Грей

От: Анастейжа Стийл

Относно: Жените могат да карат кола

Дата: 24 май 2011, 18:40

До: Крисчън Грей

 

Сър,

Имам кола, мога да карам.

Бих предпочела да се видим някъде. Къде да Ви чакам?

В хотела Ви в 7:00?

Ана

Много се дразня. Пиша отговора на мига.

От: Крисчън Грей

Относно: Младите жени имат и инат

Дата: 24 май 2011, 18:43

До: Анастейжа Стийл

 

Уважаема госпожице Стийл,

Това е препратка към имейла, който имате от 24 май 2011, изпратен в 1:27, и дефиницията в него.

Мислиш ли изобщо, че някога ще можеш да направиш нещо, ако някой друг ти каже, че така трябва?

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Тя не бърза да отговори, което съвсем не се отразява благоприятно на настроението ми.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Мъжете се месят във всичко

Дата: 24 май 2011, 18:49

До: Крисчън Грей

 

Господин Грей,

Иска ми се да дойда с моята кола. Моля!

Ана

Месел съм се бил във всичко, така ли? За мен ли става въпрос? Мама му стара. Ако срещата ни мине по план, опърничавото ѝ поведение ще остане в миналото.

От: Крисчън Грей

Относно: И на мъжете им писва да спорят

Дата: 24 май 2011, 18:52

До: Анастейжа Стийл

 

В моя хотел в 7:00.

Ще те чакам в Мраморния бар.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

От: Анастейжа Стийл

Относно: Мъжете не се месят чак толкова неудачно

Дата: 24 май 2011, 18:55

До: Крисчън Грей

 

Благодаря.

Ана х

Получил съм и целувка за награда. Без да обръщам внимание как ме кара да се чувствам, ѝ казвам, че съм съгласен. Настроението ми е много по-добро, докато се отправям към фитнеса на хотела. Изпратила ми е целувка…

Сряда, 25 май 2011

Поръчвам чаша „Сансер“ и заставам на бара. Чакам този момент цял ден и непрекъснато си поглеждам часовника. Имам чувството, че съм на първа среща, и в известен смисъл е точно така. Никога не съм извеждал кандидат-подчинена на вечеря. Днес присъствах на куп срещи, купих нов бизнес и уволних трима. С нищо от онова, което съм свършил днес, включително тичането — два пъти — и бърза тренировка във фитнеса, не успях да прогоня безпокойството, с което се боря цял ден. Тази сила е в ръцете на Анастейжа. Искам да ми се подчини.

Надявам се да не закъснее. Поглеждам към входа на бара… и устата ми пресъхва. Тя е застанала на прага и в първия миг не успявам да я позная. Изглежда изящна: косата ѝ пада на меки вълни до едната гърда, а от другата е прибрана, така че се вижда нежната линия на челюстта и приятната извивка на финия ѝ врат. Сложила си е токчета и впита синьо-лилава рокля, която подчертава слабата ѝ привлекателна фигура.

Леле!

Ставам и тръгвам към нея, за да я посрещна.

— Изумителна си! — прошепвам и я целувам по бузата. Затварям очи и се наслаждавам на аромата ѝ; мирише божествено. — Госпожица Стийл в рокля! Одобрявам. — Диаманти на ушите ѝ ще довършат тоалета; трябва да ѝ купя.

Поемам ръката ѝ и я водя към сепарето.

— Какво ще пиеш?

Възнаграден съм с многозначителна усмивка, когато тя сяда.

— Каквото поръчаш за себе си.

А-ха, учи се.

— Още една чаша сансер — обръщам се към сервитьора и се настанявам в сепарето, срещу нея. — Тук имат изключително добра изба — добавям и отделям момент, за да я погледна. Сложила си е малко грим. Не много. Спомням си как падна в офиса ми, когато си помислих, че изглежда толкова обикновена. С малко грим и подходящите дрехи се превръща в истинска богиня.

Тя се намества и клепките ѝ трепкат.

— Нервно ли ти е? — питам.

— Да.

„Точно така, Грей“.

Привеждам се напред и най-искрено признавам, че аз също съм нервен. Тя ме поглежда така, сякаш са ми поникнали три глави.

„Да, сладурче, аз също съм човек… почти“.

Сервитьорът поставя пред Ана чашата вино и две малки чинийки със смесени ядки и маслини между нас.

Ана изпъва рамене, което означава, че е готова да пристъпи към работа, точно както в деня на интервюто.

— Как мислиш да обсъдим нещата? Един по един ли ще разглеждаме моите въпроси?

— Както винаги сте нетърпелива, госпожице Стийл.

— А какво ще кажете за времето днес? — срязва ме тя.

„Ах, тази голяма уста!