Грей

Желая я. Веднага.

— Следващия път ще те накарам да броиш. Къде се дяна този презерватив?

Грабвам го от мястото му до главата ѝ и я настанявам внимателно в скута си, после на леглото, обърната по корем. Смъквам ципа и без дори да сваля дънките, отварям бързо пакетчето, слагам си презерватива бързо, с опитна ръка. Повдигам бедрата ѝ, докато коленичи, и дупето ѝ, в цялата му порозовяла прелест, се вирва във въздуха точно пред мен.

— Сега влизам. Можеш да свършиш — ръмжа, галя я отзад и сграбчвам члена си. Един бърз тласък и съм вътре в нея.

Тя стене и аз започвам. Вътре. Вън. Вътре. Вън. Блъскам силно и наблюдавам как членът ми изчезва в розовия задник.

Тя е отворила широко уста, ръмжи и стене при всеки тласък, виковете ѝ стават все по-силни.

Хайде, Ана!

Тя се свива около мен и изкрещява, когато свършва. Крещи с пълно гърло.

— О, Ана. — Свършвам и аз и губя представа за времето.

Тръшвам се до нея, привличам я върху себе си, прегръщам я и зашепвам в косата ѝ:

— Добре дошла в моя свят, бебчо!

Тежестта ѝ ме държи на място, тя не се опитва да докосне гърдите ми. Очите ѝ са затворени, дишането ѝ се нормализира. Галя я по косата. Мека е, гъста, махагонова, блести на светлината на нощната лампа. Мирише на Ана, на ябълки и секс. Зашеметяващо.

— Много добре, бебчо.

Тя не плаче. Направи точно каквото я помолих. Прие всяко предизвикателство, което подготвих за нея; наистина е забележително. Докосвам тънката презрамка на евтината памучна камизола.

— Така ли спиш?

— Да — признава тя сънено.

— Трябва да си в коприна и сатен, мое красиво момиче. Ще те заведа на пазар.

— Харесва ми да спя така — инати се тя.

Естествено.

Целувам я по косата.

— Ще видим.

Затварям очи и се наслаждавам на тихия момент, стопля ме странно задоволство, изпълва ме целия.

Така вече е добре. Наистина добре.

— Трябва да тръгвам — прошепвам и я целувам по челото. — Искам обаче да знам дали си добре.

— Добре съм — прошепва тя. Очевидно не иска да каже нищо повече.

Внимателно се измъквам изпод нея и ставам.

— Къде е банята? — питам, свалям използвания презерватив и вдигам ципа на дънките.

— Вляво по коридора.

В банята изхвърлям презервативите в кошчето и забелязвам на полицата бебешко олио.

Тъкмо това ми трябва.

Когато се връщам, тя е облечена и избягва погледа ми. Защо изведнъж стана толкова срамежлива?

— Намерих бебешко олио. Дай да ти намажа дупето.

— Не, няма нужда. Ще се оправя — заявява тя и отново забожда поглед в пръстите си, не иска да ме погледне.

— Анастейжа — предупреждавам я аз.

„Моля те, просто направи онова, което ти казвам“.

Сядам зад нея и смъквам анцуга. Изстисквам малко бебешко олио в ръката си и внимателно го втривам в нашляпаното ѝ дупе.

Тя слага ръце на кръста си, готова да се инати, но въпреки това мълчи.

— Обичам да докосвам кожата ти — признавам. — Готово — Дръпвам анцуга. — Сега си тръгвам.

— Ще те изпратя — шепне тя и отстъпва. Стискам ръката ѝ и я пускам с нежелание, когато сме на вратата. Част от мен не иска да си тръгва.

— Не трябва ли да се обадиш на Тейлър? — пита тя, впила поглед в ципа на коженото ми сако.

— Тейлър е тук от девет.

Големите ѝ очи надничат изпод дългите тъмни мигли.

— Не се разплака, нали? — питам тихо.

„И ми позволи да те напляскам. Невероятна си“.

Притискам я до себе си и я целувам, изливам цялата си благодарност в целувката, след това я притискам отново.

— Неделя… — прошепвам до устните ѝ. Пускам я изведнъж, преди да се изкуша да я помоля да остана, и се отправям към мястото, където Тейлър чака в джипа. Щом се качвам, се обръщам, но нея вече я няма. Сигурно е уморена… също като мен.

Приятно уморена.

Това са най-приятните преговори, които съм водил.

По дяволите, тази жена ми сервира само неочаквани неща! Затварям очи, представям си я как ме язди, главата ѝ отметната назад в екстаз. Ана не прави нищо половинчато. Тя се отдава. А като си помисля, че прави секс за пръв път преди седмица.

С мен. И с никой друг.

Ухилвам се, докато гледам през прозореца, но виждам единствено призрачното си лице на стъклото. Затова затварям очи и си позволявам да помечтая.

Ще е забавно да я обуча.

Тейлър ме събужда от дрямката.

— Стигнахме, господин Грей.

— Благодаря — измърморвам. — Имам среща на сутринта.

— В хотела ли?

— Да. Видеоконференция. Няма да ходим никъде с колата, но искам да тръгнем преди обяд.

— По кое време да събера багажа?

— Десет и половина.

— Добре, господине. Блакберито, което поискахте, ще бъде доставено на госпожица Стийл утре.

— Добре. Сетих се нещо. Би ли взел утре старата костенурка? Отърви се от нея. Не искам да я кара.

— Разбира се. Имам приятел, който реставрира стари автомобили. Може да прояви интерес. Ще се заема. Има ли нещо друго?

— Не, благодаря. Лека нощ.

— Лека нощ.

Оставям Тейлър да паркира джипа и тръгвам към апартамента.

Отварям бутилка газирана вода от хладилника, сядам на бюрото и включвам лаптопа.

Няма спешни имейли.

Истинската ми цел е да пожелая лека нощ на Ана.

От: Крисчън Грей

Относно: Теб