Грей

Освен това трябва да има някои основни правила. Трябва да обсъдим това необмислено заминаване до Джорджия и излизането на бар с мъже, които си падат по нея. Поставям отново ръка на коляното ѝ; имам нужда да я докосвам. Освен това тя трябва да приема докосванията ми винаги когато искам да я докосвам. Преценявам реакцията си, докато пръстите ми пълзят към мястото на бикините и гъделичкам кожата ѝ. Тя притаява дъх и стиска здраво бедра, за да препречи пътя на пръстите ми и да ме спре.

Край.

Трябва да се извиня и да стана от масата.

— Ела да се поразходим — предлагам на Ана и не ѝ давам шанс да ми отговори. Очите ѝ блестят, станали са сериозни, докато тя поставя ръка в моята.

— Извинете ме — казва на Карик и аз я извеждам от трапезарията.

Мама и Мия почистват в кухнята.

— Ще разведа Анастейжа и ще ѝ покажа градината — казвам на мама и се преструвам на весел.

Щом излизаме навън, настроението ми се скапва, а гневът избликва.

Гащи. Фотографчето. Джорджия.

Пресичаме терасата и се качваме по стълбите към поляната, Ана спира за момент, за да се наслади на гледката.

Да, да. Сиатъл. Светлини. Луна. Вода.

Продължавам по просторната поляна към навеса за лодки на нашите.

— Моля те, спри! — казва Ана.

Спирам и я поглеждам вбесен.

— Токчетата ми. Трябва да си събуя обувките.

— Не си прави труда — изръмжавам и я мятам с едно движение през рамо. Тя изписква изненадано.

Мама му стара! Плясвам задника ѝ с всички сили.

— Не викай! — срязвам я и крача по ливадата.

— Къде отиваме? — вие тя, докато подскача на рамото ми.

— В навеса за лодки.

— Защо?

— Искам да съм насаме с теб.

— Защо?

— Защото първо ще те напляскам, а после ще те чукам.

— Защо? — почти проплаква тя.

— Знаеш защо — съскам аз.

— Мислех, че действаш на момента.

— Анастейжа, точно сега е моментът, повярвай ми.

Отварям вратата на навеса, влизам вътре и натискам ключа на лампата. Флуоресцентната светлина издава тихо цъкване и се включва, халогенните светлини осветяват стаята.

Плъзвам Ана надолу по мен, наслаждавам се на топлото ѝ тяло и я пускам да стъпи. Косата ѝ е тъмна, бухнала, очите ѝ блестят на светлината и аз знам, че е без гащи. Желая я. Веднага.

— Моля те, не ме бий — прошепва тя.

Не разбирам. Поглеждам я с празен поглед.

— Не искам да ме биеш, не сега, не тук. Моля те, недей.

Нали… Зяпвам я, чувствам се като парализиран. Нали затова сме тук? Тя вдига ръка и за момент не разбирам какво иска да прави. Тъмнината се раздвижва и се усуква около гърлото ми, заплашва да ме задуши, ако тя ме докосне. Ана обаче поставя пръсти на бузата ми и нежно ги спуска до брадичката. Тъмнината се стопява и аз затварям очи, усещам нежните ѝ пръсти. С другата си ръка тя разрошва косата ми и прокарва пръсти през нея.

— Ааа — стена аз и не знам дали е от страх, или от копнеж. Останал съм без дъх, стоя на ръба на пропаст. Когато отварям очи, тя пристъпва напред и тялото ѝ докосва моето. Тя свива пръстите и на двете си ръце в косата ми и дърпа лекичко, вдига устни към моите. Наблюдавам я как го прави, също като случаен минувач, като човек който е излязъл извън тялото си. Аз съм просто зрител. Устните ни се докосват, аз затварям очи и тя вмъква насила езика си в устата ми. Стонът ми разпилява магията, която тя се опитва да направи.

Ана.

Обгръщам я с ръце, отвръщам на целувката и се освобождавам от два часа напрежение, езикът ми я завладява, свързва се отново с нея. Ръцете ми сграбчват косата ѝ и аз се наслаждавам на вкуса, на езика, на тялото ѝ, притиснато в моето, докато всяка моя клетка се възпламенява като залята с бензин.

Мама му стара!

Когато се отдръпвам, и двамата се опитваме да си поемем дълбоко дъх, а тя е сграбчила ръцете ми. Объркан съм. Искам да я напердаша. Тя обаче каза „не“. Както стана и на масата.

— Какво правиш с мен? — прошепвам.

— Целувам те.

— Ти каза „не“.

— Какво? На кое? — Тя недоумява или може би е забравила какво се случи.

— На масата, с краката си.

— Но как? Бяхме на масата на родителите ти!

— Никой никога не ми е казвал „не“. А се оказа доста възбуждащо. — И различно. Хващам я за дупето и я притискам към себе си, докато се опитвам да възвърна контрол.

— Ядосан си и в същото време възбуден, защото съм казала „не“? — пита тя гърлено.

— Ядосан съм, защото не ми каза нищо за това пътуване. Бесен съм, защото си излизала да пиеш с оня, дето се опита да те вкара в кревата си, когато беше пияна, и който те остави, когато ти беше зле, в ръцете на един почти непознат. Що за приятел е това? Кой приятел прави така? И съм побеснял и много възбуден, защото ми затвори краката си.

„И защото си без гащи“.

Пръстите ми вдигат роклята нагоре.

— Искам те и те искам сега. И ако не ми позволиш да те напляскам, което заслужаваш, ще те чукам на дивана в тази секунда, но за мое удоволствие, не за твое.

Както е притисната към мен, забелязвам, че диша тежко и пъхвам ръка в срамните косми, а средния си пръст вътре в нея. Чувам тихо, сексапилно мъркане в гърлото ѝ. Тя е напълно готова.