i 5669a7f8bc5fef14

разбирате. Предупредих ви да не опитвате подобно нещо.

След това излезе, и то точно навреме. Тежкият махагонов въртящ се стол,

захвърлен през стаята от лявата ръка на Броуди като от катапулт, се

блъсна във вратата и разби стъклата и рамката на хиляди късчета.

С треперещи ноздри и увиснала ръка Броуди стърчеше и тъпо съзерцаваше

опустошението, което бе причинил. Той не усещаше никаква болка в

наранената ръка, а само невъзможност да я движи, но гърдите му щяха да се

пръснат от ярост заради поражението. Фактът, че това младо пале не само

не се уплаши, но и можа да се изплъзне, го караше да се гърчи от наранена

гордост; физическата болка беше нищо, но пораженията върху самочувствието

му бяха убийствени.

Пръстите на лявата му ръка се свиха конвулсивно. Още една минута и той

щеше да го хване, и пребие; Броуди беше сигурен в това. Но да остане

победен, без да му е нанесъл поне един удар! Само някакъв слаб остатък от

самообладание и здрав разум му попречиха

да хукне слепешком по улицата подир Фойл и да се опита да го настигне и

да му строши костите. За пръв път в живота му някой бе дръзнал да го

изиграе и той изскърца със зъби при мисълта, че бе посрамен и надхитрен

от този нахален и долен хлапак.

- Ей богу, ще го накарам да ми плати за това! - викна той в празната

стая.

После погледна безполезната си ръка. която вече бе посиняла, отекла и

подпухнала. Разбра, че трябва да се погрижи за нея и че ще трябва да

измисли нещо за обяснение - някаква глупава история, че се е подхлъзнал

по стълбите. Той сърдито напусна магазина, затръшна външната врата,

заключи я и тръгна.

Междувременно Денис схвана, че с прибързаната си постъпка е нанесъл

неизмерима вреда на Мери и на себе си. Преди разговора той си

въобразяваше, че би могъл да разположи към себе си баща й и да получи

съгласието му да се среща с нея. Смяташе, че така ще им е по-лесно да

подготвят събитията и да изработят определен план за бягство. Всъщност

той самонадеяно бе очаквал Броуди да започне да го гледа с по-малко

неодобрение и дори да изпита към него известна благосклонност. Ако

успееше, това несъмнено щеше да улесни внезапните стъпки, които те по-

късно биха били принудени да предприемат, и щеше да смекчи удара от

неизбежното разкриване.

Тогава той още не познаваше Броуди. Често се бе замислял над разказите на

Мери, но си въобразяваше, че думите й са повлияни от детински страх или

че чувствителната й природа преувеличава силата на грозните му

наклонности. Сега вече напълно разбираше ужаса й от Броуди, почувствува,

че забележките и са били дори прекалено снизходителни. Само преди няколко

мига той го бе видял в състояние на такава .невъздържана злоба, че

започна да се страхува за Мери и многократно се прокле заради

безразсъдната си постъпка.

Денис бе напълно объркан и не знаеше какво да направи, когато изведнъж,

като минаваше покрай една книжарница на Хай стрийт, му дойде мисълта, че

може да й пише писмо и да я помоли да се срещнат на другия ден. Влезе в

книжарницата и купи лист хартия и плик. Въпреки безпокойството си той си

бе запазил способността да печели хората и с чара си накара възрастната

дама зад тезгяха да му продаде една марка и да му услужи с перо и

мастило. Тя стори това на драго сърце, с майчинска усмивка, и докато той

пишеше кратката бележка за Мери, го гледаше доброжелателно с крайчеца на

окото си. Като свърши, той и благодари любезно и тъкмо щеше да пусне

писмото в кутията пред книжарницата, когато го осени нова мисъл и той

дръпна ръката си като опарен. Денис бавно се отвърна от пощенската кутия

и като се замисли над новата опасност, накъса писмото на малки парченца и

ги пръсна по улицата. Той се бе сетил, че ако случайно писмото бъде

заловено, Броуди веднага ще разбере, че е бил умишлено измамен, че те с

Мери са се срещали тайно през цялото време. Денис вече бе направил една

сериозна грешка през деня и реши да не допуска друга. Той закопча плътно

сакото си, мушна ръце в джобовете, издаде брадичката си войнствено напред

и бързо се отдалечи. Решил бе да разузнае околностите на къщата на

Броуди.

Денис не познаваше тази част на града и малко се полута в предградието,

но благодарение на чувството си за ориентация след много обиколки най-

после видя дома на Мери. Никога не бе виждал тази къща и сега, след като

я разгледа, остана поразен. Тя му приличаше повече на затвор, отколкото

на жилище и му изглеждаше толкова неподходяща за подслон на нежната и

мила Мери, както някое тъмно и пусто подземие за гнездо на гълъбица.

Грубите, сиви стени сякаш бяха безвъзвратно сключени около любимата му,

острите зъбери символизираха робството й, дълбоките като амбразури

прозорци провъзгласяваха, че над нея тегне неумолимо насилие.

Като разгледа къщата, Денис промърмори:

"С радост ще я измъкна оттук, а и тя на драго сърце ще дойде. Този човек

не е в ред. Има нещо объркано в ума му. И къщата някак си е като него."

Все още мрачен и безпокоен, той пропълзя в една пролука в живия плет от

глогини зад себе си, седна на земята, запали цигара и започна да

прехвърля в ума си различни планове. Изправен пред наложителната