Грей

Очите ѝ срещат моите, пълни с плътско желание и почуда. Господи, колко е красива!

Изкрещява и тялото ѝ поема ръководната роля. Почти накрая е, затова стискам здраво ръцете ѝ и тя свършва. Сграбчвам бедрата ѝ, държа я, докато тя крещи заедно с оргазма. След това стискам бедрата ѝ по-силно и се отпускам в забрава, докато свършвам вътре в нея.

Тя се стоварва върху гърдите ми и аз лежа задъхан под нея.

Чукането с нея е върховно!

Оставаме да лежим заедно за минутка и тежестта ѝ ме успокоява. Тя се размърдва и заравя нос в тениската, след това прокарва ръце по горната част на гърдите ми.

Тъмнината се надига, бърза, натрапчива, нахлува в гърдите ми, качва се към гърлото, заплашва да изскочи и да ме задуши.

„Не, не ме докосвай!“

Сграбчвам ръката ѝ и повдигам кокалчетата ѝ към устата си, превъртам се върху нея, за да не може да ме докосва.

— Не го прави — моля и я целувам, за да прогоня страха.

— Защо не обичаш да те докосват?

— Хората имат нюанси, Анастейжа, като цветовете. И ако думата „преебан“ беше цвят, например сив, и ако сивото имаше петдесет различни нюанса, то аз съм преебано сив във всичките петдесет нюанса.

След години терапия това е единственото, което знам със сигурност.

Тя се ококорва, жадна е за още информация. Не е нужно да знае всички гадости.

— Бях вкаран в този живот с ритник, и то по доста брутален начин. Не искам да те обременявам с подробности. Просто не го прави и не питай. — Нежно отърквам нос в нейния и се отдръпвам, сядам и свалям презерватива, пускам го до леглото. — Мисля, че вече покрихме основните фази на началното обучение. Как беше според теб?

За момент ми се струва разсеяна, след това накланя глава на една страна и се усмихва.

— Ако си помислил, че дори за миг съм се хванала на тая въдица, че ми даваш някакви права да упражнявам контрол, значи си подценил дипломата ми. Но все пак благодаря за илюзията.

— Госпожице Стийл, вие не сте поредната красавица в леглото ми. Вие изпитахте шест оргазма и всеки от тях се дължи на моята ловка намеса. — Защо ли този факт ме радва толкова много?

Очите ѝ се вдигат към тавана, а по лицето ѝ пробягва виновно изражение.

Какво значи пък това?

— Имаш ли да споделиш нещо с мен? — питам.

Тя се колебае.

— Сънувах странен сън. Призори.

— Така ли?

— Получих оргазъм насън. — Тя покрива лицето си с ръка, крие се от мен, смутена е. Не мога да повярвам, че съм чул това признание, но също така съм възбуден и очарован.

Чувствено създание.

Тя наднича над ръката си. Да не би да очаква да се ядосам?

— Насън? — уточнявам аз.

— Да. От това се събудих.

— Сигурен съм, че е било така. — Очарован съм. — Какво сънува?

— Теб — признава тя с изтънял гласец.

Мен ли?

— Какво правех?

Тя отново се скрива под ръката си.

— Попитах те нещо, Анастейжа. Какво правех? И няма да питам повече. — Защо е толкова смутена? Това, че ме е сънувала, е… прекрасно.

— Държеше нагайка — прошепва тя. Отмествам ръката ѝ, за да видя лицето ѝ.

— Сериозно?

— Да. — Лицето ѝ е яркочервено. Изглежда, проучването си казва думата, но в добрия смисъл. Усмихвам ѝ се.

— Не губи надежда. Имам няколко.

— С кафява кожа? — Гласът ѝ е зареден с таен оптимизъм.

Избухвам в смях.

— Не, но съм убеден, че мога да намеря и с кафява.

Целувам я бързо и ставам, за да се облека. Ана прави същото — нахлузва долнище на анцуг и камизола. Вдигам презерватива от пода и бързо го връзвам. След като вече се е съгласила да е моя, тя има нужда от контрацептиви. Вече облечена, тя сяда с кръстосани крака на леглото и ме наблюдава, докато вдигам дънките.

— Кога ти е цикълът? — питам. — Мразя тези гуми. — Вдигам вързания презерватив и намъквам дънките.

Тя е смутена.

— Е? — напомням ѝ, че все още чакам отговор.

— Следващата седмица — отвръща и бузите ѝ порозовяват.

— Трябва да се ориентираш към някакви контрацептиви.

Сядам на леглото и си обувам чорапите и обувките. Тя мълчи.

— Имаш ли личен лекар? — Тя клати глава. — Мога да накарам моя да дойде да те види в апартамента ти. В неделя сутринта, преди да дойдеш при мен. Или мога да го помоля да те види в моя апартамент. Как предпочиташ?

Сигурен съм, че доктор Бакстър ще дойде на домашно посещение заради мен, въпреки че от доста време не съм го виждал.

— В твоя апартамент — казва тя.

— Добре, ще ти кажа в колко часа да дойдеш.

— Наистина ли тръгваш?

Струва ми се изненадана, че си тръгвам.

— Да.

— Как ще се прибереш?

— Тейлър ще ме вземе.

— Мога да те закарам. Имам прекрасна нова кола.

Така вече е по-добре. Приела е колата, както трябва да бъде, но след като е изпила толкова много шампанско, не бива да шофира.

— Ето, така те харесвам, но мисля, че пи малко повечко.

— Нарочно ли ме наливаше?

— Да.

— Защо?

— Защото прекалено много мислиш за всичко и не говориш много, също като баща ти. Една капка вино е достатъчна, за да започнеш да говориш. А аз искам да говориш с мен, Ана, честно и открито. В противен случай ти просто се затваряш, а аз трябва да гадая за какво мислиш. In vino veritas, Анастейжа.

— А ти винаги ли си откровен с мен?