Грей

Ще я науча просто да се наслаждава на удоволствието и да не мърда — и по този начин ще усети по-наситено всеки миг, всяко докосване, всяка целувка и ощипване. При тази мисъл ми се иска още повече да потъна в нея, но преди това искам да разбера какъв ще е откликът ѝ. Досега не ме спира. Оставя ме да властвам над тялото ѝ. Не се е поколебала дори за миг. Тя го иска… наистина го иска. Пъхвам език в пъпа ѝ и продължавам бавното пътуване нагоре, вкусвам я. Намествам се до нея, единият ми крак все още между нейните. Ръката ми пълзи по тялото ѝ, по бедрото, по кръста, по гърдата. Нежно обхващам гърдата, опитвам се да преценя реакцията ѝ. Тя не се стяга. Не ме спира… има ми доверие. Дали ще ми позволи да завладея напълно тялото ѝ… да доминирам над нея? Мисълта е възбуждаща.

— Гърдите ти напълват идеално ръката ми, Анастейжа. — Пъхвам пръст в чашката на сутиена, плъзвам го надолу и усещам гърдата. Зърното е малко, розово и вече твърдо. Смъквам сутиена, така че целият да остане под гърдата, а самата гърда да е отгоре. После повтарям същото и с другата гърда и наблюдавам очарован как зърното ѝ се втвърдява под нетрепващия ми поглед. Леле… Все още не съм я докоснал.

— Много добре — прошепвам нетърпеливо, духвам нежно по-близкото зърно и наблюдавам с удоволствие как се втвърдява и уголемява. Анастейжа затваря очи и извива гръб.

„Не мърдай, сладурче, просто се наслади на удоволствието, тогава ще ти се стори много по-завладяващо“.

Духвам пак зърното, а другото завъртам нежно с палец и показалец. Тя стиска чаршафите по-силно, а аз се навеждам и го засмуквам. Тялото ѝ се извива отново и чувам вика ѝ.

— Нека видим дали можеш да свършиш така — прошепвам и не спирам. Тя започва да скимти.

„Точно така, мила… почувствай го“. Зърната ѝ стават още по-големи, тя започва да върти бедра, все по-бързо. „Не мърдай, бебчо. Ще те науча да стоиш мирно“.

— Моля те… моля те… — стене тя. Краката ѝ се напрягат. Получава се. Близо е. Продължавам сладострастното си мъчение. Съсредоточавам се върху зърната, наблюдавам отклика ѝ, усещам удоволствието ѝ, което направо ме побърква. Господи, как само я желая.

— Отпусни се, бебчо — шепна и стискам зърното ѝ със зъби. Тя извиква в мига, в който свършва.

Браво! Вдигам се бързо, за да я целуна, и улавям виковете ѝ с уста. Тя е задъхана, замаяна от удоволствие… Моя. Първият ѝ оргазъм е мой и съм невероятно доволен, че е така.

— Така лесно се поддаваш на импулсите си. Ще трябва да поработим над това да ги контролираш и съм убеден, че ще е много приятно и за двама ни да те науча. — Нямам търпение… но точно сега я желая. Цялата. Целувам я отново и спускам ръка по тялото ѝ чак до вулвата. Държа я, усещам топлината ѝ. Пъхвам показалец под дантелата на бикините и бавно описвам кръгче около… мама му стара, тя е подгизнала!

— Толкова си влажна. Господи, колко силно те желая. — Пъхвам пръст вътре в нея и тя извиква. Гореща е, стегната и влажна — и аз я желая. Пъхвам пръста отново вътре и заглушавам виковете с уста. Притискам длан към клитора и… натискам, описвам кръгчета. Тя вика и се гърчи под мен. Мамка му, желая я — веднага. Тя е готова. Сядам, смъквам бикините ѝ, след това боксерките си и посягам за презерватив. Коленича между краката ѝ и ги разтварям. Анастейжа ме наблюдава с какво… какво? Страх ли е това? Сигурно не е виждала пенис в ерекция досега.

— Не се притеснявай, ти си еластична и ще се разтвориш достатъчно, за да го поемеш — шепна аз. Отпускам се над нея, поставям ръце от двете страни на главата ѝ и лактите ми поемат тежестта. Господи, желая я… въпреки това проверявам дали все още е съгласна. — Наистина ли го искаш? — питам.

„Много те моля, не казвай не!“

— Моля те, моля те!

— Свий си коленете — нареждам. Така ще е по-лесно. Не помня да съм бил по-възбуден. Едва се сдържам. Просто не разбирам… сигурно е заради нея.

Защо?

„Грей, съсредоточи се!“

Нагласявам се така, че да мога да я обладая, когато поискам. Очите ѝ са широко отворени, молят ме. Тя наистина го желае… колкото и аз. Дали да бъда нежен и да удължа агонията, или да действам бързо?

Решавам да действам бързо. Трябва да я притежавам.

— Сега ще те чукам, госпожице Стийл. Яко.

Един тласък и съм вътре.

Мамка му!

Толкова е стегната. Тя изкрещява.

По дяволите! Наранил съм я. Искам да помръдна, да се потопя, да се изгубя в нея и се оказва, че трябва да впрегна цялата си воля, за да спра.

— Толкова си тясна… Добре ли си? — питам аз, гласът ми е дрезгав, притеснен шепот, а тя кима. Очите ѝ са станали още по-големи. Тя е като рай на земята, толкова стегнато ме е обхванала. Въпреки че пръстите ѝ са над лактите ми, не ме интересува. Тъмнината дреме — вероятно защото я желая от толкова отдавна. Никога не съм изпитвал подобно желание, този… глад е непознат за мен. Чувството е ново, чисто ново и много лъскаво. Искам толкова много от нея: и доверието ѝ, и послушанието ѝ, и подчинението ѝ. Искам да е моя, но в момента… аз съм неин.