i 5669a7f8bc5fef14

подобна на лъч светлина, проблеснала за миг в мрака на нейното неведение.

Като камилска птица, която заравя глава в пясъка, майка й отбягваше

нервно всеки намек по този въпрос, когато той се появеше на домашния

хоризонт, и не бе я просветила дори за най-елементарните полови неща, а

на всеки пряк и наивен въпрос, отправен от дъщеря й в тази област,

ужасена отговаряше: "Млъкни веднага, Мери! За такова нещо не е хубаво да

се говори. Добрите момичета не мислят такива работи. Срамота е да питаш

така!" Познанството на Мери с други момичета бе толкова бегло, че тя

никога не бе се просветила за тези неща от пошепваните сред хихикане

забележки, които и най-примерните и благодетелни момичета в града

понякога си разменяха. Откъслечни части от такива разговори, дочути от

нея случайно, не достигаха до съзнанието й или пък тя ги отхвърляше с

естествената деликатност на чувствата си Тя бе живяла в незнание и

наивност, като може би не даваше вяра на баснята, че щъркелът донася

децата - ако изобщо се бе замисляла върху това, - но бе абсолютно

неосведомена за най-основните факти на размножението.

Дори сега обстоятелството, че вече три месеца нормалните функции на

тялото й бяха смутени, не нарушаваше гладката като езеро повърхност на

девствената й душа Обаче грубата забележка на баща и, в по-различен

смисъл от някаква скрита конвулсия на съзнанието

й, обезобразена от друго тълкуване, се стовари върху й със смазваща сила.

Променила ли се беше тя? Възбудено Мери опипа тялото си. Това беше

нейното тяло, нейно собствено, принадлежащо само на нея тяло; как може то

да се е променило? Обзета от паника, тя скочи, заключи вратата, свали

кашмиреното си елече и полата, ризата, бельото, съблече се съвсем и

застана, смутена, в целомъдрена голота, докосвайки се с разтреперани

ръце. Никога досега тя не бе разглеждала тялото си с траен интерес. Тя

тъпо се загледа в млечнобялата си кожа, издигнала ръце над главата си, и

гъвкавата й стегната фигура се протегна в безупречна красота. Малкото

огледало на масата не показваше в своята неравна глъбина никакъв белег

или недостатък, които да оправдаят смътния й страх, и въпреки че завъртя

глава на всички страни, уплашеният й поглед не можа да открие никаква

позорна обезобразеност, крещящо изразяваща някакъв вътрешен порок. Тя не

можеше да различи дали се е променила, дали гърдите и са станали по-

пълни, дали седефенорозовите им зърна вече не са така нежни, дали

гладката извивка на бедрата й е по-изпъкнала.

Страх и нерешителност я обхвана. Преди три месеца, когато лежеше в

прегръдките на Денис в състояние на несъзнателно самопожертвуване; тя

сляпо се подчини на инстинктите си и със затворени очи се отдаде напълно

на мощните импулси, пронизващи цялото й същество. Нито разумът, ако го бе

желала, нито познанието, ако го бе имала, можеха да попречат; в

действителност, изпитваща завладяващото чувство на непоносимо сладка

болка и неудържимо опияняваща наслада, тя бе така извън себе си, че

изобщо не разбра какво става в действителност. В онзи момент чувствата й

я бяха издигнали над всеки размисъл, но сега тя неясно се запитваше какъв

тайнствен процес е възникнал от силата на прегръдката им, сякаш като по

някакво странно съчетание притискането на устните й към неговите я бе

променило безвъзвратно по дълбок и невнятен начин."

Мери се почувствува безсилна, изгубена всред смущение и нерешителност,

съзнаваща, че трябва да действува незабавно, за да разпръсне тази

внезапна тревога в душата си, но не знаеше как. Мрачно облече

разпръснатите пред краката си дрехи. Тя незабавно се отказа от мисълта да

се довери на майка си, тъй като отлично знаеше, че страхливата душа на

Мама ще се смрази от ужас само при споменаването на подобно нещо. Неволно

мислите й отново се отправиха към Денис, нейната постоянна утеха, но за

свое още по-голямо огорчение веднага се сети, че няма да го види поне

една седмица и че когато се срещнат следващия път, ще бъде само за

момент. След онзи чудесен разговор в сладкарницата на Берторели срещите

им бяха кратки - макар и толкова приятни - и те грижливо ги пазеха в

тайна. Тези бегли срещи с Денис бяха единственото щастие в живота й, но

сега тя разбра, че при бързата размяна на насърчения и уверения в любов

тя никога не би имала смелост да поиска, макар и косвено, съвета му; само

мисълта за това я накара дълбоко да се изчерви.

Когато се облече отново, Мери отключи вратата и слезе долу, където Мама,

след като бе "турила всичко в ред", както тя се изразяваше, се бе

разположила удобно да прекара един час в блажено четене. В тези книги

нямаше проблеми като нейния, помисли тъжно Мери; в любовните клетви,

целувки по крайчеца на пръстите, сладките думи и винаги щастливия край

нямаше нищо, което да й покаже как да се справи със своите затруднения.

- Ще ида до работата да предам поръчката на татко. Той поръча да ида

преди обед - каза Мери след мигновена нерешителност, обръщайки се към

сгърбената погълната в четене госпожа Броуди.

Мама седеше в салона на едно имение в Съсекс, обкръжена с отбрано по неин

вкус общество, и разговаряше сериозно с евангелисткия енорийски свещеник.