i 5669a7f8bc5fef14

на любимите й романи. Подобно на римска матрона, която дава сина си на

държавата, със спартанска твърдост или още по-точно, като

майкахристиянка, която изпраща втори Ливингстон1 с мисия за надежда и

слава, тя се отърси от кроткото си намерение и с благородно достойнство

опаковаше, разопаковаше, правеше планове, помагаше, утешаваше,

насърчаваше, увещаваше и украсяваше речта си с извадки от библията и

молитви.

Броуди не пропусна да забележи тази промяна у нея; гледайки я

подигравателно, той се опита да си обясни това временно състояние.

- Хубава комедия разиграваш ти, жено - й се присмя той, - с тия фасони, с

това тичане подир твоя дангалак, с тия чайове и сладкиши час по час. Като

те гледа човек, би си помислил, че си кралица Виктория. Да не би да

изпращаш генерал на война или какво? Надула си се като свински мехур.

Много добре зная какво ще стане. Щом си замине, ще се строполясаш и пак

ще ни увиснеш на врата като празен чувал. Пфу! За бога, запази поне малко

разсъдък в глупавата си кратуна!

Тя почувствува студенината, безчувствието и дори грубостта му и плахо

възрази:

- Но, татко, нали трябва да осигурим първата стъпка на момчето. Такова

голямо бъдеще го чака.

И макар че оттогава започна да крие старанията си от своя съпруг, тя

съзнателно и с чувство на обидена справедливост удвои възторжените си

грижи за бъдещия славен пионер.

---

1 Прочут английски мисионер и изследовател в Централна Африка. - Б. пр.

Сега, надянала ръкавиците така, че те плътно прилягаха на възлестите й

ръце, госпожа Броуди попита:

- Готов ли си, Мат, миличък? - с толкова принудено весел тон, че кръвта

на Матю се смръзна.

- Ще слезем до аптеката, Мери - продължи тя бъбриво. Преподобният пастор

Скот казал оня ден на Агнес, че най-добрият цяр за маларията е хининът.

Казал, че хининът е истинско вълшебно средство, та сега ще идем да

поръчаме няколко праха.

Матю не каза нищо, но във въображението си видя как, разтърсван от

треска, лежи сред гъмжащо от крокодили блато; помисли мрачно, че тези

няколко жалки прахчета са съвсем несигурна защита срещу такава беда, и в

ума си сърдито отхвърли препоръката на преподобния джентълмен. "Какво ли

пък знае той? Никога не е бил там. Лесно му е да приказва" - мислеше си

Матю възмутено, докато госпожа Броуди го хвана за ръка и го изведе от

стаята като дърпаща се жертва.

Когато те излязоха, Мери напълни чайника и го сложи в нишата на камината.

Тя изглеждаше апатична и тъжна, което - без съмнение се дължеше на

мисълта за раздялата с брат й, и вече цяла седмица беше в крайно унило

настроение, което съвсем разумно можеше да се припише на сестринската й

загриженост. Любопитно съвпадение беше обаче, че тъкмо една седмица беше

изминала, откакто бе с Денис на панаира, и въпреки че копнееше за него,

не бе го виждала оттогава. Тя знаеше, че това е невъзможно, тъй като той

бе заминал на север по работа и й бе съобщил с писмо от Пърт, което тя

получи с голяма изненада. За нея всякога беше голямо събитие да получи

каквото и да било писмо (което в тези редки случаи неизбежно се проучваше

от цялото семейство), но за щастие тази сутрин тя първа бе слязла долу и

никой не видя нито писмото, нито внезапно избилата на лицето й радост и

тъй избягна разпитите и сигурното разкриване на тайната и.

Какво щастие беше за нея да получи писмо от Денис! С трепет тя си

представи, че той е държал този лист в ръцете си - същите ръце, които

така нежно я бяха докосвали, че е допирал плика до устните, които се бяха

притискали о нейните устни, а когато прочиташе писмото, заключена в

стаята си, дори в самотата тя се изчервяваше от жарките му любовни думи.

За нея стана ясно, че той иска да се ожени за нея, без да се съобразява с

препятствията, които можеше да има помежду им, и че никак не се съмнява в

съгласието й.

Седнала сама в кухнята, тя измъкна писмото от пазвата си и го прочете за

стотен път. Да! Той пламенно я уверяваше, че копнее за нея, че не може да

живее без нея, че сега за него животът представляваше безкрайно очакване

на момента, когато ще може да я види, за да бъде близо до нея, да бъде с

нея завинаги. Мери въздъхна дълбоко и печално. Тя също копнееше за него.

Само седем дни бяха изминали от онази нощ край брега на реката, а всеки

изминат ден ставаше все по-угнетяващ и по-мъчителен.

Първия ден тя се чувствуваше като болна, а мисълта за дързостта й, за

неизпълнението на бащината заповед и за нарушението на всички свещени

принципи на възпитанието й бе за нея като страшен удар. Но времето

минаваше, след втория ден дойде трети, а тя още не бе видяла Денис и

чувството за виновност се превърна в мъчително чувство за липсата му; тя

забрави чудовищното си поведение, обзета от болезнен копнеж да го види.

На четвъртия ден, когато всред печална обърканост се опитваше да проникне

в незнайните и неосъзнати дълбини на преживяното, което вече й се

струваше като странен и мъчителен сън, дойде писмото му и веднага я

издигна до висините на възторженото облекчение. Значи той все пак я

обича! Всичко останало избледня пред този замайващ факт; но през

следващите дни тя постепенно пак се смъкна от облаците и сега седеше,