Грей

Тейлър е бивш военен и може да кара всичко от мотоциклет до танк. Вашата кола не е риск за него.

И друго. Ще Ви помоля да не говорите за себе си като за „жената, която чукам от време на време“, защото честно казано това ме ВЗРИВИ и Ви уверявам, че не е желателно да ме виждате, когато съм такъв.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Вдишвам и издишвам бавно, за да успокоя ритъма на сърцето си. Кой друг на този свят притежава способността да ми влезе така под кожата?

Тя не отговаря веднага. Може пък да е уплашена от отговора ми. Грабвам книгата, но скоро откривам, че препрочитам един абзац цели три пъти, докато чакам отговора ѝ. Поглеждам за незнайно кой път.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Внимавай и ти!

Дата: 26 май 2011, 23:57

До: Крисчън Грей

 

Уважаеми господин Грей,

В момента не съм сигурна, че изобщо искам да Ви виждам.

Госпожица Стийл

Не мога да откъсна очи от отговора ѝ и гневът ми се стопява, умира, заместен от прилив на безпокойство.

Мама му стара!

Да не би да казва, че сме дотук?

Петък, 27 май 2011

От: Крисчън Грей

Относно: Внимавай и ти!

Дата: 27 май 2011, 00:03

До: Анастейжа Стийл

 

Защо не искаш да ме виждаш?

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Ставам и отварям нова бутилка газирана вода.

Чакам.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Внимавай и ти!

Дата: 27 май 2011, 00:09

До: Крисчън Грей

 

Защото ти никога не оставаш при мен.

Седем думи.

Седем кратки думички, които ме карат да настръхна.

Вече ѝ казах, че не спя с никого.

Днес обаче, по-точно вчера, беше важен ден.

Тя се дипломира.

Тя каза да.

Направихме уточнения по въпроси, за които тя не знае нищичко. Изчукахме се. Наплясках я. След това се изчукахме отново.

Мама му стара!

Преди да успея да се спра, грабвам талона от гаража, след това и сакото, и изхвърчам.

Улиците са празни и пристигам у тях за двайсет и три минути.

Чукам тихо и Кавана отваря вратата.

— Какво правиш тук? — изкрещява тя, очите ѝ блестят от гняв.

Леле! Що за посрещане?

— Искам да видя Ана.

— Не, не може! — Кавана застава с кръстосани ръце, разкрачена на прага, също като някаква горгона.

Опитвам се да я вразумя.

— Трябва да я видя. Тя ми изпрати имейл.

„Разкарай се от пътя ми“.

— Какво си ѝ направил, изрод такъв?

— Точно това искам да разбера. — Стискам зъби.

— От мига, в който те видя, непрекъснато плаче!

— Какво? — Повече не мога да търпя простотиите ѝ и профучавам покрай нея.

— Не може да влезеш! — Кавана ме следва и пищи като харпия, докато почти тичам през апартамента към стаята на Ана.

Отварям вратата и включвам лампата. Тя се е сгушила в леглото, увита в кувертюрата. Очите ѝ са червени и подпухнали и се присвиват на ярката светлина. Носът ѝ е подут, целият на петна.

Виждал съм жени в такова състояние много пъти, особено след като съм ги наказвал. Този път обаче оставам изненадан от чувството за неудобство, което ме прорязва.

— Господи, Ана! — Гася лампата, та тя да не присвива очи, и сядам до нея на леглото.

— Какво правиш тук? — подсмърча тя. Щраквам нощната лампа.

— Искаш ли да изхвърля този конски задник? — вика Кейт от вратата.

Майната ти, Кавана! Извивам вежда и се преструвам, че не я виждам.

Ана клати глава и пълните ѝ със сълзи очи отново се обръщат към мен.

— Само викни, ако има проблем — казва Кейт на Ана, сякаш е дете. — Грей — сопва се тя, така че се чувствам длъжен да я погледна. — Записала съм те в списъка на лайнарите и те държа под око! — Очите ѝ блестят яростно, но на мен не ми пука.

Добре че излиза. Само притваря вратата. Бръквам отново във вътрешния си джоб. Госпожа Джоунс надминава всичките ми очаквания. Вадя кърпичка и я подавам на Ана.

— Какво става?

— Защо дойде? — пита тя с треперлив глас.

„Не знам.

Нали каза, че не ме харесваш“.

— Една голяма част от задълженията ми е да се грижа за потребностите ти. — „Спасявай положението, Грей“. — Каза, че искаш да остана. Ето, тук съм. И те намирам такава? Вероятно ще кажеш, че вината е изцяло моя, но аз не разбирам вината си. Това, че те напердаших ли?

Тя се опитва да седне и се мръщи.

— Взе ли нещо болкоуспокояващо?

Тя клати глава.

„Кога ще се научиш да правиш каквото ти е казано?“

Отивам да намеря Кавана. Тя е седнала на канапето и съска.

— Ана я боли глава. Имаш ли болкоуспокояващо?