Грей

В дванайсет и половина Тейлър ме откарва до университета, за да обядвам с президента и шефа на катедрата по науки за околната среда. Когато приближаваме дългата алея, поглеждам към студентите с надеждата да зърна госпожица Стийл. Уви, няма я; сигурно се е забила в библиотеката и чете някой представител на класическата литература. Мисълта, че се е сгушила някъде, ми доставя удоволствие. Така и не съм получил отговор на последния си имейл, но пък е била на работа. Може да пристигне нещо следобед.

Тъкмо спираме пред административната сграда, когато телефонът ми звънва. Грейс е. Тя никога не звъни през седмицата.

— Здравей, мамо.

— Здравей, миличък. Как си?

— Добре. Тъкмо влизам на съвещание.

— Личната ти асистентка каза, че си в Портланд. — Гласът ѝ е пълен с надежда.

По дяволите! Сигурно си мисли, че съм с Ана.

— Да, по работа.

— Как е Анастейжа?

Така си и знаех.

— Добре, доколкото знам. Какво има?

О, Боже! Майка ми е поредният човек, с чиито очаквания трябва да се справям.

— Мия се прибира една седмица по-рано, в събота. Същия ден съм дежурна, а баща ти замина на правна конференция, за да представи доклад по въпроса за филантропията — обяснява тя.

— Искаш да я посрещна ли?

— Ще отидеш ли?

— Разбира се. Помоли я да ти изпрати номера на полета.

— Благодаря ти, миличък. Поздрави Анастейжа от мен.

— Трябва да затварям. Чао, мамо. — Затварям преди да ми зададе още неудобни въпроси. Тейлър отваря вратата на автомобила.

— Ще бъда там до три.

— Добре, господин Грей.

— Ще успееш ли да видиш дъщеря си днес, Тейлър?

— Да, господине. — Изражението му е топло, заредено с бащинска гордост.

— Супер.

— Ще съм тук в три — потвърждава той.

Тръгвам към административната сграда на университета… Обядът се очертава дълъг.

Днес успях да избия мислите за Анастейжа от главата си. Почти. Докато обядвахме, на три пъти си ни представих в стаята с играчките… Как я нарече тя? Червената стая на болката. Тръсвам глава, усмихвам се и си проверявам имейла. Тази жена има подход към думите, но досега не съм получил и дума от нея.

Събличам костюма и слагам анцуг, за да съм готов за спортния център на хотела. Тъкмо се каня да изляза, когато чувам звънването. Тя е.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Моите въпроси… а нещо за твоите проблеми?

Дата: 24 май 2011, 18:29

До: Крисчън Грей

 

Сър,

Моля забележете датата на засвидетелстване на думата: 1580–90. Мога ли съвсем смирено да Ви припомня, сър, че сега сме 2011. Доста години са минали оттогава и доста неща са се променили.

Мога ли също така да Ви предложа една дефиниция, която да имате предвид за срещата ни.

 

Компромис — съществително

1. Изглаждане на различията при взаимен консенсус; споразумение, постигнато след преодоляване на конфликтни или различни по рода си претенции, принципи и други чрез реципрочно модифициране на исканията. 2. Резултат от такова споразумение. 3. Средно положение между различаващи се позиции. 4. Поставящ под заплаха (предимно за репутация), излагане на риск или опасност: не може да се прави компромис със средствата за сигурност.

Ана

Каква изненада, провокативен имейл от госпожица Стийл, но поне срещата ни остава. На това му се казва облекчение!

От: Крисчън Грей

Относно: Какво искаш да кажеш с „твоите проблеми“

Дата: 24 май 2011, 18:32

До: Анастейжа Стийл

 

Както винаги добро попадение, госпожице Стийл! Ще Ви взема от апартамента Ви в седем утре вечер.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Телефонът ми звънва. Обажда се Елиът.

— Здрасти, надувко. Кейт ме помоли да те накарам да помогнеш с пренасянето.

— Пренасяне ли?

— Да помогнем на Кейт и Ана, скапаняко.

Въздишам преувеличено тежко. Той наистина е голям кретен.

— Не мога да помогна. Ще ходя да посрещна Мия на летището.

— Какво? Мама и татко не могат ли да отидат?

— Не. Мама ми звънна днес сутринта.

— Значи ясно. Така и не ми каза какво стана с Ана. Ти изчу…

— Чао, Елиът. — Затварям. Не му влиза в работата, освен това ме чака мейл.