i 5669a7f8bc5fef14

кантора. Дайте го под наем, щом искате. Непременно го дайте под наем.

Дайте го на дявола, ако щете, но аз никога няма да го взема. А сега се

махайте и да не сте дошли повече да ми досаждате с такива неща. Аз съм

зает човек и нямам време за вашето глупаво хленчене.

- Добре, господин Броуди - спокойно отговори Дрон, като продължаваше да

мачка каскета си. - Съжалявам, ако съм ви обидил, но мислех че няма нищо

лошо да попитам.. . но с вас е трудно да се говори.

Той отчаян се обърна и понечи да излезе, но в този момент Пери възбуден

се втурна в стаята.

- Кабриолетът на сър Джон е пред вратата, господин Броуди - заекна той. -

Ей сега го видях да спира!

Помощникът можеше да се справя с по-маловажните клиенти, така да се каже,

с масата, на която бе длъжен да услужва, без да безпокои Броуди; но

когато в магазина дойдеше някоя видна личност, Пери, който помнеше какво

му е заповядано, изтичваше като хрътка да повика господаря.

Броуди изгледа Дрон високомерно, с поглед, който казваше: "Виждаш ли?", и

като го хвана здраво за лакътя - защото не искаше сър Джон да го свари в

обществото на такъв долен човек, - избута го навън от кантората и през

магазина, ускорявайки преминаването му през външната врата с един

последен тласък. Унижението от това мощно, неочаквано и окончателно

шбутване съвсем смути Дрон; той се препъна, хлъзна се, изгуби равновесие

и се просна по гръб с цялата си дължина тъкмо в момента, когато сър Джон

Лата слизаше от кабриолета.

Като се смееше с пълен глас, Лата влезе в магазина и се приближи до

Броуди.

- Цяла вечност не съм виждал такава смехория, Броуди. Каква физиономия

имаше нещастният човечец! - извика той, като пляскаше с ръкавиците по

бедрото си. - Но, слава богу, нищо не му стана. Искаше да изпроси нещо от

вас, нали? - попита той лукаво.

- Съвсем не, сър Джон! Той е просто празен бъбривец, който всякога

досажда на хората.

- Това малко човече? - Сър Джон изгледа Броуди критично. - Знаете ли, че

не съзнавате силата си, драги? Вие сте необикновено силен варварин.

- Та аз само го бутнах с малкия си пръст - заяви Броуди самодоволно,

възхитен, че така навреме привлече вниманието на уважавания шеф на

прочутите корабостроителници "Лата", което падаше като балсам на

гордостта му. - Такива като тоя мога да поваля цяла дузина с една ръка -

добави той небрежно. - Но не искам да си цапам ръцете с тях. Не бих се

унижил дотам.

Сър Джон Лата го разглеждаше с тънка ирония над ситно набръчкания си нос.

- Оригинален човек сте вие, Броуди! Мисля, че тъкмо затова ви ценим -

каза той. - Тяло на Херкулес и душа на... хм ... - Той се усмихна. - Как

да го кажа по-меко? Нали знаете приказката odi profanum vulgus et arceo1?

- Точно така! Точно така! - отговори Броуди любезно. - Вие умеете тънко

да се изразите, сър Джон. Нещо такова прочетох тази сутрин в "Хералд". И

аз съм на същото мнение. - Броуди нямаше и най-малка представа за какво

говори събеседникът му.

- Само че гледайте да се владеете, Броуди - каза сър Джон и

предупредително поклати глава. - От някои дреболии могат понякога да

произлязат големи истории. Да не почнете да биете наред хората из града.

И не прекалявайте с благородническите превземки. Надявам се, че ме

разбрахте. Та - добави той и рязко промени предмета на разговора, както и

тона си, който сега стана по-официален и не така интимен - не бива да се

разтакавам, тъй като наистина много бързам ... имам заседание... Трябва

мипанамена шапка, ама нещо хубаво, нали. Не съм виждал такова слънце,

откакто бях в Барбадос. Докарайте от Глазгоу, ако е необходимо. Мярката

ми имате.

- Още след обед ще имате богат избор в Ливънфорд Хаус - отговори Броуди

важно. - Няма да оставя това на персонала. Сам ще се погрижа за вас.

- Чудесно! А, между Другото, Броуди - продължи Лата и се спря на половин

път от вратата, - за малко щях да забравя. Агентите ми писаха от Калкута,

че са готови да приемат вашият син.

---

1 Odi profanum vulgus et arceo. - Мразя вулгарния простак и го отбягвам -

мисъл на Хораций, който е презирал аплодисментите на тълпата. - Б. пр.

Той може да замине на четиринадесети юни с "Иравади". Това е пощенският

кораб, хиляда и деветстотин тона, нали знаете. Солиден кораб! Нашите хора

ще се погрижат да му запазят място.

- Това е повече от любезно от ваша страна, сър Джон - измърка Броуди. -

Дълбоко съм ви благодарен. Крайно съм ви задължен, загдето така се

застъпихте за мен по този въпрос.

- Няма нищо! Няма нищо! - отговори Лата разсеяно. - Тук имаме доста

младежи, но оттатък, на доковете, ни трябват още, и то младежи на място!

За климата не заслужава да се говори, но той ще трябва да се пази от

живота в Индия. Някои младежи съвсем пропадат там. Ще поговоря с него,

ако имам време. Надявам се за ваше добро, че момчето ще съумее да се

справи. Ами как е вашата забележително красива дъщеря?

- Доста добре.

- А малката умница? - Чудесно, сър, Джон.

- А госпожа Броуди?

- Средна хубост, благодаря.

- Радвам се. А сега тръгвам. Да не забравите за шапката.

Хубав и строен като патриций, Лата седна в кабриолета, взе юздите от

кочияша и подкара бързо по Хай стрийт. Гладките лъскави хълбоци на коня