Грей

— Сега ще мръдна. — Гласът ми е напрегнат. Отдръпвам се леко. Чувството е невероятно, великолепно, тялото ѝ е обхванало члена ми. Правя нов тласък и я завладявам, и знам, че никой не го е правил досега. Тя изскимтява.

Спирам.

— Искаш ли още? — прошепвам със суров глас.

— Да! — въздиша тя след малко.

Този път навлизам по-дълбоко.

— Още?

— Моля те, моля те!

Доверието ѝ в мен изведнъж се оказва сляпо и аз започвам да се движа, бързо и рязко. Искам тя да свърши. Няма да спра, докато не свърши. Искам да притежавам тази жена, телом и духом. Искам да усетя как се стяга още повече около мен.

А — тя… тя започва да посреща всеки тласък, следва ритъма ми. „Виждаш ли колко добре си пасваме, Ана?“ Стискам главата ѝ, държа я неподвижно, докато завладявам тялото ѝ, и я целувам силно, притискам устата ѝ. Тя се напряга под мен… мамка му, точно така. Оргазмът ѝ е близо.

— Искам да свършиш, Ана — настоявам аз и тя изкрещява, когато свършва, отмята глава назад, устата ѝ е отворена, очите затворени… достатъчно ми е да видя екстаза ѝ. Избухвам вътре в нея, губя усет и мисъл, изкрещявам името ѝ и свършвам с последен мощен тласък.

Когато отварям очи, съм задъхан, опитвам се да си поема дъх, челата ни са опрени и тя ме наблюдава.

По дяволите! Скапан съм.

Целувам я бързо по челото и излизам от нея, за да се отпусна на леглото.

Тя трепва, когато излизам, но иначе ми се струва добре.

— Нараних ли те? — питам и прибирам косата зад ухото ѝ, защото не искам да спра да я докосвам.

Ана грейва. Личи ѝ, че не може да повярва.

— Дали си ме наранил?

В първия момент не разбирам защо се е ухилила.

А, стаята ми с играчките.

— Все още имам чувство за хумор — шепна аз. Дори сега ме озадачава. — Сериозно те питам, боли ли те? Добре ли си?

Тя се протяга до мен, пробва тялото си и ме дразни с развеселен поглед, същевременно изражението ѝ е на задоволена жена.

— Не ми отговори — ръмжа. Трябва да съм сигурен, че ѝ е било приятно. Всички доказателства сочат, че отговорът трябва да е „да“, но аз имам нужда да го чуя от нея. Докато чакам отговора ѝ, свалям презерватива. Господи, как мразя тези неща. Пускам го дискретно на пода.

Тя ме поглежда и се засмива срамежливо.

— Бих искала да го направим пак.

Какво?

Пак?

Толкова скоро?

— Така ли стана, госпожице Стийл? — Целувам ъгълчето на устата ѝ. — Ти си една взискателна млада дама. Обърни се по корем.

„Така ще съм сигурен, че няма да ме докосваш“.

Тя ми отправя кратка мила усмивка, след това се обръща по корем. Членът ми потръпва одобрително. Разкопчавам сутиена ѝ и прокарвам ръка по вирнатото ѝ дупе.

— Имаш толкова красива кожа… — отбелязвам, докато приглаждам косата назад от лицето ѝ и разтварям краката ѝ. Обсипвам рамото ѝ с нежни целувки.

— Защо си с риза? — пита тя.

Толкова е любопитна. Докато е по корем, знам, че няма да ме докосва, затова се надигам и смъквам ризата си през главата, пускам я на пода. Напълно гол, лягам върху нея. Кожата ѝ е топла и се топи под моята.

„Хм… Мога да свикна с това“.

— Искаш да те чукам пак? — прошепвам в ухото ѝ и я целувам. Тя се извива приканващо под мен.

„Така няма да стане. Стой мирно, сладурче“.

Плъзвам ръка по тялото ѝ, чак до сгъвката на коляното, след това разтварям широко краката ѝ, за да се разтвори под мен. Тя притаява дъх и аз се надявам да е в очакване. Застава мирно под мен.

Най-сетне!

Стискам дупето ѝ, докато отпускам тежестта си върху нея.

— Ще те чукам отзад, Анастейжа. — С другата си ръка сграбчвам косата ѝ на тила и подръпвам внимателно, за да я задържа неподвижна. Тя не може да помръдне. Ръцете ѝ са безпомощни, разтворени на чаршафите, далече, не могат да пипат.

— Моя си — шепна аз. — Само моя. Не го забравяй!

Премествам ръка от дупето към клитора и започвам да описвам бавни кръгчета.

Мускулите ѝ се свиват, когато се опитва да се премести, но тежестта ми я държи на място. Прокарвам зъби по линията на челюстта. Сладкият ѝ аромат се смесва с миризмата на съвкуплението.

— Миришеш така сладко — шепна, докато отривам носа си зад ухото ѝ.

Тя започва да върти дупе под ръката ми.

— Не мърдай — предупреждавам я аз.

„Защото може и да спра…“

Бавно пъхвам палеца си в нея и го завъртам, като обръщам специално внимание на предната стена на вагината ѝ.

Тя простенва и се напряга под мен, опитва се отново да се движи.

— Харесва ли ти така? — дразня я аз и зъбите ми проследяват извивката на ушната мида. Не спирам да гъделичкам клитора ѝ, но започвам да измъквам пръста си от нея и да го вкарвам отново. Тя се напряга, но не може да помръдне.

Простенва високо, очите ѝ са стиснати.

— Толкова си мокра. Така скоро! Откликваш на мига. О, Анастейжа, това много, много ми харесва!

„Така. Да видим сега докъде можеш да стигнеш“.

Изтеглям пръста си от вагината ѝ.

— Отвори си устата — нареждам и когато тя изпълнява, пъхвам палеца си вътре. — Усещаш ли колко си вкусна? Смучи, бебчо!

Тя засмуква палеца ми… силно.

Мама му стара!

За момент си представям, че членът ми е в устата ѝ.