— И ми уреди среща с Флин, за следващата седмица. — Тя кима и се залавя за работа. Щом сядам на бюрото си, веднага включвам компютъра.
Първият имейл в инбокса ми е от Елена.
Само това ми липсва. Затварям имейла ѝ и решавам, че поне за момента ще го игнорирам. Оливия чука на вратата и влиза с кафето. В същия момент Андреа звънва и казва:
— Свързвам ви с Уелч и съм оставила съобщение на госпожица Актън.
— Добре, свържи ме.
Оливия оставя латето на бюрото и излиза смутено. Старая се да не ѝ обръщам внимание.
— Да, Уелч?
— Засега не е купила самолетен билет, господин Грей. Но следя продажбите и ще ви информирам своевременно.
— Благодаря.
Той затваря. Отпивам глътка кафе и звъня на Рос.
Точно преди обяд Андреа ме свързва с Каролайн Актън.
— Господин Грей, истинско удоволствие е да се чуя с вас. С какво да ви услужа?
— Здравейте, госпожице Актън. Искам обикновеното.
— Цял гардероб ли? Имате ли предпочитания към цветовата гама?
— Зелено и синьо. Може би сребърно, за официален случай. — Сещам се за вечерята на търговската камара. — Цветове на скъпоценни камъни.
— Много добър избор — отвръща госпожица Актън с обичайния си ентусиазъм.
— И сатенено и копринено бельо, нощници и пижами. Нещо приказно.
— Добре, господине. Какъв ще бъде бюджетът?
— Без ограничения. Проверете всичко. Искам най-доброто.
— И обувки ли?
— Да, разбира се.
— Размер?
— Ще ви изпратя имейл. Имам адреса от миналия път.
— Кога да ви ги доставя?
— Този петък.
— Със сигурност ще се справя. Искате ли да видите снимки на дрехите, които избера?
— Да, ако обичате.
— Добре, заемам се.
— Благодаря. — Затварям и Андреа ме свързва с Уелч.
— Да, Уелч?
— Госпожица Стийл ще пътува на DL2610 до Атланта. Полетът е в 22:25 тази вечер.
Записвам си номера на полета и връзката за Савана. Викам Андреа и тя идва с бележника си.
— Андреа, Анастейжа Стийл пътува с тези полети. Ъпгрейдвай я в първа класа, чекирай я и плати, за да влезе в залата за първа класа. Купи и мястото до нея за всички полети, и на отиване, и на връщане. Използвай личната ми кредитна карта.
Изуменият поглед на Андреа ми показва, че според нея напълно съм изгубил ума си, но тя успява да се овладее бързо и взема надрасканите от мен бележки.
— Добре, господин Грей. — Много се старае да се държи професионално, но забелязвам усмивката ѝ.
Прекарвам целия следобед в срещи. Марко е подготвил предварителни доклади за четирите издателства в Сиатъл. Оставям ги настрани, за да ги прочета по-късно. Освен това е съгласен с мен за Удс и компанията му. Ще стане грозно, но след като прегледах прогнозата за ефективността след сливането, единственият начин е да погълнем техническия отдел на Удс и да ликвидираме останалата част от компанията. Ще струва скъпо, но така е най-добре за ГЕХ.
Късно следобед успявам да вмъкна бърза и напрегната тренировка с Бастил, така че когато се отправям към къщи съм спокоен и отпуснат.
След лека вечеря сядам да чета на бюрото. Първата ми работа е да отговоря на Елена. Когато обаче отварям имейла, има един от Ана. Цял ден съм мислил за нея.
Веднага пиша отговор.
Отпускам се назад, потривам брадичка и чакам.