Грей

— Само че не съм направила нещата, които искаш в списъка с изисквания. — Говори срамежливо. Страхува ли се? Надявам се, че не. Не искам да се страхува.

— Забрави сега за тези правила. Забрави тези подробности за тази нощ. Искам те. И знам, че и ти ме искаш. Желая те от мига, в който влезе в офиса ми и падна на вратата. А и ти нямаше да седиш тук и да обсъждаш лимити и ограничения, ако не ме желаеше. Моля те, Ана, остани с мен тази нощ.

Протягам отново ръка и този път тя я поема и аз я привличам към себе си. Тя ахва от изненада и аз я притискам. Тъмнината носи тишина, може би покорена от либидото ми. Желая я. Тя е толкова привлекателна. Това момиче ме обърква на всяка крачка. Разкрих ѝ черната си тайна, а тя е все още тук — не избяга.

Пръстите ми подръпват косата ѝ, привличам лицето ѝ към своето и се вглеждам във вълшебните ѝ очи.

— Ти си една смела млада дама — шепна. — Обожавам те. — Навеждам се и я целувам нежно, след това вкусвам долната ѝ устна със зъби. — Искам да ухапя тази устна. — Подръпвам по-силно и тя изскимтява. Членът ми реагира на мига.

— Моля те, Ана, дай ми тази нощ — шепна до устата ѝ.

— Да — отвръща тя и тялото ми грейва като Четвърти юли.

„Стегни се, Грей“. Нямаме нищо подписано, не сме установили границите, не е моя, за да правя с нея каквото пожелая, но същевременно съм развълнуван. Възбуден. Това е непознато чувство, което ми носи възторг, а желанието към тази жена ме разтърсва. Нося се на гребена на огромна вълна.

Конвенционален секс, а?

Мога ли да го направя?

Без да кажа и дума повече, я извеждам от кабинета, минаваме през хола и тръгваме по коридора към спалнята ми. Тя ме следва, стиснала здраво ръката ми.

По дяволите! Контрацептиви. Сигурен съм, че не пие противозачатъчни… За щастие имам презерватив, за всеки случай. Поне няма да се тревожа за разни, с които е спала. Пред леглото я пускам, отивам до скрина и свалям часовника, обувките и чорапите си.

— Предполагам не вземаш противозачатъчни.

Тя поклаща глава.

— Така си и мислех. — От най-горното чекмедже вадя пакетче презервативи, за да ѝ покажа, че съм подготвен. Тя ме оглежда, очите ѝ са невъзможно огромни на красивото лице и ме обзема моментно колебание. За нея това е важно събитие, нали? Помня първия си път с Елена, колко беше смущаващо… но пък каква божия благодат. Дълбоко в себе си знам, че трябва да я пратя да си ходи вкъщи. Истината е, че не искам да си тръгва, желая я. Освен това виждам желанието си отразено в изражението ѝ, в потъмнелите ѝ очи.

— Искаш ли да пусна щорите?

— Няма значение — отвръща тя. — Нали каза, че не допускаш никого да спи в спалнята ти.

— Защо реши, че ще спиш?

— О. — Устните ѝ стават съвършено кръгли. Надървям се още повече. Да, искам да изчукам тази уста, това „о“. Пристъпвам към нея, сякаш е моята плячка. „О, сладурче, искам да се потопя в теб“. Дишането ѝ е накъсано и бързо. Бузите ѝ са розови… тя е предпазлива, но развълнувана. В момента зависи от моето благоволение и като знам това, се чувствам могъщ. Тя няма представа какво ще направя с нея.

— Нека махнем сакото. — Вдигам ръка и внимателно свалям сакото от раменете ѝ, сгъвам го и го оставям на стола.

— Имаш ли някаква представа колко силно те желая, Анастейжа Стийл?

Устните ѝ се разтварят, тя въздиша и аз докосвам бузата ѝ. Кожата ѝ е нежна като цвят под върховете на пръстите ми, докато ги спускам към брадичката. Тя е като омагьосана — изгубена — в магията ми. Вече е моя. Какво опиянение.

— Имаш ли някаква представа какво мисля да направя с теб? — шепна аз и стискам брадичката ѝ между палеца и показалеца си. Навеждам се и я целувам завладяващо, притискам устните си в нейните. Тя отвръща на целувката, мека, сладка и изпълнена с желание, а аз изпитвам непреодолимо желание да я видя, цялата. Бързо разкопчавам копчетата, бавно смъквам блузата и я пускам на пода. Отстъпвам назад и я поглеждам. Тя е с бледосиния сутиен, който е купил Тейлър.

И е зашеметяваща.

— О, Ана, имаш най-прекрасната кожа. Бяла, перфектна. Искам да целуна всеки сантиметър от нея.

Тя не е белязана от нищо. Тази мисъл е тревожна. Искам да я видя белязана… поруменяла… с малки тънки следи от камшик например.

Тя поруменява в прекрасното бледорозово — няма съмнение, че е смутена. Ако не друго, поне ще я науча да не се притеснява от тялото си. Посягам и изтеглям ластика, за да освободя косата ѝ. Тя се разстила пищна и кестенява около лицето ѝ, чак до гърдите.

— Харесвам брюнетки. — Тя е прекрасна, изумителна, истинско бижу.

Задържам главата ѝ и плъзвам пръсти в косата ѝ, привличам я към себе си, целувам я. Тя стене и разтваря устни, позволява ми да завладея топлата ѝ мокра уста. Сладките звуци отекват в мен — чак до върха на члена ми. Езикът ѝ посреща срамежливо моя, предпазливо навлиза в устата ми и поради някаква причина неумението ѝ ми се струва… страхотно възбуждащо.