i 5669a7f8bc5fef14

момчешка любов към госпожица Мойр, ловко раздухвана от нея с ласкателства

и нежности, не бе достатъчно силна, за да устои на напрежението на тази

мощна любовна прегръдка.

- Ще ми позволиш ли да запуша?- попита той тактично.

Агнес го погледна и очите й се наляха със сълзи под разрошените й

катранени коси.

- И последната вечер ли? - укори го тя.

- Струва ми се, че това ще ми помогне да се по-съвзема - измънка той. -

Последните няколко дни бяха много тежки за мен ... Това стягане на багажа

е много уморително.

Агнес въздъхна и неохотно се надигна.

- Добре, мили! Нищо не мога да ти откажа. Дръпни си няколко пъти, ако

мислиш, че това ще ти помогне. Но не бива да прекаляваш с пушенето в

Индия, Мат. Не забравяй, че гърдите ти не са много здрави. - После добави

мило: - Нека да ти запаля пурата, сега е за последен път.

Тя боязливо запали малко изкривената угарка, която Матю измъкна от джоба

на жилетката си, със страхопочитание загледа как той с мъжествена

сдържаност започна да изпуска гъсти кълба дим. Сега тя можеше да го обича

и обожава само от разстояние, но това все пак не й пречеше да протегне

ръка и да поглади верижката на часовника му.

- Ще ти е мъчно за твоята малка Аги, нали Мат! - запита тя с чувство, но

и с леко покашляне, защото бе вдъхнала вредния дим от пурата.

- Страшно! - отговори Матю тържествено. Сега удоволствието му беше пълно;

той героично пуши, а. тя примира в краката му в любовно обожание.

- Ще бъде ... непоносимо. - Искаше му се дръзко да каже "дяволски

проклето", но от уважение към нея избра по-малко мъжествения израз и

поклати глава, сякаш се съмняваше в способността си да издържи всички

тези изпитания.

- Трябва да търпим в името на любовта ни - каза Агнес с въздишка. -

Сигурна съм, че тази мисъл ще те накара да извършиш големи и добри дела

там, Мат. Ще ми пишеш за всичко, каквото правиш.

- С всеки кораб ще пращам писма - и на теб, и на Мама - обеща Матю.

- Аз, разбира се, ще поддържам най-близка връзка с Мама - отговори Агнес,

като че ли вече беше член на семейството.

Матю почувствува, че молитвите на двете предано обожаващи го жени ще се

издигат заедно към небето, докато той се бори с тежките си задачи в

чужбина, но пурата, въпреки усилията му да продължи живота й, вече пареше

устните му и той със съжаление я хвърли. Агнес незабавно положи глава на

гърдите му.

- Целуни ме пак, мили! - каза тя.

След малко тя пошепна страстно и изкусително:

- Ще се върнеш при мен едър, силен, суров мъж, нали, Мат? Искам да ме

смачкаш в прегръдките си, силно, колкото искаш силно.

Матю вяло обгърна раменете й: струваше му се, че тя иска някак твърде

много от човек, който на другия ден ще се възправи пред опасностите на

едно трудно пътешествие в неизвестността.

- Наистина ме е срам, че така показвам чувствата си - продължи, тя

свенливо, - но в това няма нищо лошо, нали, Мат? Ние ще се оженим, щом се

върнеш. Сърцето ми се къса, като си помисля, че не можахме

да се оженим, преди да заминеш. На драго сърце бих дошла с теб.

- Но, Агнес - възрази той, - тая страна съвсем не подхожда за бяла жена.

- Толкова много отиват там, Мат, толкова много. Жени на офицери и какви

ли не! Аз ще замина с теб, ако след срока трябва пак да отидеш - заяви тя

твърдо. - Попречи ни само това, че първо трябва да си пробиеш път, мили.

Той замълча, стреснат от решителността в думите й. Никога досега не бе се

виждал така близко до олтара, нито пък бе подозирал каква власт имаше тя

над него; освен това стори му се, че прегръдката продължава безкрайно.

Най-после той каза:

- Вече трябва да си вървя, Аги.

- Но толкова рано е още, Мат - отвърна тя капризно, - Ти друг път винаги

си отиваш след десет часа.

- Зная, Агнес, но утре ме чака тежък ден - важно се оправда той. - Преди

пладне трябва да съм на борда.

- Тази раздяла ще ме убие - драматично каза Агнес и неохотно го пусна.

Матю се изправи, оправи си връзката, отърси панталоните си и като

разглеждаше доколко са пострадали ръбовете им, помисли, че всичко това си

е струвало труда и че е приятно да знаеш, че жени са готови да умрат за

тебе.

- Е, тогава довиждане, Агнес - каза той храбро, разкрачи се и протегна и

двете си ръце към нея. - Ние пак ще се срещнем.

Тя отново се хвърли в обятията му и зарови лице в гърдите му, а

хлипанията й разтърсваха и двамата.

- Чувствувам, че не биваше да те пускам - изплака тя на пресекулки,

когато той се отдръпна. - Не биваше така да се отказвам от теб. Много

далече отиваш. Но аз ще се моля за тебе, Мат! Нека бог се грижи за тебе и

да си ми те запази - заплака тя подире му по стълбите.

Вън на улицата Матю се почувствува утешен, ободрен и подкрепен от скръбта

й, сякаш нанесените от него опустошения в девственото й сърце му

придаваха благородство и важност. Но като си легна по-рано, за

да се подготви за уморителния утрешен ден, и се замисли по-зряло и

критично, дойде му наум, че напоследък госпожица Мойр е станала твърде

настойчива с чувствата си и заспа с мисълта, че човек трябва два пъти да

си помисли, преди прибързано да се обвърже, особено ако този човек е

такова отракано момче като Матю Броуди.