i ea1403da12425be3

веднага, ще съсипеш всичко.

Зяпнах и двама им втрещено, сърцето ми бумтеше. Думите й бяха прозвучали в главата

ми, но Лиса можеше и да ми ги каже така и да ме скастри на глас. Гневът ми се разпали

дори повече. Исках да ида да им се развикам и на двамата, но истината на думите й се

просмука през яда ми. Като вдигнех скандал нямаше да помогна на Дмитрий. Беше ли

честно да ме отпращат? Беше ли честно двамата да се съюзяват и да пренебрегват

стореното от мен? Не. Но нямаше да оставя наранената ми гордост да прецака всичко

постигнато. Хората трябваше да приемат Дмитрий.

Хвърлих им погледи, които показваха чувствата ми и после се успокоих. Чувствата на

Лиса веднага се превърнаха в симпатия през връзката ни, но ги блокирах. Не исках да

чувам.

Едва бях навлязла в земите покрай църквата, когато попаднах на Даниела Ивашков.

Потта започваше за размазва красиво направения й грим, което ме накара да мисля, че и

тя е била тук да гледа този “спектакъл” с участието на Дмитрий. Тя изглежда беше с

няколко нейни приятели, но те останаха настрани и заговориха помежду си, когато тя се

спря до мен. Като преглътнах гнева си, си припомних, че тя не беше тази, която ме бе

вбесила. Насилих се да се усмихна.

- Здравейте, госпожо Ивашков.

- Даниела, - рече тя мило. – Без такива обръщения.

- Извинявайте. Все още ми е странно.

Тя кимна към Дмитрий и Лиса, които вървяха с пазачите му.

- Видях те там, преди малко. Мисля, че доста подпомогна случая му. Горкият Рийс,

беше доста изнервен.

Спомних си, че Рийс й беше роднина.

- О… съжалявам. Не исках да…

- Не се извинявай. Рийс ми е чичо, но в този случай вярвам на това, което Василиса и

господин Беликов казват.

Въпреки гнева, който Дмитрий бе предизвикал в мен, стомахът ми се сви при

изпускането на титлата му “пазител”. И все пак можех да й простя, като вземех предвид

поведението й.

- Вие… вярвате, че Лиса го е излекувала? Че един стригой може да бъде върнат? –

осъзнавах, че имаше много хора, които вярваха. Тълпата току-що бе показала същото, а

Лиса все още имаше да печели поклонници. Някак начинът ми на мислене винаги

успяваше да стигне до извода, че всички кралски особи са срещу мен. Усмивката на

Даниела се изкриви.

- Собственият ми син владее Духа. Тъй като приемам това, ми се наложи да приема още

доста други неща, които не вярвах, че са възможни.

- Предполагам сте права, - признах. Зад нея забелязах някакъв мъж морой близо до

дърветата. Очите му от време на време се спираха върху нас и можех да се закълна, че

го бях виждала и преди. Следващите думи на Даниела върнаха вниманието ми към нея.

- Като стана дума за Ейдриън… търсеше те по-рано. Сега вече е малко късно, но някои

от роднините на Нейтън ще правят късно парти след около час и Ейдриън искаше да

отидеш. – още едно парти. Това ли беше всичко, което се правеше тук в Двореца?

Масови кланета, чудеса… нямаше значение. Всичко беше повод за парти, помислих си

горчиво.

Вероятно съм била с Амброуз и Ронда, когато Ейдриън бе отишъл да ме търси. Беше

интересно. Като ми предаваше поканата, Даниела показваше, че и тя иска да отида. За

съжаление трудно можех да се чувствам спокойна да го приема. Семейството на Нейтън

означаваше семейство Ивашкови, а те нямаше да бъдат така приятелски към мен.

- Кралицата ще бъде ли там? – попитах подозрително.

- Не, има си други ангажименти.

- Сигурна ли сте? Да не би да се появи неочаквано?

Тя се засмя.

- Не, сигурна съм. Говори се, че вие двете в една стая… не е особено добра идея.

Можех само да си представя какви истории се носеха за изцепката ми пред Съвета,

особено след като бащата на Ейдриън беше сред свидетелите.

- Не, не и след подобно управление. Това, което тя стори… - гневът, който изпитвах по-

рано, отново се разпали. – Беше непростимо, - онзи странен тип до дървото още се

навърташе наоколо. Защо ли?

Даниелла не потвърди, нито отрече казаното от мен и се зачудих какво беше мнението й

по този въпрос.

- Тя все още доста държи на теб.

Подсмихнах се подигравателно.

- Трудно ще повярвам на това, - обикновено хората, които ти крещят пред други хора, не

“държат” особено на теб и дори каменното изражение на Татяна се беше пропукало към

края на спора ни.

- Вярно е. Това ще отшуми и за теб дори може да има шанс да бъдеш назначена като

пазител на Василиса.

- Шегувате се, - възкликнах. Трябваше да се досетя. Даниела Ивашков наистина не

изглеждаше като човек, който ще се шегува, но пък и наистина вярвах, че бях

прекрачила границата с Татяна.

- След всичко, което се случи, не искат да губят добри пазители. Освен това тя не иска

между вас да има враждебност.

- Така ли? Е, не искам рушветите й! Ако мисли, че като изкара Дмитрий и ми даде

кралска длъжност ще промени мнението ми, греши. Тя е лъжкиня, прави схеми…

Спрях се рязко. Гласът ми се беше усилил достатъчно, че наблизо стоящите приятели на

Даниела сега ни зяпаха. Наистина не исках да наричам Татяна с думите, които мислех, че заслужава, пред Даниела.

- Съжалявам, - казах. Опитах да се успокоя. – Кажете на Ейдриън, че ще дойда на

партито… но наистина ли искате да дойда? След като провалих церемонията снощи? И