Грей

— Опитвам се. Това между нас ще проработи само ако сме честни един към друг.

— Бих искала да останеш и да използваш това! — И показва другия презерватив.

„Справи се с очакванията ѝ, Грей“.

— Анастейжа, прекрачих прекалено много граници днес. Трябва да си ида. Ще се видим в неделя. — Ставам. — Ще поправя договора и ще е готов. След това можем да започнем със забавленията.

— Със забавленията? — почти прописква тя.

— Искам да направим нещо като… сценка. Но няма да го направим, преди да подпишеш. Искам да съм сигурен, че си готова.

— Значи мога да протакам и да не подпиша?

По дяволите! Не се бях сещал за това.

Тя вирва инатливо брадичка.

А-ха! Пак номерца. Пълна е с номерца.

— Да, предполагам, че можеш, но аз вероятно ще се пречупя под напрежението.

— Да се пречупиш? Как? — любопитства тя с блеснали очи.

— Може да стане доста грозно.

Усмихвам се малко гадно.

— В какъв смисъл грозно? — Усмивката ѝ е отражение на моята.

— О, нали знаеш… катастрофа, експлозия, отвличане, карцер.

— Би ме отвлякъл?

— О, да.

— Ще ме задържиш против волята ми?

— О, да. — На това му казвам интересна идея! — И тогава вече говорим за 24/7.

— Не разбирам — признава тя задъхано. Объркана е.

— Означава, че договорът ще важи денонощно. Седем дни в седмицата. — Умът ми прехвърля възможностите. Тя е любопитна. — Така че нямаш избор — добавям закачливо.

— Очевидно — казва тя саркастично и извърта очи към небето, може би очаква божествено вдъхновение, което да ѝ помогне да разбере чувството ми за хумор.

О, боже!

— О, Анастейжа Стийл, дали ме лъжат очите, или току-що ми направи кисела физиономия и врътна тези очи?

— Не!

— Мисля, че направи точно това. Какво ти казах предишния път, когато ми врътна тази физиономия? — Думите увисват между нас и аз сядам на леглото. — Ела тук.

Тя ме зяпва, пребледнява и прошепва:

— Не съм подписала!

— Предупредих те, нали? А аз винаги държа на думата си. Ще те напердаша и след това ще те чукам толкова силно, колкото не си чукана никога. Изглежда, все пак ще се наложи да използваме този презерватив.

Ще се съгласи ли? Няма ли? Това е то. Доказателството дали би направила това или онова. Наблюдавам я с безразличие и очаквам решението ѝ. Ако каже не, това означава, че просто ми замазва очите, че е готова да ми бъде подчинена.

Тогава настъпва краят.

„Направи правилния избор, Ана“.

Тя мълчи. Преценява.

— Чакам — прошепвам. — А не съм много търпелив, честно.

Тя си поема дълбоко дъх, разплита крака и се примъква към мен. Едва успявам да прикрия облекчението си.

— Добро момиче. Сега стани.

Тя изпълнява и аз ѝ подавам ръка. Тя поставя презерватива в дланта ми, аз стискам ръката ѝ и я дръпвам рязко на лявото си коляно, така че главата, раменете и гърдите ѝ са на леглото. Прехвърлям десния си крак върху нейните и я задържам на място. Исках да го направя още откакто ме попита дали съм гей.

— Хвани главата си с две ръце — заповядвам и тя се подчинява на мига. — Защо правя това, Анастейжа?

— Защото си завъртях очите — прошепва тя, обзета от ужас.

— Мислиш ли, че това е възпитано?

— Не.

— Ще го направиш ли пак?

— Не.

— Ще те пляскам всеки път, когато ми направиш тази физиономия. Разбираш ли?

Ще се насладя зверски на този момент. Поредното нещо, което се случва за пръв път.

Много внимателно — с огромна наслада — смъквам анцуга ѝ. Красивият ѝ задник е гол и готов за мен. Когато отпускам ръка върху дупето ѝ, тя напряга всичките си мускули… и чака. Кожата ѝ е мека и аз прокарвам длан по бузите, погалвам ги. Тя има невероятен, страхотен задник. Сега ще го загрея, ще стане розов… като шампанското.

Вдигам ръка и я плясвам силно, точно над бедрата.

Тя ахва и се опитва да се надигне, но аз я държа с другата си ръка, притиснал съм кръста ѝ и галя нежно удареното място.

Тя се укротява.

Диша тежко.

Чака.

Да, ще го направя отново.

Удрям я веднъж, два пъти, три пъти.

Тя се мръщи от болка, очите ѝ са плътно стиснати. Не ме моли да спра, въпреки че започва да се гърчи.

— Не мърдай или ще те пляскам още — предупреждавам я.

Галя нежната кожа и започвам отново, редувам лявата и дясната буза, после по средата.

Тя извиква. Само че не помръдва ръце и не ме моли да спра.

— Само загрявам. — Гласът ми е станал дрезгав. Шляпам я отново, ръката ми се отпечатва върху кожата ѝ. Задникът ѝ порозовява приятно. Изглежда великолепно.

Плясвам я още веднъж.

Тя извиква отново.

— Няма кой да те чуе, бебчо, само аз съм тук.

Удрям я отново и отново — в същия ред — лява, дясна буза и в средата — и тя вика всеки път. Когато стигам до осемнайсет, спирам. Задъхан съм, дланта ми гори, надървен съм.

— Толкова стига — изръмжавам и се опитвам да си поема дъх. — Много добре, Анастейжа. Сега ще те чукам.

Галя розовото дупе нежно, описвам кръгчета, минавам надолу. Мокра е.

Членът ми щръква още повече.

Пъхвам два пръста във вагината ѝ.

— Усещаш ли? Разбираш ли сега колко силно тялото ти желае това? Толкова си мокра. Само за мен. Всичко това е само за мен. — Пъхвам и вадя пръсти, а тя стене, тялото ѝ се свива около пръстите ми с всеки тласък и дишането ѝ става по-накъсано.

Вадя пръстите.