Грей

— Сложи ръцете си една до друга отпред.

Тя се облизва и ми се струва, че не е много сигурна, но след това протяга ръце. Бързо връзвам китките с вратовръзката. Пробвам възела. Точно така. Няма да се развърже.

„Дойде време за още обучение, госпожице Стийл“.

Устните ѝ се разтварят, докато тя поема въздух… развълнувана е.

Нежно подръпвам двете плитки.

— Изглеждаш така млада. Те обаче няма да ме спрат. Махам кърпата от кръста си. — О, Анастейжа! Какво искам да направя с теб! — Стискам я под раменете и я побутвам леко на леглото, като я държа, за да не падне. Щом се отпуска, лягам до нея, стискам юмруците ѝ и ги вдигам над главата ѝ. — Дръж ръцете си тук, не ги мърдай. Разбираш ли ме?

Тя преглъща.

— Отговори ми.

— Няма да мърдам ръцете си — обещава тя с дрезгав глас.

— Добро момиче. — Не се сдържам и се усмихвам. Тя лежи до мен, с вързани китки, безпомощна. Моя.

Все още не мога да правя с нея каквото пожелая — все още не, — но напредваме.

Навеждам се и я целувам лекичко и ѝ казвам, че ще я обсипя цялата с целувки.

Тя въздиша, докато устните ми се местят от основата на ухото чак до ямката в основата на шията. Възнаграден съм със стон на удоволствие. Тя рязко сваля ръце, за да обвие врата ми.

„Не, не, недей. Така няма да стане, госпожице Стийл“.

Поглеждам я гневно и връщам ръцете ѝ над главата.

— Не мърдай или ще се наложи да започнем отначало.

— Искам да те докосна — шепне тя.

— Знам. — „Само че не можеш“. — Дръж ръцете си над главата.

Устните ѝ са разтворени, гърдите ѝ се повдигат с всяка глътка въздух. Тя е възбудена.

Чудесно.

Обхващам с пръсти брадичката ѝ и започвам да целувам цялото ѝ тяло. Ръката ми пълзи по гърдите ѝ, устните я следват. С една ръка на корема ѝ преча да мърда и обръщам внимание на зърната, смуча и леко подръпвам, радвам се, че се втвърдяват.

Тя мърка и бедрата ѝ започват да се движат.

— Не мърдай — предупреждавам я с уста до кожата ѝ. Обсипвам корема с целувки, езикът ми вкусва дълбочината на пъпа ѝ.

— А… — стене и се гърчи тя.

Ще трябва да я науча да стои неподвижно…

Зъбите ми се плъзват по кожата ѝ.

— М-м-м, толкова сте вкусна, госпожице Стийл.

Нежно пощипвам кожата между пъпа и срамните косми, след това сядам между краката ѝ. Стискам и двата ѝ глезена и разтварям широко краката ѝ. Както е гола и уязвима, е невероятна гледка. Стискам лявото ходило, свивам коляното ѝ и вдигам пръстите ѝ към устните си, без да откъсвам очи от лицето ѝ. Целувам всеки пръст, след това захапвам меките възглавнички на всеки.

Тя е отворила широко очи, устата ѝ се свива, за да изрече тихо „О“. Когато захапвам възглавничката на малкия пръст по-силно, тазът ѝ потръпва и тя изскимтява. Прокарвам език по вътрешната страна на ходилото чак до глезена. Тя стиска очи, главата ѝ се мята от една на друга страна, докато продължавам да я измъчвам.

— Моля те, моля те — умолява ме тя, когато засмуквам и хапя малкото пръстче.

— Всички хубави неща искат търпение, госпожице Стийл — шегувам се аз.

Когато стигам до коляното ѝ, не спирам, продължавам, лижа, смуча и хапя бедрото от вътрешната страна, разтварям широко краката ѝ.

Тя трепери, в шок е, очаква езика ми между бедрата си.

„О, не, госпожице Стийл, все още не“.

Насочвам вниманието си към левия ѝ крак и пощипвам коляното от вътрешната страна.

Тя се напряга и най-сетне аз лягам между краката ѝ. Тя обаче държи ръцете си вдигнати.

Браво на момичето!

Нежно прокарвам нос нагоре и надолу по вулвата ѝ.

Тя се гърчи под мен.

Спирам. Трябва да се научи да не мърда.

Тя вдига глава, за да ме погледне.

— Знаеш ли колко опияняваща е миризмата ти, Стийл? — Задържам погледа ѝ и притискам нос в срамните косми, вдишвам дълбоко. Тя отпуска глава на леглото и стене.

Духвам леко сред косъмчетата.

— Това ми харесва — прошепвам. Отдавна не бях виждал срамни косми толкова отблизо. Подръпвам ги нежно. — Мисля, че ще ги запазим.

Но пък никак не са подходящи за игра с восък…

— О, моля те, моля те… — вие тя.

— Обичам, когато ме молиш, Анастейжа.

Тя стене.

— Не е точно в мой стил да се отплащам, Стийл — прошепвам до кожата ѝ. — Но ти ми достави удоволствие днес, така че ще те възнаградя. — Отпускам бедрата ѝ, отварям я за езика си и бавно започвам да описвам кръгчета около клитора.

Тя вика, тялото ѝ се надига от леглото.

Аз обаче не спирам. Езикът ми е безжалостен. Краката ѝ се напрягат, пръстите са изпънати.

Толкова е близо. Бавно пъхвам средния си пръст в нея.

Мокра е.

Мокра и тръпнеща в очакване.

— О, бебчо, така те обичам, когато си толкова мокра. — Започвам да движа пръста си по посока на часовниковата стрелка, разтягам я. Езикът ми продължава да дразни клитора ѝ, отново и отново. Тя се стяга под мен и най-сетне изкрещява, когато оргазмът я разтърсва.

Браво!

Коленича и взимам презерватив. Слагам си го и влизам бавно в нея.

Боже, толкова е хубаво!

— Хубаво ли е? — проверявам.

— Да! — потвърждава тя дрезгаво.

Започвам да се движа и се наслаждавам колко е стегната. Отново и отново, все по-бързо, губя се в тази жена. Искам да свърши отново.

Искам я задоволена.

Искам я щастлива.