i 5669a7f8bc5fef14

ободрителна забележка, а през промеждутъците го съзерцаваше въодушевено.

Матю се гърчеше на мястото си; той съзнаваше, че е подложен на процедура

за окуражаване и това му беше отвратително. "Лесно й е на нея - мислеше

си той нацупено, - тя няма да заминава."

Най-подир стигнаха Глазгоу. Пътуването се стори на Матю трагично кратко.

Като излязоха от гарата, те се спуснаха по Джамайка стрийт и надлъж по

Брумило до кея, където "Иравади" стоеше под пара. Два влекача бяха готови

да го изтеглят из пристанището.

Параходът им се видя огромен, с перки, разперени като криле на прилеп, и

с комин, пред който мачтите на останалите кораби изглеждаха като

джуджета. Мама възхитително забеляза:

- Страшно голям кораб, Мат, честна дума! Сега няма да се страхувам

толкова, като си мисля, че си на него. Тоя комин е висОк като градската

кула. Я погледни хората на палубата! Май че трябва да се качваме.

Те преминаха заедно по прехвърления между кораба и брега мост и се качиха

на борда, където бе започнала суетнята по товаренето и цареше голяма

суматоха и бъркотия. Моряците скачаха насам-натам по палубата и вършеха

чудеса с въжетата; офицери със златни галони важно викаха и шумно

надуваха свирките си; прислужници тичаха подир пътниците и пътници тичаха

подир прислужниците, англо-индийци1 завръщащи се в страната, която си

бяха избрали за живеене, гледаха възбудено всеки, който им се изпречеше

на пътя; роднини, пред прага на раздялата, се препъваха в железните

колове и купищата багаж.

Пред тази трескава дейност госпожа Броуди посърна. Важният вид на

контрольора, който ги заведе долу, я уплаши и при все че тя възнамеряваше

поне да се обърне към капитана и по подобаващ начин да повери Матю на

специалните му грижи, сега се разколеба; свила се в тясната задушна

дупка, която трябваше да служи на Матю за каюта през идните осем седмици,

почувствувала лекото надигане и спускане на кораба край кея, тя разбра,

че трябва колкото може по-скоро да се върне на брега.

Сега, когато предстоеше истинското прощаване, лъжливата екзалтация,

предизвикана от романтичното и въображение, се пръсна като сапунен мехур

- точно както бе предсказал мъжът й. Тя отново стана предишната госпожа

Броуди - слабата жена, която бе родила това дете, която го бе кърмила на

гърдите си, която го бе отгледала да порасне и която сега трябваше да

види как то я напуска. Една сълза се отрони бавно по бузата й.

- О, Мат - проплака тя. - опитах се да се крепя заради тебе, синко,

заради тебе, мили, но ми е мъка че те загубвам. Не зная дали си ти за тия

чужди страни. По-добре да си беше останал в къщи

- И аз не искам да замина, Мама - примоли се той горещо, сякаш в

последния момент тя можеше да

---

1 Англичани, заселили се за постоянно в Индия. - Б.

пр.

протегне ръка и да го избави от тази страшна участ.

- Сега ще трябва да заминеш, синко. Вече е много късно нещо да се промени

- отговори тя тъжно и поклати глава. - Баща ти винаги така искаше. А

каквото той каже, трябва да се направи. Не може иначе. Но ти ще се

стараеш и ще бъдеш добро момче, нали, Мат?

- Да, Мама.

- Ще ми изпращащ част от заплатата си да я внасям на твое име в

строителното дружество, нали?

- Да, Мама.

- Всеки ден ще прочиташ по една глава от библията, нали?

- Да, Мама.

- И не ме забравяй, Мат! Матю изведнъж се разхлипа.

- Не искам да заминавам - ревна той и се вкопчи в роклята й. - Вие всички

ме изпъждате, аз никога няма да се върна! Там ще умра! Не ме пускай,

Мама!

- Трябва да заминеш, Мат - пошепна тя. - Той ще ни убие, ако се върнем

заедно.

- Ще се поболея на кораба - изхленчи Мат. - Вече усещам как ми се

повдига. Треска ще ме хване там. Ти знаеш, че не съм силен. Казвам ти,

Мама, това ще ме съсипе.

- Пшшшт, синко - промълви тя. - Трябва да се успокоиш. Ще се моля на бога

да те закриля.

- Е, тогава, Мама, щом трябва да вървя, остави ме сега - простена Мат. -

Не мога да понасям повече. Няма какво да седиш тук да ми се подиграваш.

Остави ме, нека се свърши всичко!

Майка му се изправи и го притисна в обятията си - най-после тя прояви

своята женственост.

- Довиждане, синко, и бог да те благослови! - каза тя тихо.

Когато майка му излезе разплакана и разтреперана от каютата, Матю се

хвърли отчаяно върху нара.

Госпожа Броуди слезе на брега и се отправи към гарата на Куин стрийт.

Мина отново покрай доковете, но сега краката й се влачеха по същите

плочи, по които тя така надменно бе минала преди малко; постепенно тялото

й се приведе напред, роклята й се повлече немарливо подире и, главата й

отново жално клюмна;

обзе я примирение; тя се пробуди напълно от мечтите си и отново се

превърна в нещастната и безпомощна съпруга на Джеймс Броуди.

На връщане във влака тя се почувствува изморена и изтощена от бурно

сменящите се вълнения, които бе изпитала. Главата й се замая и тя заспа.

Из тъмните кътчета на сънния й мозък изскочиха призраци и започнаха да я

измъчват. Някой я захвърляше надолу, замеряше я с камъни - навсякъде

около нея имаше четвъртити сиви камъни, които я притискаха. На земята

край нея лежаха децата й, а телата им, отпуснати и неподвижни от крайно