Грей

Спирам. Искам да видя дупето ѝ в цялата му розова прелест. Без да бързам, я дразня, подръпвам гащичките, прокарвам пръсти по бедрата, по сгъвките на коленете, по прасците. Тя вдига стъпала и аз хвърлям бикините на пода. Тя се гърчи, но спира, когато отпускам ръка върху розовата ѝ лъскава кожа. Сграбчвам отново косата ѝ и започвам отново. Отначало съм по-нежен, след това се връщам към познатия ритъм.

Тя е мокра; възбудата ѝ полепва по дланта ми.

Стискам косата ѝ по-здраво и тя стене със затворени очи и отворена уста.

Мама му стара, толкова е готина!

— Добро момиче си ти, Анастейжа… — Гласът ми е дрезгав, дишам накъсано.

Удрям я още няколко пъти, докато не усещам, че няма да издържа повече.

Желая я.

Веднага.

Навивам връвчицата на пръста си и вадя топчетата.

Тя изкрещява от удоволствие. Преобръщам я, спирам колкото да смъкна бельото си и да си сложа гадния презерватив, след това се отпускам до нея. Сграбчвам ръцете ѝ, вдигам ги над главата ѝ и бавно влизам в нея, а тя мяука като котка.

— О, бебчо. — Тя ме кара да се чувствам невероятно.

„Искам да ме любиш“. Думите ѝ звънят в главата ми.

Нежно, много нежно започвам да се движа, галя всеки сантиметър от нея. Целувам я, доставям си удоволствие както с тялото ѝ, така и с устата си. Тя ме обхваща с крака, посреща всеки нежен тласък, люлее се срещу мен, докато не се извива нагоре и не се отпуска.

— Ана! — провиквам се аз и се изливам в нея. Отпускам се. Желано отпускане, което ме оставя… искам още. Имам нужда от още.

Когато равновесието ми се връща, отблъсквам странните чувства, които са нахлули в мен и ме ядат отвътре. Не приличат на мрака, но са страшни. Просто не ги разбирам.

Тя преплита пръсти с моите и аз отварям очи и поглеждам съненото ѝ доволно лице.

— Това беше много, много хубаво — прошепвам и я целувам бавно и нежно.

Тя ме награждава със сънена усмивка. Ставам, завивам я, взимам си пижамата, отивам в банята и смъквам презерватива. Обувам си долните гащи и намирам крема от арника.

Когато се връщам в леглото, Ана ми отправя доволна усмивка.

— Обърни се — нареждам и за момент ми се струва, че тя ще направи физиономия, ще извърти очи, но тя послушно се обръща. — Задникът ти има прекрасен цвят — отбелязвам, доволен от резултата. Изстисквам малко крем в дланта си и бавно го втривам в дупето ѝ.

— Изплюй камъчето, Грей — прозява се тя.

— Госпожице Стийл, определено имате дарба да разваляте повечето хубави моменти.

— Имахме сделка — настоява тя.

— Как се чувстваш?

— Изиграна и измамена.

С дълбока въздишка оставям крема от арника на нощното шкафче, мушвам се в леглото и я придърпвам към мен. Целувам я по ухото.

— Жената, която ме е родила, беше проститутка и наркоманка. Чукаше се, за да си набавя крек. Сега заспивай.

Тя се напряга в ръцете ми.

Аз притихвам. Не искам съжалението ѝ.

— Беше?

— Мъртва е.

— Кога е станало?

— Почина, когато бях на четири. Смътно си я спомням. Карик ми е разказвал някои подробности. Но помня някои неща. Сега наистина те моля да заспиваш.

След малко тя се отпуска до мен.

— Лека нощ, Крисчън.

Гласът ѝ е сънен.

— Лека нощ, Ана.

Целувам я още веднъж, вдъхвам успокояващия ѝ аромат и се опитвам да пропъдя спомените.

— Недей да късаш ябълките и да ги хвърляш, тъпако!

— Разкарай се, простак с простак!

Елиът откъсва една ябълка, отхапва, замеря ме с нея и ме дразни:

— Въшка!

Не! Не ме наричай така.

Хвърлям се върху него. Удрям го с юмруци в лицето.

— Ти си прасе! Това е храна. Защо я съсипваш? Дядо ги продава. Ти си прасе. Прасе. Прасе.

— Елиът! Крисчън!

Татко ме изтегля от Елиът, който се е свил на земята.

— Какво правите?

— Той е луд!

— Елиът!

— Той съсипва ябълките. — В гърдите ми нахлува гняв, качва се до гърлото. Струва ми се, че ще избухна. — Отхапва, а след това ги захвърля. Хвърля ги по мен.

— Вярно ли е, Елиът?

Елиът се изчервява под тежкия поглед на татко.

— Ела с мен. Крисчън, събери ябълките. Ще помогнеш на мама да направи пай.

Когато се събуждам, тя спи. Носът ми е забоден в ароматната коса, прегърнал съм я. Сънувал съм как обикалям ябълковата градина на дядо заедно с Елиът в онези щастливи гневни дни.

Почти седем е — поредното успиване с госпожица Стийл. Странно е да се събудя до нея, но в добрия смисъл. Замислям се дали да не я събудя за сутрешно чукане; тялото ми го желае, но тя спи дълбоко и може да е протъркана. Ще я оставя да спи. Ставам от леглото, като внимавам да не я събудя, събирам дрехите от пода и отивам в хола.

— Добро утро, господин Грей. — Госпожа Джоунс е заета в кухнята.

— Добро утро, Гейл. — Протягам се и поглеждам през прозореца към яркото утро.

— За пране ли са? — пита тя.

— Да. Тези са на Анастейжа.

— Искате ли да ги изпера и изгладя?

— Имаш ли време?

— Ще ги сложа на бърза програма.

— Чудесно, благодаря ти. — Подавам ѝ дрехите на Ана. — Как е сестра ти?

— Много добре, благодаря. Децата растат — момчетата стават големи диваци.

— Знам.

Тя се усмихва и ми предлага кафе.