i 5669a7f8bc5fef14

изтощение, изглеждаха като трупове. А когато стените започнаха бавно да

се надвесват над нея, тя се събуди с висок писък, който се сля със

свирката на локомотива. Влакът навлизаше в околностите на Ливънфорд. Тя

си беше у дома.

V

Към десет часа на следващата сутрин госпожа Броуди и Мери бяха сами в

кухнята и по обичая си се съвещаваха по домакинските планове за деня,

след като господарят на дома бе излязъл подир закуската. Тази сутрин

обаче те седяха, без да разговарят по това какво да чистят и кърпят, без

да разискват дали за обед да има задушено или кълцано, без да обсъждат

дали сивият костюм на Броуди се нуждае от гладене, а вместо това

потиснато мълчаха. Госпожа Броуди печално сърбаше чаша силен чай, а Мери

безучастно гледаше през прозореца.

- Днес хич не ме бива - каза най-после Мама.

- Нищо чудно след вчерашния ден - въздъхна Мери. - Мисля си какво ли му е

сега. Дано да не му е станало мъчно за дома.

Госпожа Броуди поклати глава.

- Най-лошото ще бъде морската болест. От това ме е най-страх, защото Мат

никога не е бил моряк, горкото момче! Много добре си спомням, когато беше

тъкмо дванадесетгодишен, на парахода до Портдоран му стана много лошо, а

тогава морето не беше толкова развълнувано. След обяда поиска да яде

сливи, а аз не можех да откажа това удоволствие на момчето

и да му разваля целия ден. Но той ги повърна, а също и хубавия обяд, за

който баща му плати половин крона. О, колко му се разсърди баща му, пък и

на мен се разсърди, като че ли аз бях виновна, загдето корабът разбърка

стомаха на момчето.

Тя замълча, завладяна от спомените, и добави:

- Радвам се, че аз поне никога не съм продумвала лоша дума на Мат,

особено сега, когато е толкова далеч. Не! Никога не съм му казвала

сърдита дума, ръка не съм дигала на него, за да го накажа.

- Ти винаги най-много обичаше Мат - се съгласи Мери кротко. - Безпокоя

се, че много ще ти е мъчно за него.

- Мъчно? - отвърна госпожа Броуди. - Да, много ще ми е мъчно. Чувствувам

се отпаднала, сякаш . .. сякаш част от тялото ми е заминала с тоя кораб и

никога няма да се върне. Но, надявам се, и на него му е мъчно за мен.

С овлажнени очи тя продължи:

- Да, и макар че е вече мъж, в каютата той се разплака като дете, когато

трябваше да се сбогува с майка си. Това ми е утехата, Мери, и това ще ме

поддържа, докато получа подкрепа от неговите собствени мили писма. Боже!

Как ги очаквам! Единственото писмо от него съм получила, когато беше на

девет години и бе отишъл да летува на село при братовчеда Джим, защото

беше слабичък в гърдите. И толкова беше интересно - за коня, на който

седял, и за малката пъстърва, която хванал в реката. До ден днешен си го

пазя в чекмеджето. Трябва пак да го прочета. Да - завърши тя с тъжно

доволство, - ще преровя всички чекмеджета и ще намеря всички неща на Мат.

Това ще ми бъде трошица утеха, докато получа писмо от него.

- Ще разтребим ли днес стаята му, Мама? - попита Мери.

- Не, Мери.. . нея няма да пипаме. Това си е стаята на Мат и ще я пазим

така, както си е, докато пак му потрябва... Ако изобщо му потрябва

някога.

Мама.с наслаждение отпи глътка чай.

- Хубаво, че се сети да ми направиш този чай, Мери, той ме ободрява. Мат

сигурно ще получава хубав чай в Индия, тя нали е страната на чая и на

подправките. Студеният чай ще го освежава в горещината -

добави тя. След малко продължи: - Ами ти защо не си наля една чаша?

- И аз се чувствувам малко разстроена тази сутрин, Мама.

От всичките си деца госпожа Броуди най-малко обичаше Мери, но като нямаше

любимеца й Матю, тя почувствува Мери по-близка.

- Днес няма да похващаме никакво чистене в къщи; и двете сме заслужили

малко почивка след цялата суетня напоследък - продължи госпожа Броуди. -

Ще се опитам да се поразсея малко с някоя книга, а ти ще идеш за покупки

и да погълташ малко въздух. За теб ще е добре да се поразходиш, докато е

сухо и слънчево. Какво ни трябва сега?

Те установиха какви продукти липсват в килера и Мери си ги записа на

листче хартия, за да се осигури срещу предателската си памет. Покупките

трябваше да се правят в различни магазини, тъй като отпусканите за

домакинството суми не бяха големи и беше необходимо всеки продукт да се

купува там, където можеше да се вземе най-евтино.

- Трябва да спрем поръчката си за малките кифлички при пекаря, докато го

няма Мат. Баща ти никога не ги поглежда. Кажи им, че вече нямаме нужда от

кифлички - каза Мама. - Господи, страшно празно е в къщата, като си

помислиш, че момчето е заминало... за мен беше такова удоволствие да му

поднеса някое хубаво, вкусно ядене.

- Вече няма да ни трябва и толкова масло, Мама. Той страшно много обичаше

масло - предложи Мери, почуквайки замислено с молива по белите си зъби.

- Тази сутрин и без това няма да ни трябва - отвърна Мама малко хладно, -

но като излезеш, искам да купиш тазседмичния брой на "Добри помисли".

Точно това трябва на Мат и аз ще му го пращам всяка седмица. Той ще се

ободрява, като го получава редовно, а и за душата му ще бъде извънредно

полезно.

След като разгледаха и прецениха всички нужди на домакинството и

внимателно изчислиха общата стойност, Мери взе парите, отброени от