Грей

Тя поклаща глава, гърбът ѝ е изпънат като струна, и се обгръща с ръце, сякаш да се защити. След малко хуква през улицата и аз трябва да забързам, за да я настигна.

Когато стигаме до хотела, тя се обръща отново към мен. Възвърнала е самообладанието си.

— Благодаря за чая и за снимките. — Наблюдава ме безизразно и аз усещам как ме пробожда разочарование.

— Анастейжа, аз… — Не знам какво да кажа, освен да се извиня.

— Да, Крисчън? — сопва се тя ядно и заядливо и излива презрението си във всяка сричка на името ми. Това е нещо ново. Освен това си тръгва. Не искам да си тръгва.

— Успех с изпитите.

Очите ѝ заблестяват от обида и възмущение.

— О, да, благодаря! — измърморва тя, без да прикрива сарказма в гласа си. — Довиждане, господин Грей. — Врътва се и тръгва по улицата към подземния гараж. Наблюдавам я как се отдалечава, надявам се да ме погледне още един път, но тя не се обръща. Хлътва в сградата и оставя след себе си съжаление, спомена за красивите ѝ сини очи и аромата на ябълкова градина през есента.

Четвъртък, 19 май 2011

Не!

Викът ми отеква в спалнята и ме изтръгва от кошмара. Целият съм потен, воня на застояла бира, цигари и бедност, усещам смътен ужас от пиянство и насилие. Сядам и стискам главата си с ръце, мъча се да успокоя полудялото си сърце и накъсаното си дишане. Същата работа вече четвърта нощ. Поглеждам часовника. Три след полунощ е.

Имам две важни срещи утре… днес… и имам нужда от бистър ум и малко сън. По дяволите, какво ли не бих дал за един хубав сън! Освен това ми предстои среща на голф игрището с Бастил. Трябва да отложа голфа; мисълта, че ще играя и ще изгубя, помрачава и без това скапаното ми настроение.

Ставам от леглото, тръгвам по коридора и влизам в кухнята. Наливам си вода и виждам отражението си в стъклената стена в другия край на стаята. Само по долнище на пижама съм. Обръщам се отвратен.

„Ти я отблъсна.

Тя те желаеше.

А ти я отблъсна“.

„Направих го за нейно добро“.

Това ме тормози от дни. Красивото ѝ лице се появява в мислите ми без предупреждение, дразни ме. Ако психиатърът ми не беше на почивка в Англия, бих му се обадил, та психодрънканиците му да ме поуспокоят.

„Грей, тя е просто едно красиво момиче“.

Може да ми трябва нещо, с което да се разсея — нова любовница може би. Прекалено много време мина след Сузана. Замислям се дали сутринта да не позвъня на Елена. Тя винаги ми намира подходящи кандидатки. Истината е, че не искам ново момиче.

Искам Ана.

Разочарованието ѝ, нараненото ѝ възмущение и презрението ѝ не ме оставят на мира. Тя си тръгна, без дори да се обърне. Може да съм събудил надеждите и очакванията ѝ, като я поканих на кафе, а след това просто да съм я разочаровал.

Дали не трябва да намеря някакъв начин да се извиня, а след това да забравя напълно тази жалка случка и да избия Ана от главата си? Оставям чашата в мивката — има кой да я измие, икономката. След това се затътрям обратно в леглото.

Радиобудилникът се включва точно в 5:45, докато гледам в тавана. Не съм спал и съм напълно изтощен.

Мама му стара! Това е нелепо!

Тази програма по радиото ме разсейва чудесно, докато не чувам втората новина. Става въпрос за продажбата на рядък ръкопис: недовършен роман от Джейн Остин, наречен „Семейство Уотсън“, който се продава на търг в Лондон.

„Книги“, беше казала тя!

Господи! Дори новините ми напомнят за малката госпожица Книжна мишка.

Тя е непоправима романтичка, която си пада по английските класици. Аз също, между другото, но по различна причина. Нямам нито едно от първите издания на Джейн Остин, на сестрите Бронте… но пък имам две книги на Томас Харди.

Разбира се! Това е! Точно това мога да направя.

След малко съм в библиотеката си с „Невзрачният Джуд“ и трите тома на „Тес от рода Д’Ърбървил“, подредени на масата за билярд пред мен. И двете книги са мрачни, трагични. Харди има тъмна, извратена душа.

Също като мен.

Отърсвам се от тази мисъл и оглеждам книгите. Въпреки че „Джуд“ е в по-добро състояние, това не е състезание. В „Джуд“ няма изкупление, затова ще ѝ изпратя „Тес“ с подходящ цитат. Знам, че това съвсем не е най-романтичната книга, като се има предвид какви беди сполитат героинята, но тя изживява кратка романтична любов сред пасторалната идилия на английската провинция. А и успява да си отмъсти на мъжа, който я озлочестява.

Не това е важното. Ана спомена, че Харди е сред любимците ѝ, и съм сигурен, че никога не е виждала, камо ли да притежава първо издание.

Припомних си прибързания в преценката ѝ отговор по време на интервюто: „Говорите като краен консуматор“. Точно така. Обичам да притежавам разни неща, чиято стойност ще се покачи, като например първи издания.

Вече по-спокоен и сдържан и донякъде доволен от себе си, отивам в дрешника и обличам анцуга, за да изляза да потичам.