Грей

Вие сте вулгарен негодник! Определено не сте джентълмен. И какво казах насън? Няма целувки, докато не ми кажеш.

И така до безкрая…

От: Крисчън Грей

Относно: Думите на Спящата красавица

Дата: 2 юни 2011, 10:35

До: Анастейжа Стийл

 

Би било крайно неделикатно от моя страна да кажа, а вече ми се скараха за такова поведение.

Но, ако се държиш добре, може и да ти кажа тази вечер. Трябва да влизам на среща.

До после, бебчо.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

С широка усмивка си слагам вратовръзката, грабвам сакото и тръгвам да намеря Тейлър.

След около час приключвам срещата с комисията от Савана. Джорджия има какво да ми предложи, а екипът обещава сериозни данъчни облекчения за ГЕХ. На вратата се чука и Тейлър влиза в малката конферентна зала. Сериозен е, но онова, което ме притеснява най-много, е, че той никога, ама абсолютно никога не си позволява да прекъсва срещите ми. Настръхвам.

Ана? Добре ли е Ана?

— Моля да ме извините, дами и господа — обръща се той към всички.

— Какво има, Тейлър? — питам аз и той се приближава, навежда се към ухото ми.

— Имаме проблем с госпожа Лейла Уилямс.

— Лейла ли? Какво става, по дяволите? От една страна, съм безкрайно облекчен, че проблемът не е свързан с Ана.

— Бихте ли ни извинили, ако обичате? — моля двамата мъже и двете жени от комисията.

Щом излизаме в коридора, Тейлър се извинява още веднъж, че е прекъснал срещата.

— Не се притеснявай. Какво е станало?

— Госпожа Уилямс е в линейка, на път към спешното във „Фрий Хоуп“ на Сиатъл.

— Линейка ли?

— Да, господине. Нахлула е в апартамента и е направила опит за самоубийство пред госпожа Джоунс.

Мама му стара!

— Самоубийство? Лейла? В моя апартамент?

— Прерязала си е китките. Гейл се е качила с нея в линейката. Тя ме уведоми, че екипът на спешна помощ е реагирал веднага и госпожа Уилямс вече не е в опасност.

— Защо в Ескала? Защо точно пред Гейл?

Шокиран съм.

Тейлър клати глава.

— Не знам, господине. И Гейл не знае. Не е успяла да разбере нищо смислено от госпожица Уилямс. Очевидно иска да разговаря с вас.

— Мама му стара.

— Точно така, господине — отвръща Тейлър, без да ме съди. Прокарвам ръце през косата си, опитвам се да разбера защо го е направила. Какво, за бога, трябва да направя? Защо е дошла при мен? Да не би да е очаквала да ме види? Къде е съпругът ѝ? Какво е станало с него?

— Как е Гейл?

— Малко потресена.

— Нищо чудно.

— Прецених, че трябва да ви уведомя незабавно, господине.

— Да, разбира се. Благодаря — мърморя разсеяно. Не мога да повярвам. Лейла ми се струваше щастлива, когато ми изпрати последния си имейл преди шест, може би седем месеца. Само че тук, в Джорджия, за мен няма отговори. Налага се да се върна и да поговоря с нея. Трябва да разбера защо го е направила.

— Кажи на Стивън да подготви самолета. Трябва да се прибера.

— Веднага.

— Тръгвам възможно най-бързо.

— Ще ви чакам в колата.

— Благодаря.

Тейлър се отправя към изхода и вдига телефона до ухото си.

Объркан съм.

Лейла? Какво става, по дяволите?

От две години няма нищо общо с мен. От време на време си изпращаме имейли. Тя се омъжи. Струваше ми се щастлива. Какво ли се е случило?

Тръгвам към заседателната зала и се извинявам, а след това излизам в нетърпимата горещина, където Тейлър ме чака в джипа.

— Самолетът ще е готов след четирийсет и пет минути. Можем да се върнем в хотела, да съберем багажа и да тръгнем — казва той.

— Добре — отвръщам, доволен, че в колата има климатик. — Трябва да се обадя на Гейл.

— Вече опитах да се свържа с нея, но телефонът се включва на гласова поща. Сигурно е в болницата.

— Добре, ще ѝ позвъня по-късно. — Само това ѝ липсва на Гейл в четвъртък сутринта. — А Лейла как е влязла в апартамента?

— Не знам, господине. — Тейлър среща погледа ми в огледалото за обратно виждане. На лицето му се е изписала извинителна гримаса и същевременно е много сериозен. — Ще разбера на всяка цена.

Багажът ни е събран и сме на път към международно летище Савана/Хилтън Хед. Звъня на Ана, но, за съжаление, тя не вдига. Става ми неприятно. Не се налага обаче да чакам дълго да ми върне обаждането.

— Анастейжа?

— Здравей — казва тя смутено. Истинско удоволствие е да я чуя.

— Трябва да се върна веднага в Сиатъл. Изникна нещо спешно. В момента пътувам към „Хилтън“. Моля те, извини ме пред майка си. Няма да мога да дойда за вечерята.

— Надявам се не е нещо сериозно.

— Възникна ситуация, с която трябва да се оправя лично. Ще се видим утре. Ще изпратя Тейлър да те вземе, ако аз не успея да дойда до летището.

— Добре — въздиша тя. — Надявам се да разрешиш проблема. И лек и безопасен полет. Пази се.

Надявам се да не се налага.