Грей

Стискам ръката ѝ и тръгваме към колата като съвсем обикновена двойка. Тя се е омотала в пуловера ми, изглежда небрежно, спокойна, красива — и най-важното е, че е с мен. Трима мъже, отправили се към заведението, я оглеждат; тя дори не ги забелязва, дори когато я прегръщам, за да им покажа, че е само моя. Ана наистина няма представа колко е прекрасна. Отварям ѝ вратата на колата и тя ми се усмихва слънчево.

Ами ако свикна с всичко това?

Програмирам в джипиеса адреса на майка ѝ и се отправяме на север по магистрала 95 и слушаме „Фу Файтърс“. Ана потропва с крак в такт с музиката. Ето такава музика обича — типичен американски рок. Трафикът на магистралата е станал по-натоварен, хората са се отправили към града. Пет пари не давам: приятно ми е, че съм тук, с нея, че сме заедно. Държа ръката ѝ, докосвам коляното ѝ, наблюдавам усмивката ѝ. Тя ми разказва за предишните си гостувания в Савана; не понася жегата, също като мен, но очите ѝ заблестяват, когато говори за майка си. Тази вечер ще ми е много интересно да видя как се държи с майка си и пастрока си.

Спирам пред дома на майка ѝ с огромно съжаление. Иска ми се да се мотаем заедно целия ден; последните дванайсет часа бяха… приятни.

„Повече от приятни, Грей. Бяха направо върхът“.

— Искаш ли да влезеш? — кани ме тя.

— Трябва да поработя, Анастейжа. Но ще дойда довечера. В колко часа?

Тя предлага седем, след това вдига очи към мен и аз виждам в тях светлина и радост.

— Благодаря за… повечето.

— Удоволствието е изцяло мое, Анастейжа. — Навеждам се и я целувам, вдъхвам сладкия ѝ аромат.

— Значи до довечера.

— Да, до довечера — прошепвам.

Тя слиза от автомобила, все още облечена в пуловера ми, и ми маха за довиждане. Отправям се към хотела, малко по-празен след като тя не е с мен.

От стаята се обаждам на Тейлър.

— Господин Грей?

— Благодаря ти, че организира всичко.

— За мен беше удоволствие, господине.

Струва ми се изненадан.

— В десет и четирийсет и пет ще съм готов за срещата.

— Ще ви чакам с джипа отвън.

— Благодаря.

Свалям дънките и обличам костюм, но оставям любимата си вратовръзка до лаптопа, докато поръчвам кафе от румсървиса.

Преглеждам имейлите, пия кафе и се замислям дали да не позвъня на Рос; само че за нея е твърде рано. Прочитам изпратеното от Бил: Савана е подходящо място за строеж на завод. Проверявам инбокса и забелязвам нов мейл от Ана.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Пляскане с криле срещу пляскане по дупе

Дата: 2 юни 2011, 10:20

До: Крисчън Грей

 

Умееш да покажеш на едно момиче какво значи „приятно прекарване“.

Благодаря

Ана х

Темата ме кара да избухна в смях и се чувствам като истински великан. Веднага пиша отговор.

От: Крисчън Грей

Относно: Пляскане с криле срещу пляскане по дупе

Дата: 2 юни 2011, 10:24

До: Анастейжа Стийл

 

И двете са за предпочитане пред хъркането ти. И за мен беше много хубаво.

Но за мен е винаги хубаво, когато съм с теб.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Отговорът ѝ пристига почти веднага.

От: Анастейжа Стийл

Относно: ХЪРКАНЕ

Дата: 2 юни 2011, 10:26

До: Крисчън Грей

 

НЕ ХЪРКАМ. И дори и да е така, не е никак деликатно от твоя страна да го коментираш.

Вие не сте джентълмен, господин Грей! Освен това не забравяйте, че сте в дълбоката Южна провинция!

Ана

Смея се.

От: Крисчън Грей

Относно: Сомнилоквия

Дата: 2 юни 2011, 10:28

До: Анастейжа Стийл

 

Никога не съм претендирал, че съм джентълмен, Анастейжа, и мисля, че съм показал това многократно. И не се стряскам, когато МИ КРЕЩИШ С ГЛАВНИ БУКВИ.

Но ще си призная тази малка благородна лъжа. Не хъркаш, а говориш. И е много забавно. И къде ми е целувката?

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Това направо ще я побърка.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Изплюй камъчето

Дата: 2 юни 2011, 10:32

До: Крисчън Грей