Читаем i 5669a7f8bc5fef14 полностью

На другата сутрин, въпреки че се събуди рано, Мама му позволи да стане

чак в девет часа.

- Не бързай, няма да си даваме много зор. Пази си силите, момчето ми -

каза тя, като му донесе чая за закуска. - Имаме много време, а те чака

дълъг път.

Очевидно тя си представяше вече как той пътешествува без почивка до

Калкута; а защото бе станал късно, беше още полуоблечен, когато баща му

го повика от долния край на стълбите. Броуди не пожела да отстъпи нито на

сантим от навиците си; той би сметнал за слабост да остане в къщи, за да

изпрати сина си, и затова в девет и половина тръгна за работа както

обикновено. Когато Матю изтича презглава надолу по стълбите по тиранти, с

кърпа в ръце и намокрена коса, паднала върху бледото му чело, и се

представи пред баща си в хола, Броуди впи хипнотизиращи очи в сина си и

за момент улови колебливия му поглед.

- Е, Матю Броуди - каза той, гледайки го отвисоко, - днес ти заминаваш, а

това значи сбогом на тоя дом за пет години. Ей богу, надявам се, че ще

направиш нещо през тези години. Ти си калпав и слабохарактерен, а и майка

ти те е поразглезила, но в тебе трябва да има нещо свястно. Трябва да има

нещо свястно - викна той, - защото си мой син! Искам то да се прояви.

Гледай хората в очите и не провесвай глава като куче! Изпращам те, за да

те направя човек. Не забравяй, че си син и наследник на Джеймс Броуди!

- Дал съм ти всичко необходимо - продължи той. - Отговорна служба с

големи възможности. Дал съм ти най-добрата екипировка, каквато може с

пари да се купи, и най-важното - дал съм ти име. Бъди човек, господине,

но преди всичко бъди Броуди! Дръж се като Броуди, където и да си, иначе

господ да ти е на помощ! - Той стисна сурово ръката на сина си, обърна се

и излезе.

Матю замаян се дооблече, подпомаган от Мама, която непрекъснато сновеше

през вратата на стаята му, изяде закуската си, без да усети вкуса и, и

още преди да се опомни, бе потресен от пристигането на файтона. Върху му

се посипаха нови прощални излияния. Старата баба Броуди, сърдита, че

толкова рано я обезпокоиха, викна от горния край на стълбите, запретнала

дългата нощница около босите си кокалести крака:

- Е, тогава сбогом! И гледай да не се удавиш по пътя!

Неси, разплакана много преди това поради самата - тържественост на

случая, успяваше само несвързано да прохълца:

- Ще ти пиша, Мат! Дано компасът да ти върши работа.

Мери бе дълбоко развълнувана. Тя обви ръце около врата на Мат и нежно го

целуна.

- Бъди юнак, Мат, скъпи. Бъди смел и нищо няма да ти напакости. И не

забравяй сестра си, която те обича.

Матю се беше свил апатично във файтона до Мама и понасяше немилостивото

друсане по пътя към гарата, докато госпожа Броуди гордо гледаше през

прозореца. Във въображението си тя виждаше как хората се бутат един друг,

сочат препускащия екипаж и си казват: "Ето, госпожа Броуди изпраща

момчето си за Калкута. Тя беше добра майка за него, а и момчето си го

бива, да, да!" "Наистина не всеки ден някоя майка от Ливънфорд води

момчето си до кораба за Индия" - мислеше си тя доволна и се зави по-

пристойно с палтото, седнала величествено в разнебитения файтон, като че

ли се возеше в собствена карета.

На гарата тя с важен вид плати на файтонджията, като поглеждаше встрани

изпод шапката си към неколцината случайни безделници под сводестия ход, и

не можа да не каже уж случайно на човека., който носеше багажа:

- Младия господин пътува за Индия. Препъвайки се под тежкия товар и

зашеметен от

разнасящата се от него миризма на камфор, носачът изви почервенелия си

врат изпод ръба на сандъка и я изгледа тъпо, твърде изтощен, за да

разговаря.

Те излязоха на перона, но съдбоностният влак имаше закъснение, тъй като

разписанието на линията за Дарок и Ливънфорд, всякога предмет на

обществено недоволство, и днес не измени на лошата си слава и очевидно се

спазваше без каквато и да било точност. Мама неспокойно потропваше с

крак, нетърпеливо свиваше устни и току поглеждаше към сребърния часовник,

който висеше на шията и на верижка от сплетени коси; Матю, изпълнен с

отчаяна надежда, че някъде по линията има повреда, гледаше неуверено и

безутешно към носача, който на свой ред бе зяпнал с отворена уста към

госпожа Броуди. Той не бе я виждал досега и кретенският му поглед лакомо

поглъщаше нейните живи и величествено небрежни маниери; тя съвсем не

можеше да се вмести в рамките на неговите местни представи и той я взе за

нещо изключително - за пътешественица поне от европейски мащаб.

Най-после в далечината се дочу тракане, което прозвуча като погребален

звън за последните надежди на Матю. С много пушек влакът влезе в гарата и

след няколко минути отново запуфтя, отнасяйки госпожа Броуди и Матю,

седнали един срещу друг на коравите дървени пейки. Останалият на гарата

носач погледна с недоумение едното пени, което госпожата му мушна в

ръката с величествен жест, почеса се по врата, плю отвратено и изхвърли

от паметта си цялата тази случка като някаква загадка, която не бе по

силите му да проумее.

Във влака г-жа Броуди се възползуваше от всякакво затихване на тракането,

когато гласът й можеше да се чуе, за да се обърне към Матю с някоя

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука