i ea1403da12425be3

след, ъъ, другите неща, които направих?

Тя поклати глава.

- Това, което стана на церемонията, беше грешка и на Ейдриън. Вече е станало и Татяна

го е забравила. Това парти е по-весело и щом те иска там, тогава искам да е щастлив.

- Ще отида да си взема душ и да се преоблека сега и ще дойда у вас след час.

Тя беше достатъчно тактична, че да забрави избухването ми току-що.

- Чудесно. Знам, че той ще се зарадва да чуе това.

Отказах се да й казвам, че всъщност се радвах на мисълта, че щях да се появя пред

някои от фамилията Ивашков с надеждата, че това ще стигне до Татяна. Вече не вярвах

и за секунда, че тя приемаше случващото се между Ейдриън и мен или че щеше да

остави избухването ми да продължи. И честно казано, наистина исках да го видя.

Напоследък нямахме много време да си поговорим.

След като Даниела и приятелите й ме подминаха, осъзнах, че е време да свърша още

нещо. Тръгнах право към мороя, който се мотаеше наоколо, с ръце на кръста.

- Добре, - казах настоятелно. – Кой си ти и какво искаш?

Беше само няколко години по-стар от мен и изобщо не изглеждаше впечатлен от

поведението ми на здраво момиче. Той се усмихна лукаво и отново се зачудих къде го

бях виждала.

- Имам съобщение за теб, - рече. – И подаръци.

Той ми подаде голяма чанта. Погледнах вътре и видях лаптоп, кабели и няколко листа

хартия. Зяпнах го изумена.

- Какво е това?

- Нещо, което трябва да вкараш в действие – и за което никой друг не трябва да знае.

Бележката ще ти обясни всичко.

- Не ми се прави на герой от шпионски филм! Няма да направя нищо, докато... –

спомних си лицето му. Бях го виждала около “Св. Владимир”, покрай времето на

дипломирането ми... все някъде назад сред хората. Простенах, внезапно разбрала

потайното – и наперено – поведение. – Работиш за Ейб.

Глава 24

Мъжът се ухили.

- Казваш това сякаш е нещо лошо.

Смръщих се и отново погледнах критично към чантата с техниката.

- Какво става?

- Аз съм вестоносецът. Просто уреждам някои поръчки на господин Мейзър.

- Това да не би да е мил начин да кажеш, че си негов шпионин? Изравяш малките тайни

на всички, за да може той да ги използва срещу хората и да играе игричките си? – Ейб

сякаш знаеше всичко за всеки – особено за кралските политици. Как иначе можеше да

узнава всичко без да има очи и уши навсякъде? Като в Двореца, например? От нещата, които знаех, сигурно беше скрил микрофони в стаята ми.

- “Шпионин” е груба дума, - забелязах обаче, че мъжът не отрече. – Освен това той

плаща добре. И е добър шеф, - той се обърна, след като работата му беше свършена, но

отправи едно последно предупреждение. – Както казах, времето е от значение. Прочети

бележката веднага щом можеш.

Почти бях решила да го замеря с нея. Свиквах с идеята, че бях дъщеря на Ейб, но това

не означаваше, че исках да се замесвам в смахнатите му работи. Чантата с лаптоп

изглеждаше като лоша поличба.

Както и да е, помъкнах я обратно към стаята си и я изпразних върху леглото. Имаше

няколко листа хартия, като най-горният беше напечатано писмо.

Роуз,

Надявам се, че Тад е успял да ти предаде това навреме. И се надявам, че не си била

прекалено зла с него. Правя това от името на някого, който иска да говори с теб за

нещо много важно. Както и да е, това е разговор, който никой друг не трябва да чува.

Лаптопът и модемът в тази чанта ще ти позволят да проведеш лично разговора,

докато си някъде сама. Изпратил съм ти инструкции как да сглобиш нещата едно по

едно. Срещата ти ще се състои в 7:00ч.

Нямаше име накрая, но и нямах нужда от такова. Оставих писмото и зяпнах

заплетените кабели. До седем имаше по-малко от час.

- О, хайде стига, старче, - възкликнах.

Трябва да призная на Ейб, че листовете с указанията наистина имаха абсолютно

цялостни насоки, за които не ти трябваше диплома на компютърен инженер.

Единственият проблем беше, че бяха много, уточняващи къде точно трябваше да се

свърже всеки кабел, каква парола да използвам, как да свържа модема и така нататък. За

миг обмислих дали да не зарежа всичко. И все пак, когато някой като Ейб използваше

думата “важно”, реших, че може би не бива така бързо да се отказвам.

Така че се заех с техническите настройки, като следвах инструкциите му. Отне ми почти

цялото време, което имах, но успях да вържа модема и камерата, както и достъпа до

програмата, която щеше да ми позволи да проведа видео-разговор със споменатия от

Ейб човек. Приключих, като ми оставаха няколко минути и почаках, като зяпах в черния

прозорец по средата на екрана, чудейки се в какво се бях забъркала.

И точно в 7 часа, прозорецът сякаш оживя и познато – но неочаквано – лице се появи.

- Сидни? – попитах изненадано.