Грей

Съсредоточавам се отново и насочвам вниманието си към целта на срещата — въпросите на Ана. Вадя имейла ѝ от вътрешния джоб на сакото си. Тя изпъва рамене отново и ме поглежда очаквателно, а аз полагам огромно усилие да прикрия колко се забавлявам.

— Точка 2. Съгласен съм. Това е в полза на двама ни и облагодетелства и двама ни, затова ще го поправя.

Тя отпива отново.

— Моето сексуално здраве. Всичките ми предишни партньорки са правили кръвни тестове, а аз си правя профилактични прегледи на всеки шест месеца тъкмо заради рисковете, които ти споменаваш. Последните ми тестове са отрицателни и съм чист в това отношение. Никога не съм употребявал наркотици. Всъщност съм много яростен противник на наркотиците. Имам политика във фирмата си и не назначавам и не толерирам хора, които вземат наркотици. Настоявам да бъдат правени внезапни кръвни проби за употреба на наркотици.

Един от хората, които уволних днес, бе дал положителен резултат на теста за дрога.

Тя е шокирана, но аз продължавам да обяснявам.

— Освен това не са ми правени кръвопреливания. Това отговаря ли на въпроса ти?

Тя кима.

— По следващата точка — можеш да си тръгнеш по всяко време, Анастейжа. Няма да те спра. Но ако си тръгнеш, с това се приключва абсолютно всичко. Казвам ти, за да си наясно.

Абсолютно никога не давам втори шанс.

— Разбрах — отвръща тя, въпреки че ми се струва несигурна.

И двамата млъкваме, когато сервитьорът влиза с ордьоврите. За момент се замислям дали не е трябвало да проведа тази среща в офиса си, но след това отхвърлям тази възможност като нелепа. Единствено глупаците смесват работата с удоволствията. Досега не съм си позволявал да смесвам работа и личен живот, това е едно от златните ми правила и единственото изключение беше връзката с Елена… но пък тя ми помогна да сложа началото на бизнеса.

— Надявам се харесваш стриди — подхвърлям, след като сервитьорът си тръгва.

— Никога не съм яла.

— Вярно ли? Да пробваме тогава. Трябва само да я сложиш на езика и да глътнеш. Мисля, че с това ще се справиш. — Гледам я право в устата и си припомням колко добре може да преглъща. Сякаш по команда тя се изчервява, а аз изцеждам лимонов сок върху стридата и я изсипвам в устата си. — Много вкусно. Има вкуса на… море. — Усмихвам се широко, докато тя ме наблюдава като омагьосана. — Хайде, опитай — подканвам я, защото знам, че тя не обръща гръб на предизвикателствата.

— Значи не дъвча, така ли?

— Не, Анастейжа, не дъвчеш. — Опитвам се да не си припомням как зъбите ѝ си играеха с любимата част от анатомията ми.

Тя ги притиска към долната си устна и оставя малки следи.

По дяволите! Това кара тялото ми да тръпне и аз се намествам на стола. Тя посяга към една стрида, изстисква лимон, вдига глава и отваря широко уста. Когато изсипва стридата в устата си, тялото ми се напряга.

— Е?

— Ще взема още една — заявява тя сухо.

— Добро момиче.

Тя ме пита дали съм избрал стридите нарочно, защото знам, че са афродизиак. Изненадвам я, когато ѝ казвам, че са били най-горе в менюто.

— Нямам нужда от афродизиак, когато съм край теб.

„Точно така, мога да те изчукам в момента.

Дръж се прилично, Грей. Върни преговорите там, откъдето прекъснахте“.

— И така, докъде бяхме стигнали? — Връщам вниманието си към имейла ѝ и се съсредоточавам върху въпросите ѝ. Девета точка. — Да ми се подчиняваш във всичко. Да, искам да го правиш. — Това е важно за мен. Трябва да знам, че тя е в безопасност и ще направи абсолютно всичко за мен. — Имам нужда да го правиш. Мисли за това като за роля, Анастейжа.

— Страхувам се, че можеш да ме нараниш.

— Как да те нараня?

— Физически.

— Наистина ли мислиш, че съм способен да направя такова нещо? Да премина граница, която ще е болезнена за теб?

— Спомена, че си наранил някого преди.

— Да. Но беше много отдавна.

— Как стана?

— Окачих я на тавана в стаята с играчките. Всъщност това е единият от въпросите ти. Карабините и халките служат за това — за окачване за китките или за глезените с помощта на въже. Едно от въжетата беше затегнато доста здраво и…

Ужасена, тя вдига ръка, за да ми каже да спра.

Май съм ѝ казал прекалено много.

— Не искам да знам нататък. Значи няма да правиш това с мен?

— Не и ако не искаш. Може да го включиш към категоричните ограничения.

— Добре. — Тя въздъхва облекчено.

„Давай нататък, Грей“.

— Така, по-нататък. Можеш ли да се научиш да изпълняваш? Можеш ли да се справиш с това?

Тя отново впива в мен очите, които имам чувството, че проникват в тъмната ми душа, и нямам представа какво ще каже.

Мамка му! Това може да е краят!

— Бих могла да опитам — прошепва тя.

Мой ред е да въздъхна. Все още съм в играта.