Грей

— Трябва ми още един билет. Ще ме придружава дама — уведомявам Андреа.

— Дама ли? — прописква Андреа, неспособна да повярва.

Въздишам.

— Да, Андреа, чу какво казах… Ще ме придружи госпожица Анастейжа Стийл.

— Добре, господин Грей. — Звучи така, сякаш съм я ощастливил за цял ден.

Мама му стара! Какво му става на персонала ми?

— Това е всичко. — Затварям. — Добро утро, госпожице Стийл.

— Добро утро, господин Грей — казва Ана. Заобикалям бюрото и заставам пред нея, галя лицето ѝ.

— Не ми се искаше да те будя. Изглеждаше така сладко заспала и спокойна. Наспа ли се добре?

— Благодаря, спах доста добре. Дойдох само да кажа добро утро, преди да вляза за душ. — Усмихва се и очите ѝ блестят от радост. Какво удоволствие е да я видя в такова настроение. Преди да се заема отново с работа, се навеждам и я целувам нежно. Неочаквано тя ме прегръща през врата и плъзва пръсти в косата ми, притиска тялото си към моето.

Леле!

Устните ѝ са настойчиви, затова откликвам, целувам я, изненадан от настойчивостта ѝ. С едната си ръка прихващам главата ѝ, с другата голия нашляпан задник и тялото ми се разпалва.

— Сънят ти се е отразил добре. — Гласът ми е зареден с неочаквана похот. — Дали да те пусна да си вземеш душ, или да те просна на бюрото?

— На бюрото — прошепва тя в ъгълчето на устата ми и хваща члена ми.

На това му се казва изненада!

Очите ѝ са тъмни, горят от желание.

— Това наистина започва да ви харесва. Ставате ненаситна, госпожице Стийл.

— Харесвам единствено теб.

— Дяволски си права. Само мен. — Думите ѝ са като песен на сирена за либидото ми. Губя всякакви задръжки, помитам всичко от бюрото си и документи, телефон, химикалки се разпиляват по пода, но ми е все едно. Вдигам Ана и я просвам на бюрото, така че косата ѝ провисва и се разстила върху стола ми.

— Пожела си го, имаш го — ръмжа аз, вадя презерватива и си смъквам ципа. Бързо си слагам презерватива и поглеждам ненаситната госпожица Стийл. — Надявам се да си готова — предупреждавам я, стискам китките ѝ и ги задържам от двете страни на тялото ѝ. С едно бързо движение влизам в нея.

— Господи, Ана, ти си повече от готова. — Давам ѝ наносекунда, за да ме поеме. След това започвам с тласъците. Напред и назад. Отново и отново. Все по-силно. Тя отмята глава, устата ѝ е отворена в безмълвна молба, а гърдите ѝ се лашкат с ритъма ми. Обгръща ме с крака, докато аз се забивам в нея.

„Това ли искаш, малката?“

Тя посреща всеки тласък, стиска ме, стене, докато я обладавам. Извисявам я все по-високо и по-високо, докато не усещам как се стяга.

— Хайде, бебчо, направи го за мен — ръмжа през зъби и тя го прави, изкрещява и ме засмуква със собствения ми оргазъм.

Мама му стара! Свършвам със същата сила като нея и се отпускам тежко върху тялото ѝ, докато тя се стяга около мен.

По дяволите. Това е неочаквано.

— Какво направи с мен, по дяволите? — Останал съм без дъх, устните ми докосват врата ѝ. — Ти си магьосница. Владееш някаква страшна магия.

А тя ми се нахвърля!

Пускам китките ѝ и се опитвам да се изправя, но тя стяга крака около мен, пръстите ѝ се свиват в косата ми.

— Грешиш. Не съм магьосница. Аз съм омагьосаната — прошепва тя. Очите ни се срещат, нейните напрегнати, сякаш вижда през мен. Вижда тъмнината в душата ми.

„Пусни ме! Това е прекалено!“

Обхващам лицето ѝ с ръце, целувам я бързо, но в този момент си я представям с друг. „Не, няма да го направи с друг. Никога“.

— Ти. Си. Моя. — Всяка дума изплющява. — Разбираш ли това?

— Да, твоя — потвърждава тя убедено, сигурна в думите си, и необяснимата ми ревност се стопява.

— Сигурна ли си, че трябва да идеш в Джорджия? — питам и приглаждам косата ѝ назад.

Тя кима.

По дяволите.

Вадя члена си от нея и тя се мръщи.

— Боли ли те?

— Малко — признава тя срамежливо усмихната.

— Искам да те боли. Искам болката да ти напомня, че аз съм бил там, само аз.

Целувам я грубо, жадно.

Не искам да заминава за Джорджия.

Никой не ми се е нахвърлял… след Елена.

И дори тогава беше пресметнато, част от сцената.

Изправям се, протягам ръка и ѝ помагам да седне. Докато свалям презерватива, тя мърмори:

— Винаги готов, а?

Поглеждам я учудено, докато си вдигам ципа. Вместо да обяснява, тя ми показва пакетчето.

— Човек се надява, Анастейжа, и дори мечтае. И понякога мечтите се сбъдват. — Нямах представа, че ще го използвам толкова скоро, при нейните условия, не при моите. „Госпожице Стийл, за невинна девойка вие сте пълна с изненади“.

— Значи секс на бюрото ти е било мечта или може би сън? — пита тя.

Сладурче. Правил съм секс на това бюро много, ама много пъти, но винаги по мое желание, никога по желание на подчинената.

Не става така.

Тя помръква, когато отгатва мислите ми.

Мама му стара. Какво да кажа? „Ана, за разлика от теб, аз имам минало“.

Прокарвам ръка през косата си, обзет от негодувание. Тази сутрин не върви по план.