Грей

— Това е мое. Само мое, цялото е мое. Разбираш ли ме?

Вкарвам и изкарвам пръста си, притискам я, а устните ѝ се разтварят от шок и желание.

— Да, твое е — шепти тя.

Да. Мое. И няма да ти позволя да го забравиш, Ана.

Повалям я на канапето, смъквам ципа на панталоните и лягам върху нея, притискам я под себе си.

— Вдигни си ръцете — ръмжа през стиснати зъби. Коленича и разтварям колене, за да разтворя и нейните. От джоба на сакото вадя презерватив, след това хвърлям сакото на пода. Без да откъсвам очи от нейните, отварям пакетчето и поставям презерватива на готовия си член. Ана е вдигнала ръце над главата си, наблюдава ме, очите ѝ блестят от желание. Докато се нагласявам върху нея, тя се гърчи под мен, устните ѝ се надигат и ме посрещат.

— Нямаме много време, така че ще е бързо и само за мое удоволствие. Не за твое. Разбра ли ме? Не искам да свършваш. Ако го направиш, ще те напляскам — нареждам аз и се съсредоточавам в замаяните ѝ очи, а след това, с едно бързо, силно движение потъвам в нея. Тя вика, както обикновено, от удоволствие. Притискам я, за да не може да мърда, и започвам да я чукам, да я поглъщам. Тя обаче върти таза си нетърпеливо, посреща всеки мой тласък, води ме към края.

О, Ана. Точно така, мила.

Тя откликва, съобразява се с трескавата ми бързина.

Какво невероятно чувство.

Изгубен съм. Изгубен съм в нея. В аромата ѝ. Не знам дали е защото съм ядосан или напрегнат, или…

Ке-е-еф. Свършвам бързо, губя разсъдък, докато изригвам в нея. Успокоявам се. Изпълвам я. Притежавам я. Напомням ѝ, че е моя.

Мама му стара.

Това беше…

Изтеглям се от нея и коленича.

— Не искам да докосваш тялото си. — Гласът ми е дрезгав и задъхан. — Искам да виждам разочарованието и яда ти. Това ме караш да правя, когато не говориш с мен, лъжеш ме и не ми даваш достъп до нещо, което е мое!

Тя кима. Остава да лежи разкрачена под мен, роклята ѝ е набрана на кръста, така че виждам колко широко е отворена, мокра и тръпнеща в очакване, истинска богиня. Ставам, свалям презерватива и го връзвам, след това се обличам и вдигам сакото си от пода.

Поемам си дълбоко дъх. Сега вече съм по-спокоен. Много по-спокоен.

Мама му стара, беше хубаво.

— Няма да е зле да се върнем.

Тя сяда и ме поглежда с потъмнели, неразгадаеми очи.

Господи, прекрасна е.

— Ето, обуй си ги. — От джоба на сакото вадя дантелените ѝ бикини и ѝ ги подавам. Струва ми се, че тя едва сдържа смеха си.

„Да, да. Начало на играта, бележа точки и ти си победена, госпожице Стийл“.

— Крисчън? — провиква се Мия отвън.

Мама му стара!

— Е, успяхме точно навреме. Понякога Мия наистина е адски досадна. — Само че това е малката ми сестричка. Обзет от паника, поглеждам към Ана, докато тя си обува бикините. Мръщи се, изпъва роклята и оправя косата си с пръсти.

— Тук сме, Мия, горе — провиквам се. — Е, госпожице Стийл, сега се чувствам значително по-добре, но все още не ми е минал меракът да ви напляскам.

— Не смятам, че съм го заслужила, господин Грей, особено след като изтърпях вашата непровокирана атака. — Тя се държи остро и официално.

— Непровокирана? Ти ме целуна, за бога!

— Беше атака с цел защита — отвръща тя.

— Защита срещу какво?

— Срещу вас и вашата сърбяща ръка. — Тя се опитва да потисне усмивката си.

Високите токчета на Мия чаткат по стълбите.

— Но беше поносимо, нали? — питам.

Ана се подсмихва.

— Едва ли бих го определила така.

— А, тук сте значи — възкликва Мия. Две минути по-рано и щеше да се получи много неловко.

— Развеждах Ана. — Подавам ръка на Ана и тя я поема. Искам да целуна кокалчетата ѝ, но се задоволявам с нежно стискане.

— Кейт и Елиът искат да тръгват. Да не им се начуди човек на тези двамата. Не могат да се пуснат и за миг — продължава Мия и бърчи нос с престорено отвращение. — Вие какво правите тук горе?

— Показвах на Анастейжа купите си от състезанията по гребане. — Посочвам статуетките от дните ми в „Харвард“, подредени на полици в дъното на стаята. — Добре, да отидем да кажем довиждане на Кейт и Елиът.

Мия се обръща и аз пускам Ана пред мен, но преди да тръгнем по стълбите я плясвам по дупето.

Тя едва сдържа вика си.

— И ще го направя отново, и то скоро — прошепвам на ухото ѝ и я прегръщам, за да я целуна по косата.

Вървим хванати за ръце по поляната към къщата, Мия бърбори нещо до нас. Вечерта е много красива; и денят беше прекрасен. Радвам се, че Ана се запозна със семейството ми.

Защо не съм го правил преди?

Защото никога не съм искал.

Стискам ръката на Ана и тя ме поглежда срамежливо, а след това ми отправя сладка усмивка. С другата си ръка стискам обувките ѝ и на каменните стъпала спирам, клякам и ѝ ги обувам.

— Много ви благодаря, господин Грей — казва тя.

— Удоволствието беше и все още е изцяло мое.

— Това ми е много добре известно, господине — шегува се тя.

— Вие двамата сте невероятно сладки! — гука Мия.

Тръгваме към кухнята. Ана ме стрелва странично с поглед.