Грей

— Нямам представа как е избягала. Ще се проведе вътрешно разследване. Ако се свърже с вас, убедете я да се върне. Тя има нужда от помощ. Мога ли да ви задам няколко въпроса?

— Разбира се — съгласявам се разсеяно.

— Имате ли някакви случаи на психически заболявания в семейството?

Мръщя се и едва сега разбирам, че говори за семейството на Лейла.

— Не знам. Семейството ми не обсъждаше подобни въпроси.

Той ме наблюдава загрижено.

— Знаете ли нещо за бившия приятел?

— Не — заявявам твърде бързо. — Свързахте ли се със съпруга ѝ?

Докторът се опулва.

— Тя омъжена ли е?

— Да.

— Не ни каза.

— Добре. Аз ще му позвъня. Няма да отнемам повече от времето ви.

— Но аз имам още въпроси.

— Предпочитам да я потърся. Очевидно не е добре. — Ставам.

— Само че въпросният съпруг…

— Аз ще се свържа с него.

Така няма да стигнем доникъде.

— Но ние трябва да…

Доктор Азикиуе става.

— Не мога да ви помогна. Трябва да я намеря. — Тръгвам към вратата.

— Господин Рийд…

— Довиждане — срязвам го и забързвам през чакалнята, без да спирам пред асансьора. Слизам по противопожарната стълба, като прескачам през стъпало. Мразя болниците. Надига се спомен от детството. Малък съм, уплашен, не говоря, миризма на дезинфектант и кръв нахлува в носа ми.

Потръпвам.

Излизам от болницата, оставам неподвижен за момент и оставям дъждът да отмие спомена — следобедът е наситен с предостатъчно стрес. Тейлър спира джипа пред мен.

— Карай у дома — нареждам и се качвам бързо. След като си закопчавам колана, звъня на Уелч.

— Да, господин Грей?

— Уелч, имам проблем. Трябва да намериш Лейла Рийд, моминско име Уилямс.

Гейл е бледа и притихнала, наблюдава ме загрижено.

— Няма ли да си доядете, господине?

Клатя глава.

— Хубава ли беше храната?

— Да, разбира се. — Отправям ѝ нещо като усмивка. — След днешните събития не съм гладен. Ти държиш ли се?

— Добре съм, господин Грей. Беше ужасен шок. Просто искам да се занимавам с нещо.

— Ясно. Благодаря ти, че приготви вечеря. Ако си припомниш нещо, веднага ми кажи.

— Разбира се. Само че, както вече ви казах, тя искаше да разговаря единствено с вас.

Защо? Какво е искала да направя?

— Благодаря ви, че не сте повикали полиция.

— Това момиче няма нужда от полиция. Има нужда от помощ.

— Така си е. Ще ми се да знам къде се намира.

— Вие ще я откриете — заявява тя тихо и уверено, с което ме изненадва.

— Имаш ли нужда от нещо? — питам.

— Не, господин Грей. Добре съм.

Тя вдига чинията с недоядената ми вечеря и я отнася на мивката.

Новините на Уелч за Лейла са неудовлетворителни. Следата е изстинала. Не била в болницата, а там все още се питали как е успяла да избяга. Малка частица от мен признава, че тя винаги е била изобретателна. Кое обаче я е направило толкова нещастна? Отпускам глава в ръцете си. Какъв ден — от страхотен до нелеп. Летях с Ана, а сега трябва да се оправям с тази каша. Тейлър няма представа как Лейла е успяла да влезе в апартамента, Гейл също не знае. Очевидно е влязла в кухнята и е попитала къде съм. Когато Гейл казала, че ме няма, тя извикала: „Него го няма“, след това си прерязала китката с макетен нож. За щастие разрезът не бил дълбок.

Поглеждам Гейл, която почиства кухнята. Вледенявам се. Лейла е можела да я нарани. Може би целта ѝ е била да нарани мен. Въпросът е защо? Стискам очи и се опитвам да си припомня нещо от последната ни кореспонденция и да разбера защо е излязла от релсите. Въздишам с недоумение, нещастно, и отивам в кабинета си.

Сядам и в същия момент телефонът ми избръмчава. Получил съм есемес.

Ана ли е?

Оказва се Елиът.

●3драсти, надувко.

Да ударим един билярд?●

Това означава Елиът да дойде тук и да ми изпие бирата. Честно казано, изобщо не съм в настроение.

● Работя.

Следващата седмица?●

●Дадено. Преди да се разложа на плажа.

Ще те скапя. Чао.●

Хвърлям телефона на бюрото и се навеждам над досието на Лейла, търся нещо, което може да ми даде идея къде е. Откривам адреса и телефона на родителите ѝ, но няма нищо за съпруга ѝ. Той къде е? Защо не е с него?

Не искам да звъня на родителите ѝ и да ги стряскам. Обаждам се на Уелч и му давам номера им; той ще разбере дали тя се е свързвала с тях.

Когато включвам компютъра, се оказва, че имам имейл от Ана.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Пристигна ли?

Дата: 2 юни 2011, 22:32

До: Крисчън Грей

 

Сър,

Моля да ме уведомите дали сте пристигнали благополучно. Започвам да се тревожа.

Мисля за теб.

Твоя Ана х

Докато се усетя, пръстът ми притиска малката целувчица, която ми е изпратила.

„Не се лигави, Грей, не се разкисвай. Стегни се“.

От: Крисчън Грей

Относно: Съжалявам

Дата: 2 юни 2011, 19:36

До: Анастейжа Стийл

 

Уважаема госпожице Стийл,