Грей

— Бях в Портланд по работа. Та в тази връзка, трябва да вървя. Утре имам важна работа и трябва да се подготвя.

— Още не си ял десерт. Направила съм ябълков коблер.

М-м-м, как се изкушавам! Само че, ако остана, ще продължат да ме разпитват за Ана.

— Трябва да вървя. Чака ме работа.

— Миличък, работиш прекалено много — отбелязва Грейс и се надига от стола си.

— Не ставай, мамо. Сигурен съм, че Елиът ще ти помогне да вдигнете и измиете, след като приключите.

— Какво? — мръщи се Елиът. Намигам му, казвам довиждане на всички и съм готов да тръгна.

— Нали ще дойдеш утре? — пита Грейс, в гласа ѝ е притаена надежда.

— Ще видим.

Мама му стара! По всичко изглежда, че Анастейжа Стийл ще се запознае със семейството ми.

Не мога да кажа какво мисля по този въпрос.

Неделя, 29 май 2011

Докато тичам по Четвърто авеню и завивам надясно по Вайн, „Ролинг Стоунс“ дънят в ушите ми. Седем без петнайсет е, целият ми път е надолу… към апартамента ѝ. Не мога да устоя, просто трябва да видя къде живее.

„Ти си нещо средно между маниак на тема контрол и преследвач“.

Смея се вътрешно. Просто си тичам. Живеем в свободна страна.

Блокът се оказва невзрачен, от червени тухли, с тъмнозелени рамки на прозорците, типични за квартала. На приятно място е, на пряка на Вайн Стрийт и Уестърн. Представям си Ана сгушена в леглото, под завивката и кувертюрата в кремаво и синьо.

Тичам още няколко пресечки и при пазара завивам; продавачите се подготвят за деня. Криволича между камиони, натоварени с плодове и зеленчуци, и хладилни камиони, които доставят днешния улов. Това е сърцето на града — туптящо дори в това ранно сиво и хладно утро. Водата в Пролива е със стъклен оловносив цвят, за да отива на небето. Нищо обаче не е в състояние да ми скапе настроението.

След като вземам душ си слагам дънки и ленена риза, а от скрина вадя ластик за коса и го пъхвам в джоба си. Отивам в кабинета си, за да пусна имейл на Ана.

От: Крисчън Грей

Относно: Моят живот в цифри

Дата: 29 май 2011, 08:04

До: Анастейжа Стийл

 

Ако ще идваш сама с колата, ще ти е нужен кодът за гаража на „Ескала“: 146963.

Паркирай на пето място. То е едно от моите.

Кодът на асансьора е: 1880.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Минутка-две по-късно получавам отговор.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Изключително добра реколта

Дата: 29 май 2011, 08:08

До: Крисчън Грей

 

Да, сър, разбрано.

Благодаря за шампанското и за балончето с Чарли Танго. Сега е вързано за леглото ми.

Ана

Представям си Ана вързана за леглото с моята вратовръзка. Намествам се на стола. Дано е пренесла леглото в Сиатъл.

От: Крисчън Грей

Относно: Завиждам на балончето

Дата: 29 май 2011, 08:11

До: Анастейжа Стийл

 

Винаги на Ваше разположение!

Не закъснявай.

Късметлия е този Чарли Танго.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Тя не отговаря, затова отварям хладилника, за да намеря нещо за закуска. Гейл ми е оставила кроасани, а за обяд има салата „Цезар“ с пиле, достатъчна за двама. Дано Ана я яде; не че имам нещо против да ям едно и също два дена подред.

Тейлър се появява, докато закусвам.

— Добро утро, господин Грей. Заповядайте неделните вестници.

— Благодаря. Днес ще дойде Анастейжа, а доктор Грийн ще бъде тук в един и половина.

— Добре, господине. Има ли нещо друго запланувано за днес?

— Да. Двамата с Ана ще ходим у нашите на вечеря.

Тейлър накланя глава, в първия момент не успява да прикрие изненадата си, но се опомня и излиза от стаята. Навеждам се отново над кроасана и сладкото от кайсии.

Точно така, ще я заведа да се запознае с нашите. Какво толкова?

Не мога да си намеря място. Още е само дванайсет и петнайсет. Времето днес се влачи. Отказвам се да работя, грабвам неделните вестници и отивам в хола, пускам музика и зачитам.

С огромна изненада виждам снимка на нас с Ана на страниците с местни новини, правена на церемонията по връчването на дипломите в университета на Ванкувър. Тя е прелестна, макар и малко стресната.

Чувам, че двойната врата се отваря и… ето я и нея. Косата ѝ е пусната, малко разрошена, сексапилна, облечена е с роклята, с която беше на вечерята в „Хийтман“. Изглежда великолепно.

„Браво, госпожице Стийл!“

— Хм… тази рокля. — Не крия възхищението си, когато пристъпвам към нея. — Добре дошла отново, госпожице Стийл — прошепвам, стискам брадичката ѝ и я целувам нежно по устните.