Грей

„Какво казваш, Ана?“

Тя се обръща настрани и след миг затваря, след това тръгва към мен и бедрата ѝ се полюшват в мек, прелъстителен ритъм под ризата ми. Дали да ѝ кажа, че я виждам?

— Споразумението… всичко ли покрива? — пита тя и ме хваща неподготвен тъкмо когато затварям шкафа.

— Защо питаш? — „Какво цели с този въпрос? Какво каза на Кавана?“

Тя си поема дълбоко дъх.

— Как да кажа… Имам някои въпроси за секса и ми се щеше да попитам Кейт.

— Можеш да попиташ мен.

— Крисчън, при цялото ми уважение към теб… — Тя млъква.

Притеснява ли се?

— Става дума за техники. Няма да говорим за Червената стая на болката.

— На болката?

„Това пък откъде дойде?“

— Та тази стая е за удоволствие, Анастейжа. Повярвай ми. Освен това Кейт в комбинация с брат ми са двойно зло. Наистина бих предпочел да не говориш с нея.

Не искам Елиът да знае нищо за сексуалния ми живот. След това никога няма да ме остави на мира.

— Семейството ти знае ли за… предпочитанията ти?

— Не. Това не им влиза в работата.

Тя гори от желание да попита нещо.

— Кажи ми какво искаш да знаеш за секса — питам аз, заставам пред нея и внимателно се вглеждам в лицето ѝ.

„Кажи ми, Ана“.

— Не е нещо конкретно — прошепва тя.

— Е, можем да започнем с въпрос. Какво мислиш за нощес? — Дишането ми става плитко, докато чакам отговора. Цялата ни сделка зависи от отговора ѝ.

— Беше много хубаво — уверява ме тя с мека, сексапилна усмивка.

Точно това искам да чуя.

— И за мен. Никога не бях правил ванила секс. И не мога да кажа, че е нещо, което не ми харесва. Може би защото бях с теб.

Изненадата и удоволствието от думите ми са очевидни. Галя плътната ѝ долна устна с палец. Горя от желание да я докосна… отново.

— Хайде, ела да си вземем вана. — Целувам я и я повеждам към банята.

— Стой тук — нареждам, завъртам кранчето, след това добавям ароматно масло в шуртящата вода. Ваната се пълни бързо, а тя ме наблюдава. Обикновено очаквам жената, с която ще се къпя, да сведе скромно очи.

Ана обаче не прави подобно нещо.

Тя не свежда поглед, а очите ѝ блестят в очакване и от любопитство. Тя обаче се е прегърнала с ръце; срамежлива е.

Колко възбуждащо.

Като си помислиш, че никога не се е къпала с мъж.

Ето ти още нещо, което ѝ е за пръв път. Когато ваната е пълна, аз си свалям тениската и протягам ръка.

— Госпожице Стийл?

Тя приема поканата и прекрачва във ваната.

— Обърни се към мен! — настоявам аз. — Зная от опит, че тази устна е много вкусна, но би ли спряла да я хапеш? Когато я хапеш, изпитвам огромно желание да те изчукам, а не бива, защото те боли.

Тя си поема шумно въздух и пуска устната.

— Да. Сега стана ли ти ясна картинката?

Все още права, тя кима убедително.

— Добре. — Все още е с моята риза и аз вадя айпода от джоба на гърдите и го оставям на мивката. — Водата в комбинация с такива уреди не е добра идея. — Хващам пешовете на ризата и я събличам през главата ѝ. Тя свежда глава в мига, в който отстъпвам, за да се порадвам на голотата ѝ.

— Хей. — Гласът ми е тих и я подканва да вдигне очи към мен. — Анастейжа, ти си много красива жена. Цялата. Не се крий така. Няма от какво да се срамуваш. Не можеш да си представиш каква радост е за мен да те гледам. — Стискам брадичката ѝ и вдигам главата ѝ.

„Не се крий от мен, малката“.

— Вече може да седнеш.

Тя сяда с бързи, резки движения и се мръщи, когато водата докосва разраненото ѝ тяло.

Добре…

Тя стисва очи и се отпуска назад, но когато ги отваря, ми се струва по-отпусната.

— Ще дойдеш ли при мен? — кани ме със срамежлива усмивка.

— Това мислех да направя. Мини напред.

Събличам се и влизам при нея, притеглям я към гърдите си и я обгръщам с крака, стъпалата ми докосват глезените ѝ, а след това разтварям краката ѝ.

Тя се гърчи пред мен, но аз не обръщам внимание на движението и заравям нос в косата ѝ.

— Миришеш толкова хубаво, Анастейжа…

Тя се намества и аз се пресягам за душгела. Изстисквам малко в ръката си, втривам го в гъба и започвам да масажирам врата и раменете ѝ. Тя стене и главата ѝ се отпуска на една страна под нежните ми докосвания.

— Харесва ли ти така? — питам аз.

— Да — мълви доволно тя.

Измивам ръцете и подмишниците ѝ, след това стигам първата цел: гърдите ѝ.

Господи, какво усещане!

Тя има съвършени гърди. Мачкам ги и ги дразня. Тя продължава да стене, извива бедра и, дишането ѝ се ускорява. Възбудена е. Тялото ми откликва и аз набъбвам под нея.

Ръцете ми пробягват по тялото ѝ, по корема, към втората цел. Преди да стигна до срамните косми спирам и грабвам гъбата. Изстисквам малко душгел върху нея и започвам бавно да я мия между краката. Нежно, бавно, но уверено трия, измивам, почиствам и стимулирам. Тя започва да диша по-тежко и бедрата ѝ се движат в синхрон с ръката ми. Главата ѝ е отпусната на рамото ми, очите ѝ са затворени, устата отворена в безмълвен стон, докато се предава на безмилостните ми пръсти.

— Почувствай го, бебчо. — Прокарвам зъби по меката част на ухото. — Заради мен.

— Моля те — скимти тя и се опитва да изпъне крака, но аз съм ги стиснал под моите.

Достатъчно.