намесва се Кавана и ме гледа със зле прикрито неодобрение. Иска ми се да ѝ кажа да си гледа скапаната работа, но си държа езика зад зъбите заради Ана.

— Имаш интервюта, така ли? — пита я татко.

— Да, за две издателства, по програмите им за стажанти. Утре. Кога е смятала да ми каже? От две минути сме тук, а научавам подробности за живота ѝ, които би трябвало да знам!

— Желая ти успех — усмихва ѝ се мило Карик.

— Вечерята е готова — провиква се Грейс от антрето.

Оставям другите да излязат и стискам лакътя на Ана преди да тръгне след тях.

— Кога мислеше да ми кажеш, че заминаваш? — Настроението ми се скапва бързо.

— Не заминавам никъде. Искам да видя майка си. И засега само го обмислям. — Ана ме зарязва, сякаш съм дете.

— А нашата уговорка?

— Все още няма такава.

„Ама…“

Излизаме в коридора.

— Този разговор не е приключен — предупреждавам я, когато влизаме в трапезарията.

Мама се е постарала много — най-хубавият сервиз, най-хубавият кристал — заради Ана и Кавана. Дръпвам стола, за да седне Ана. Тя се настанява и аз се отпускам до нея. Мия грее срещу нас от другата страна на масата.

— Как се запознахте с Ана? — пита тя.

— Дойде да ме интервюира за студентския вестник на университета във Ванкувър.

— А редактор на този вестник е Кейт — прекъсва ме Ана.

— Искам да стана журналистка — обяснява Кейт на Мия.

Татко предлага вино на Ана, докато Мия и Кейт обсъждат журналистиката. Кавана ще е на специализация в „Сиатъл Таймс“, за което сигурно трябва да благодари на баща си.

С крайчеца на окото си забелязвам, че Ана ме наблюдава.

— Какво? — питам.

— Моля те, не ми се сърди — шепне тя, така че само аз да я чуя.

— Не се сърдя — лъжа веднага.

Тя присвива очи и става очевидно, че не ми вярва.

— Да, добре, бесен съм — признавам. А сега пък имам чувството, че прекалявам. Затварям очи.

„Стегни се, Грей“.

— Колко бесен? Сърби ли те ръката? — шепне тя.

— За какво си шепнете вие двамата? — намесва се Кавана.

Мили боже, винаги ли е толкова досадна? Как, по дяволите, я търпи Елиът? Поглеждам я злобно и тя проявява достатъчно здрав разум, за да млъкне.

— За пътуването ми до Джорджия — отвръща мило Ана.

Кейт се усмихва лукаво.

— Как се държа с теб Хосе, когато отидохте до бара в петък? — пита и ме поглежда доволно.

Какво означава това, по дяволите?

Ана се напряга, после отвръща тихо:

— Добре.

— Да, точно толкова бесен, и да, сърби ме ръката — прошепвам. — Особено сега.

Значи е ходила на бар с онзи тип, който се опита да натика езика си в гърлото ѝ, когато го видях за последно. А вече се беше съгласила да е моя. Измъкнала се е тайно с друг мъж. И без мое разрешение…

Заслужава да бъде наказана.

Сервират ни вечерята.

Съгласил съм се да съм внимателен с нея… май ще използвам камшика. Може пък да я нашляпам по-силно от миналия път. Още тук. Тази вечер.

Да, това е добра възможност.

Ана свежда поглед към пръстите си. Кейт, Елиът и Мия обсъждат френската кухня, а татко се връща на масата. Къде е ходил?

— За теб е, Грейс, от болницата — казва той на Грейс.

— Моля, започвайте, не ме чакайте — подканва всички мама и подава чинията с храна на Ана.

Ястието ухае страхотно.

Ана се облизва и аз го усещам в слабините си. Сигурно е ужасно гладна. Радвам се. И това е нещо.

Мама е надминала себе си: чоризо, миди, чушки. Супер. Усещам, че и аз съм гладен. Това ще ми пооправи настроението. Развеселявам се, когато виждам, че Ана яде.

Грейс се връща притеснена.

— Всичко наред ли е? — пита татко и всички вдигаме очи към нея.