Грей

— Господи — мърморя, докато вадя ключа от дънките и в същото време се опитвам да я държа. Колкото и невероятно да изглежда, успявам да я настаня на предната седалка и да ѝ сложа предпазния колан.

— Ана. — Разтърсвам я леко, защото мълчанието ѝ ме притеснява. — Ана!

Тя изломотва нещо неразбираемо и разбирам, че е в съзнание. Знам, че трябва да я откарам у тях, но до Ванкувър е много път, а не знам дали няма да повърне отново. Никак не ми е приятно като си помисля, че аудито ми ще мирише на повръщано. И без това миризмата, която се носи от дрехите ѝ, вече се усеща.

Поемам към „Хийтман“ и си казвам, че го правя заради нея.

„Да, залъгвай се, Грей“.

Докато се качваме с асансьора от гаража, тя спи в ръцете ми. Трябва да ѝ сваля дънките и обувките. Вкисналата миризма на повръщано се усеща навсякъде. Искам да я изкъпя, но това означава да прекрача границата на приличието.

„А сега не я ли прекрачваш?“

Щом влизаме в стаята, хвърлям чантата ѝ на канапето, след това я отнасям в спалнята и я слагам на леглото. Тя измърморва нещо, но не се събужда.

Свалям бързо обувките и чорапите ѝ и ги пъхвам в пластмасовия плик за пране, осигурен от хотела. След това смъквам ципа на дънките и свалям и тях, проверявам джобовете и пъхвам и дънките в плика. Тя лежи на леглото, разперила се е като морска звезда с тези бели ръце и крака, и за момент си представям същите тези крака увити около кръста ми, а китките ѝ вързани за кръста на Сейнт Андрю. На коляното ѝ бледнее синина и се питам дали не е останала от онзи път, когато падна в офиса ми.

„Белязана е от онзи път… също като мен“.

Вдигам я да седне и тя отваря очи.

— Здравей, Ана — прошепвам, докато свалям бавно сакото ѝ, без помощ от нейна страна.

— Грей… Устни… — ломоти тя.

— Точно така, миличка. — Слагам я нежно да легне. Тя затваря отново очи и се обръща на една страна, свива се на топка и изглежда малка и уязвима. Завивам я и я целувам по косата. След като мръсните ѝ дрехи вече ги няма, ароматът ѝ се е върнал… едва забележимо. Ябълки, есен, свежо, апетитно… Ана… Устните ѝ се разтварят, миглите трепкат над бледите бузи, кожата ѝ е безупречна. Ще си позволя още едно докосване, докато галя бузата ѝ с пръст.

— Спи спокойно — шепна, след това отивам в хола, за да направя списъка с дрехи за пране. Когато приключвам, слагам торбата пред вратата на апартамента, за да вземат дрехите и да ги изперат.

Преди да си прегледам имейлите пускам есемес на Уелч и го моля да провери дали Хосе Родригес има полицейско досие. Любопитен съм. Искам да знам дали не се възползва от млади пияни жени. След това се заемам с въпроса за дрехите на госпожица Стийл и изпращам бърз имейл на Тейлър.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Госпожица Анастейжа Стийл

Дата: 20 май 2011, 23:46

До: Джей Би Тейлър

 

Добро утро, би ли осигурил за госпожица Стийл следното. Да бъде доставено в моята стая преди десет.

Дънки: сини, размер 36

Блуза: синя, красива, размер 36

Гуменки: черни, номер 36,5

Чорапи: размер — малки

Бельо — размер малък, сутиен около 75 D

Благодаря

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Веднага щом имейлът излиза от аутбокса, пускам есемес на Елиът.

●Ана е с мен.

Ако си все още с Кейт, кажи ѝ.●

Той отговаря веднага.

●Дадено.

Дано ти се отвори парашутът.

Имаш голяяяма нужда. ;)●

Изсумтявам, след като прочитам отговора му.

„Имам голяяяма нужда, Елиът. Голяяяма“.

Отварям работния имейл и започвам да чета.

Събота, 21 май 2011

След около два часа си лягам. Минава два без петнайсет. Тя спи дълбоко, не е мръднала. Събличам се, слагам си долнището на пижамата и тениска и лягам до нея. Тя е пълен аут — едва ли ще започне да се мята и да ме докосне. Поколебавам се за момент, когато мракът в мен се надига, но не се показва на повърхността, и знам, че е така, защото наблюдавам хипнотичното повдигане и спускане на гърдите ѝ и дишам в синхрон с нея. Вдишвам. Издишвам. Вдишвам. Издишвам. Вдишвам. Издишвам. И така няколко секунди, минути, часове, не знам колко време я наблюдавам. Докато тя спи, разглеждам всеки сантиметър от прекрасното ѝ лице. Тъмните ѝ мигли потрепват, устните ѝ са леко разтворени и виждам белите ѝ зъби. Тя прошепва нещо неразбираемо, езикът ѝ се стрелва навън и облизва устните. Възбуждащо е, невероятно възбуждащо. Най-сетне заспивам дълбоко, без сънища.

Когато отварям очи, е тихо и за момент се чудя къде съм. А, да. В „Хийтман“. Часовникът на нощното шкафче показва 7:43.

Кога за последно съм спал до толкова късно?

„Ана“.