Грей

— Искам да те чукам в устата, Анастейжа, и скоро ще го направя — изговарям почти без дъх.

Тя стиска със зъби, силно.

Ау! По дяволите!

Дръпвам силно косата ѝ и тя отпуска зъби.

— Палаво сладко момиче! — Мислите ми препускат през няколко наказания, подходящи за подобна дързост, ако ми беше подчинена. При тази мисъл членът ми набъбва до пръсване. Пускам я и се надигам на колене.

— Не мърдай! — Дръпвам нов презерватив от нощното шкафче, разкъсвам опаковката и нагласявам латекса върху еректиралия си член.

Наблюдавам я и виждам, че тя стои неподвижно, освен леките движения на гърба, докато диша тежко в очакване.

Великолепна е.

Навеждам се отново над нея, стискам я за косата и я държа така, че да не може да си мръдне главата.

— Този път ще е бавно, много бавно, Анастейжа.

Тя ахва и аз навлизам постепенно в нея, докато не усещам, че няма накъде повече.

Мамка му! Толкова е приятно в нея.

Излизам със завъртане и отново се плъзвам в нея. Тя изскимтява и крайниците ѝ се напрягат под мен, докато се опитва да мръдне.

„А, не, няма да стане, малката.

Искам да си неподвижна.

Искам да усетиш всичко.

Усети удоволствието“.

— Чувствам се великолепно с теб — признавам и повтарям движението отново, завъртам ханша. Бавно. Вътре. Вън. Вътре. Вън. Всичко в нея започва да трепери.

— О, не, не, бебчо, не още!

„Няма да те оставя да свършиш.

Не и когато се кефя толкова много“.

— О, моля те, моля те… — вика тя.

— Искам да те разкъсам. — Изтеглям се и отново се потапям в нея. — Искам с всяко свое движение утре да се сещаш за мен, да знаеш, че съм бил тук, в теб. Само аз. Ти си само моя.

— Моля те, Крисчън, моля те! — не спира тя.

— Кажи ми, Анастейжа, кажи ми какво искаш. — Продължавам бавното мъчение. — Кажи ми.

— Теб. Искам теб. — Тя е отчаяна.

Иска мен.

„Точно така, моето момиче“.

Забързвам и вътре в нея всичко затреперва отново, усещам незабавния отклик.

След всеки тласък изричам по една дума.

— Толкова. Си. Сладка. Искам. Те. Много… — Крайниците ѝ треперят от напрежение да не мърда. Тя е на ръба. — Хайде, направи го заради мен — изръмжавам.

Като по команда тя е разтърсена от тръпка и се стяга около мен, докато оргазмът я завладява и тя изкрещява името ми, както е заровила лице в матрака.

Думите ѝ ме довършват, изпразвам се и се просвам върху нея.

— Баси мамата, Ана! — прошепвам, изчерпан и същевременно във възторг. Изтеглям се веднага от нея и се превъртам на гръб. Тя се свива до мен, докато свалям презерватива, затваря очи и заспива.

Неделя, 22 май 2011

Събуждам се стреснато, обзет от чувство на вина, сякаш съм извършил непростим грях.

Да не би да е защото изчуках Анастейжа Стийл, девственица?

Тя се е сгушила до мен, дълбоко заспала. Проверявам радиоалармата. Три след полунощ е. Ана спи дълбоко и невинно. Е, вече не е толкова невинна. Тялото ми потръпва, докато я наблюдавам.

Мога да я събудя.

Да я изчукам отново.

Определено има предимства, когато е в леглото ми.

„Грей, престани с тези глупости!

Изчука я, защото това беше средство да си постигнеш целта и приятно развлечение.

Да, наистина беше много приятно.

По-скоро невероятно.

Беше си чиста проба секс, за бога“.

Затварям очи в напразен опит да заспя. Стаята обаче е пълна с Ана: с нейния аромат, с тихото ѝ дишане, със спомена за първото ми най-обикновено чукане. Представям си я как е отметнала глава назад в момент на страст, как изкрещява името ми, което едва разпознавам, безкрайното ѝ желание за сексуален контакт ме покорява.

Госпожица Стийл е плътско създание.

Ще е истинско удоволствие да я обуча.

Членът ми потръпва в знак на съгласие.

Мама му стара!

Не мога да спя, въпреки че тази нощ не кошмарите ме държат буден, а госпожица Стийл. Ставам от леглото, вдигам използваните презервативи от пода, връзвам ги и ги изхвърлям в кошчето. От скрина вадя долнище на пижама и го нахлузвам. Поглеждам лениво привлекателната жена в леглото и решавам да отида до кухнята. Жаден съм.

След като изпия чаша вода, ще направя онова, което правя винаги, когато не мога да заспя — ще проверя имейлите си в кабинета. Тейлър се е върнал и пита дали може да остави Чарли Танго. Сигурно Стивън спи горе. Пускам му мейл с „да“, въпреки че по това време на нощта е ясно, че не е там.

Връщам се в хола и сядам пред пианото. Това е моята утеха, мога да се изгубя в музиката за часове. Свиря добре още от деветгодишен, но едва когато се сдобих със собствено пиано, в моя апартамент, свиренето се превърна в страст. Когато искам да забравя всичко, това правя. В момента не искам да мисля, че съм предложил сделка на девствено момиче, че съм я изчукал или че съм разкрил начина си на живот пред човек без грам опит. Започвам да свиря и се потапям в самотата на Бах.

Някакво движение ме разсейва от музиката и когато вдигам поглед, виждам Анастейжа застанала до пианото. Увила се е в кувертюрата, косата ѝ е разрошена, кичурите са се накъдрили по гърба, очите ѝ блестят, тя изглежда зашеметяващо.

— Съжалявам, не исках да те обезпокоя.

Защо се извинява?