i 5669a7f8bc5fef14

светеха, фенерите се отразяваха по въртящите се спици, по излъскания

метал, по блестящата ливрея на кочияша и по богатия гланц на полирания

кабриолет.

Потривайки ръце, с очи, разширени от едва сдържан възторг, Броуди се

върна от вратата и викна с необичайна словоохотливост към Пери, който бе

останал в задната част на магазина като някаква отпусната мъглява сянка:

- Чу ли какъв разговор водихме? Не беше ли великолепно! Имаше защо да

щръкнат дългите ти уши, нали? Но май и половината не си успял да схванеш.

И латински не разбираш. Не! Но нали чу какво ми каза сър Джон... че е

намерил служба за сина ми и че се интересува за всички в семейството ми.

Отговаряй де, жалък глупак! - викна той. - Чу ли какво каза сър Джон Лата

на Джеймс Броуди?

- Да, сър - заекна Пери. - Чух.

- Видя ли как се отнася той към мен? - изсъска Броуди.

- Разбира се, господин Броуди! - отговори Пери по-уверено, след като

разбра, че няма да му се карат за подслушване. - Аз нямах намерение да ..

. да ви подслушвам или да ви следя, но хубаво ви видях и двамата и съм

съгласен с вас. Сър Джон е отличен човек. Той беше толкова добър към

майка ми, когато баща ми умря така внезапно. О, да, господин Броуди, сър

Джон наистина ще намери добра дума и добро дело за всекиго.

Броуди го изгледа презрително.

- Пфу! - пренебрежително изкриви той уста. - За какво ми говориш ти,

малоумно същество! Та ти не знаеш какво искам да кажа, нещастен червей!

Ти не разбираш.

Без да се унижава да обърне внимание на сломения вид на помощника си, той

се изкачи пак надменно и господарски в кантората, отново седна на големия

стол и като събра листовете на вестника пред невиждащите си очи, пошепна

тихо на себе си, подобно на човек, който любовно, но все пак сериозно

лелее някаква дълбока и съкровена тайна: "Те не разбират. Те не

разбират."

Цяла минута той гледа втренчено пред себе си, а дълбоко в очите му се

появи мътен блясък. После, с внезапно потръсване на главата и мощно

усилие на волята, той сякаш категорично отхвърли от себе си нещо, като че

ли се страхуваше, че то може да надделее; отърсвайки се като огромно

куче, той се овладя, забеляза вестника пред себе си и отново започна

спокойно и съсредоточено да чете.

- Мери, сложи чайника на огъня. Ще се върнем навреме, за да мога да дам

чай на Мат, преди да се срещне с Агнес - каза госпожа Броуди със стиснати

устни и строго изражение, надяна черните си ръкавици и добави:

- Наглеждай го да ври, ние няма да се бавим много.

Тя се бе облякла за едно от редките си излизания в града и никак не

приличаше на себе си с широкото черно палто к подобната на шлем шапка с

пера; до кея стоеше Матю, изправен вдървено и неловко в съвсем нов костюм

- толкова нов, че когато се движеше, крачолите му заставаха мирно като

войници, а ръбовете приличаха на саби, изправени за почест. Това бе

необикновена гледка за делничен следобед, сред седмицата, но случаят бе

достатъчно забележителен, за да оправдае и по-необикновени неща: на

другия ден Матю заминаваше за Калкута. Преди два дни той за последен път

остави перото си и взе шапката си в кантората на корабостроителницата и

оттогава живееше в състояние на непрекъснато движение и странна

недействителност - животът преминаваше пред него като неясен сън, където

в моментни проблясъци .на съзнание откриваше, че е попаднал в необичайно

и тревожно положение. Горе в стаята сандъкът му беше приготвен, дрехите

посипани с камфор на топчета, които бяха толкова много, че бяха

проникнали чак в мандолината, и толкова миризливи, че цялата къща ухаеше

като новата ливънфордска болница; още щом престъпеше прага на къщата,

това му напомняше за омразното заминаване. В сандъка му имаше всичко,

каквото можеше да пожелае и най-опитният околосветски пътешественик -

като се почне от най-добрия тропически шлем, какъвто можеше да се намери,

подарък от баща му, и подвързаната с червена кожа библия, подарък от

майка му, и се стигне до патентованото, отварящо се автоматично шише за

вода, което му подари Мери, и мъничкия джобен компас, купен от Неси,

която бе спестявала даваните й всяка събота пенита.

С приближаването на сбогуването, през последните няколко дни, Матю

усещаше едно съвсем определено неприятно чувство в стомашната област; но

въпреки че, ако зависеше от него, той на драго сърце и

самопожертвувателно би се отказал от удоволствието да изпита такива силни

преживявания, както някой смутен новобранец пред атака, обстоятелствата

не му позволяваха да отстъпи. Лъвовете, които само преди една седмица

бяха родени от въображението му и пъргаво подскачаха от езика му, за да

изумяват и очароват Мери и Мама, сега се връщаха с ръмжене в сънищата му

и го тормозеха. Многократните уверения на хората от корабостроителниците,

че Калкута поне е по-голям град от Ливънфорд, не можеха да го успокоят и

той си създаде навик всяка вечер, преди да си легне, да търси змиите,

които можеха коварно да са се скрили под възглавницата.

На госпожа Броуди всичко това подействува силно възбудително: най-после

тя можеше да се види в положение, достойно за някои от главните героини