i 5669a7f8bc5fef14

и той никога не я сваляше в магазина; после посегна към "Глазгоу хералд", сложен грижливо на сгода до ръката му.

Броуди зачете уводната статия бавно, движейки устните си според думите, и

макар че трябваше често по два пъти да прочита някое по-сложно изречение,

за да схване смисъла му, упорито продължаваше да чете. От време на време

сваляше вестника и се заглеждаше в стената пред себе си, напрягайки

всичките сили на тромавия си мозък в стремеж напълно да разбере

съдържанието. Всяка сутрин Броуди си налагаше тежката задача да усвои

политическата уводна статия на "Хералд" - като човек с положение, той

смяташе това за свой дълг. Освен това по този начин той се запасяваше със

солидни аргументи за по-сериозни разговори - ето защо никога не се

отказваше от тази задача, при все че до следващата сутрин напълно

забравяше същината на прочетеното.

С упорит труд той се бе справил с половин колонка, когато плахо почукване

на стъклената врата го смути.

- Какво има? - викна Броуди.

Пери - само той можеше да чука така - отговори през затворената врата:

- Господин Дрон ви търси, сър.

- За какъв дявол съм му притрябвал? Не знае

ли, че чета уводната на "Хералд" и не искам да ме смущават?

Дрон, едно свито, незначително човече, стоеше зад гърба на Пери и чуваше

всяка дума - обстоятелство, което Броуди злобно съзнаваше и което го

караше, обзет от язвителна ироничност, да отговаря колкото може по-високо

и с колкото може по-груби изрази. Леко ухилен над вестника си, Броуди се

вслуша в полугласния разговор пред вратата.

- Той казва, господин Броуди, че ще ви отнеме само минутка - обади се

Пери.

- Само минутка ли казва? Виж ти! Да се радва, ако получи и секунда. Нямам

ни най-малко желание да го видя - провикна се Броуди. - Питай го какво

иска и ако не е нещо важно, нека тоя запъртък иде да духа каша, вместо да

ми досажда.

Зад вратата отново започна полугласен разговор, в който Пери повече с

енергични жестове, отколкото с думи, обясняваше, че е направил за

събеседника си всичко, което е съвместимо със собствената му сигурност и

безопасност.

- Поговорете тогава сам с него - измънка той накрая като оправдание,

отказвайки се да уреди въпроса, и се оттегли зад тезгяха си.

Дрон открехна вратата на два пръста и надникна с едно око.

- Тука сте, значи, а? - забеляза Броуди, без да откъсва очи от вестника,

който бе издигнал пред себе си, нахално преструвайки се, че чете.

Дрон се покашля и отвори вратата още малко.

- Господин Броуди, може ли да поговоря с вас, съвсем за мъничко? Няма да

ви отнема повече от минутка - примоли се той и постепенно се вмъкна в

кантората през едва отворената врата.

- Е, какво има? - изръмжа Броуди и раздразнено вдигна поглед. - Доколкото

зная, нямам вземане-даване с вас. Ние с вас не сме от една ръка хора.

- Много добре зная това, господин Броуди - отговори Дрон смирено, - и

тъкмо затова идвам при вас. Идвам, така да се каже, да ви помоля за съвет

и да ви направя едно малко предложение.

- Казвайте тогава! Не стойте така като чучело. Дрон започна нервно да

мачка каскета си.

- Господин Броуди, напоследък търговията ми не върви много добре и

всъщност съм дошъл за малкия имот до вашия магазин.

Броудин го погледна:

- Искате да кажете за това разнебитено дюкянче, дето вече три месеца стои

запуснато? Как може да не го види човек? Та то е позорно петно за

улицата.

- Зная, че отдавна е празно - отговори Дрон плахо. - Но то все пак

донякъде е ценност, всъщност единствената ценност, която ми е останала, и

като бях съвсем отчаян и си мислех за това и онова, дойде ми наум нещо,

което може да ви заинтересува.

- Я гледай! - присмя се Броуди. - Колко интересно! Ама че умна глава

имате - то се знае, че ще ви идват такива идеи! Следващия път ще ви

изберат в Градския съвет. Е, каква е великата ви идея?

- Помислих си - отговори човекът почтително, - че за вашата голяма

търговия магазинът ви може би е тесен и бихте могли да се разширите, като

вземете моето дюкянче и си направите голям магазин с една-две широки

витрини.

Броуди дълго и язвително се втренчи в съседа си.

- Я гледай ти! Значи, от грижа за моята търговия сте измислили всичко

това и идвате два пъти тази сутрин - каза той най-после.

- О, не, господин Броуди. Нали ви казах, напоследък доста ми се

пообъркаха работите, пък и туй-онуй, а жената пак скоро чака дете, та

трябва да дам имота си под наем.

- Това вече е прекалено - изръмжа Броуди. - Все такива дребни, смачкани

хорица като вас имат големи семейства. Надявам се поне, че няма мен да

държите отговорен за последната ви придобивка. О, зная, вие копнеете да

имате голямо семейство. Чух, навъдили сте толкова много дечурлига, че

вече не можете да ги преброите. Но - продължи той с променен глас - не ме

дръжте отговорен за тях. Моят магазин си е мой и аз ще си го поддържам,

както аз искам. Просташка витрина ще си направя само тогава, когато

започна да раздавам торбички с бонбончета заедно с шапките. Дявол ви

взел, вие не знаете ли, че най-видните хора от града са мои клиенти и мои

приятели? От месеци вече вашето празно дюкянче е петно за моята солидна